Хрумна ми една странна мисъл, че любовта в една връзка прилича на дете. В смисъл, че първоначално трябва да го заченете, в страст, романтика или каквото там правите заедно. Ако щете, може и в директния смисъл просто да се изчукате, макар че точно това не ми се вижда най-доброто начало, но както и да е. После известно време (всъщност доста дълго) за бременните с тази любов са нужни особени грижи. Обгрижване, хранене, глезене, такива неща. В този период те са особено чувствителни. А после е необходимо в кървища, викове и мъки да родите тази любов-бебе. И съответно да я отглеждате така, както се отглежда едно дете. Тоест някъле след 18 години тя вече ще може да се грижи и сама за себе си - тогава вече стига и само да не забравяте за съществуването й; а до тази възраст се налага да преживеете болести, кризи, ходене на училище, двойки, пушене и вулгарности.
При мен обикновено така се получава, че щом това незряло дете-любов се разболее, се юрвам да го лекувам с каквото ми падне, а жената насреща веднага прави скръбна физиономия и казва, че дотук беше — детето умря. Или ще умре в най-близко бъдеще. От такъв неспокоен живот в крайна сметка непорасналата любов се споминава.
четвъртък, юли 02, 2009
Връзката е като дете
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Публикации
5 коментара :
Абсолютно подкрепям, че връзката е като дете... И в един момент става по-силно от родителите си и тогава те се носят от него, вместо да го направляват те...
Интересно сравнение, добре звучи. Само дето според мен след като любовта стане на 18 години, напуска родителите си :) Така де, колко женени двойки с над 18-годишен брак сте виждали да се обичат все още?
@CarreraGT: лично аз - само една. Но пък каква двойка бяха... и при тях годините заедно определено бяха повече. Той я обичаше все така - чак до смъртта й. Като се сетя за тях, ми става едновременно и мило, и много тъжно.
Любим цитат от любим филм: '"For June who loved this garden from Joseph who always sat beside her." Some people do spend their whole lives together.' © Notting Hill
Мдааа. Връзката не е даденост. Ако и двамата не полагат грижи, няма да се получи.
На мен ми става тъжно и странно, когато се избира по-лесния вариант: да смениш партньора. Полагането на усилие за някои е просто обричане на сизифовски мъки. И винаги другият е виновен, те - никога. Класика!
Да си призная, доста рядко съм в настроение да коментирам, дори ако харесвам онова, което чета. Но след като отпрах оня огромен коментар одеве, идвам и тук, понеже си бях набелязала.
Никога не съм правила тая метафора за връзките - а е толкова близко до ума всъщност:)). Браво ти, наистина!! А цитата от "Нотинг хил" и на мен ми е любим.
Събина: да, нали, така става:))...
Хриси: ...освен ако не се избере лесният вариант, както казваш; а той всъщност дори не е лесен, а буксуващ - защото като почваш все наново и наново, доникъде не стигаш. Даже може да се каже, че се отказват преди най-хубавото:)).
CarreraGT: и аз познавам 2ки, които се обичат дълго време - т.е. през цялото време. Щом си намерил когото трябва, то си е в реда на нещата. Това, че все повече се "изглезват" работите и никой няма търпение нито да чака, нито да общува качествено - то е отделен въпрос:)).
Публикуване на коментар