Смъртта на световната попкултура

Фундаментален текст какво всъщност означава смъртта на Майкъл Джексън за глобалната попкултура. Със списъка на мегазвездите не съм съвсем съгласен, но в основата си всичко казано е абсолютно вярно.

Смъртта на Майкъл Джексън се превърна в най-голямото медийно събитие в света след терористичните актове от 11 септември. И сред милионите вестникарски заглавия, посетени на кончината на Краля, най-често се среща фразата: "Свърши една епоха". Но малцина се опитват да разяснят каква именно епоха се има предвид.

Някои казват, че става дума за десетилетието на 80-те. Някои смятат, че се има предвид епохата на самия Майкъл Джексън. Но всъщност със смъртта на Джексън завършва епохата на глобалния шоубизнес. Този шоубизнес, който започна с Елвис и The Beatles и който символично завърши именно сега, независимо че отделни негови елементи продължават да съществуват.

В историята на този шоубизнес нямаше чак толкова много глобални попзвезди, както ни се струва на пръв поглед. Всъщност те могат да бъдат преброени на пръстите на двете ръце: Елвис Пресли, The Beatles, The Rolling Stones, ABBA, Queen, Елтън Джон, Мадона, Майкъл Джексън, Depeche Mode, U2 и Бритни Спиърс. Това е. Нито един друг изпълнител или група не са достигали такова ниво на световна известност и популярност като изредените по-горе.

Сега вече можем да кажем с увереност, че няма и да достигнат. Никога вече човечеството няма да има нов Майкъл Джексън, нови The Beatles или дори нова Бритни. Защото самият глобален шоубизнес вече не съществува.

А той не съществува по една много проста причина — повече никой не гледа музикални ТВ канали и не купува плочи. Бизнесът свърши. И най-големите звукозаписни компании, които чрез видеоклипове промотираха плочите, а чрез плочите и световните турнета в тяхна подкрепа превръщаха изпълнителите в суперзвезди, сега са реално безработни. Старата бизнес-схема вече не работи, а нова лейбълите така и не можаха да измислят. Естествено, ще останат разни Бионсета и Джъстин Тимберлейковци — но всичко това е само в локален мащаб. А такава звезда, която е позната на всяко дете в затънтено американско селце, дори и то никога да не я е слушало, повече няма как да бъде създадена.

Какво ще се появи вместо това? Ами вече изглежда очевидно какво. Вместо това ще има известно доста ограничено количество "народни звезди", създадени от YouTube или от това, което ще съществува след YouTube. Цената на разпространението на музиката спадна до нулата. Всеки човек може да $1000 да си създаде цифрово студио, да запише песен, да заснеме видеоклип и да го публикува в Интернет. А нататък всичко ще бъде честно — ако песента или клипът са добри, то ще ги видят и чуят стотици хиляди хора. Може би дори и милиони. Ако песента или клипът бъдат скучни, никой няма да застави хората да ги гледат и слушат така, както преди ги заставяха програмните директори на музикалните телевизии.

При това, съдейки по факта как този процес вече се случва, подобни "народни звезди" никога няма да бъдат глобални.

Тоест е възможно да се появи клип, който да бъде видян от целия свят (като прословутата Сюзън Бойл), но това се случва само веднъж. А за създаването на наистина глобална звезда се изискват години. В Интернет една година е цяла вечност.

А ако звездите не бъдат глобални, те ще бъдат само местни. Тоест всяка страна (или по-скоро всеки език) ще има свои собствени звезди. И непосредствена последица от тази диференциация ще бъде, колкото и странно да е това, разрушаването на самата обща световна попкултура. Парадоксално, но Глобалната мрежа, от която се очакваше да обедини целия свят в едно глобално село, всъщност не обединява нищо - напротив, разрушава това, което е било създадено преди нея.

Разбира се, засега все още остава Голямото американско кино. Но съгласете се, че и неговите дни са преброени. Съвременното домашно кино струва стотинки, а цените на проекторите и големите телевизори стремително спадат. Хората вече теглят филмите от Интернет - и борбата с това е безсмислена. Тоест - кинобизнесът също умира. Хората вече не купуват DVD, а скоро ще престанат да ходят и в киносалоните. Студиата ще престанат да снимат скъпи блокбъстъри, а Blair Witch Project вече може да заснеме всеки студент, разполагащ с компютър и камера.

Така че най-вероятно след около 10 години въобще няма да съществува глобална попкултура.