сряда, юли 08, 2009

Варна, дръж се, ида

В момента си бъркам меда в чая с последната чиста лъжица вкъщи - в последната чиста чаша вкъщи, остават ми още около 70 000 знака превод, две недочетени книги (Пинчън и Гавалда), а вдругиден по нощите I'm hitting the road. При това по телефона разправям на хората, които питат как съм, че всичко с мен е наред, че няма такива душевни травми, които не могат да бъдат преодоляни, а в Google Chat разправям на други, че трябва повече оптимизъм и че животът, колкото и да е кратък, все пак е прекрасен и неповторим (преструвам се, че си вярвам, те също се преструват, че ми вярват, но не могат да подкрепят преструвката си с достатъчно убедителни изрази).

Не мога да си спомня кога за последен път съм съветвал някого да се отлага най-важното за последния ден, но днес няма да го направя, защото осъзнавам, че не съм прав. Много по-удобно е да го оставиш за последната вечер, и едва тогава, рухвайки от умора, яко скъсал си нервите и евентуално дори успял да свършиш нещо, спокойно да се пльоснеш във влака (налага се да е влак, уви) и да се отнесеш на няколкостотин километра.

"Къде ще ходиш?" - ще попитате. Не, познавам ви аз, гадове такива, нищо няма да попитате :) Сега е 4 през нощта. Но ако утре някой превърти гугъл ридъра си до толкова късен час и му се занимава да чете, хайде, ще получи отговор на незададения въпрос. Във Варна. Не толкова на почивка, защото за толкова време нямам въобще как да си почина от всичко, което се случва около мен; по-скоро за да направя някои неща, отлагани с години, и да видя някои хора, които бяха сред малцината, вдигнали телефона и наистина загрижили се как се чувствам. Без въобще да знаят какво се е случило. За което нямам достатъчно думи да им благодаря.

Разбира се, и дума не може да става за петзвездни хотели и прочие глезотии. Обстоятелствата са такива, че спартанците ще се чувстват разточителни в сравнение с мен :) Както и да е, не това е смисълът. Ако някой се интересува кой съм, какъв съм, откъде съм, къде съм расъл и съм пасъл... и по това време се намира в т.нар. "морска столица" и иска да разменим някой лаф на топла бира сред потни жени по бански (хаха, естествено, че се майтапя!), драснете някой ред в коментарите или на мейла горе под кадрото. Мислех да оставя и телефон, но поне засега не виждам причини да правя така усърдно крития от чужди очи номер дотолкова публичен...

С една дума... дръж се, Варна, шоп че те гази през УЙкенда!

Старият фар. Ех, колко спомени...

5 коментара :

nofearinc каза...

Успех с Варна и с тасковете там, гледай да се разсееш покрай могъщата сила на морето :)

Чуденка каза...

Пфу, шоп на крака ми дошъл във Варна, пък аз да взема да се застягам за Софето :) Но така е - ако всички сме сега на морето, току-виж крайбрежната ивица потънала от натоварването :))

Чуденка каза...

Пък и, виж какво, човек има нужда да си преживее душевната травма. И да си повтаряш, че всичко е ОК и дъра-бъра 100 чадъра, не можеш и не трябва да бягаш от себе си. Това ще мине, ще намалее болката,но не и ако бягаш от нея и не се оставиш поне за малко в ръцете й. Пък после, молим, заповядайте на море, преплакнете се малко, от София ли сте или така си миришете ;)
П.П.Забравих, че триеш таквизи ми ти коментари ;)
DELETE

Аспарух К. каза...

Аз? Да трия? Коментари? Опазил господ. Върлувайте на воля, особено докато ме няма, нямам никакви възражения. Котката като я няма, мишките винаги се подават от дупките... ;)

Чуденка каза...

Така е, дори да се мислим за изключителни, пак сме си мишки ;)

Публикуване на коментар