Религиозен маркетинг

Преди малко ми цъфнаха на гости Свидетели на Йехова, а доколкото от бая време не съм си комуникирал с протестанти, яко ми беше любопитно какви ще ги вършат. Двамца. Младо хлапе с затъпял от святост потлед и придружаваща го чаровна рижа порочна сладурана с такова деколте, че веднага съжалих за седмичната си четина. Но да не избързваме...

- Здравейте! - с тихо гласче изчурулика пичът в домофона, когато вдигнах.
- Шалом! - парирах аз.
- Предлагаме информационна литература за Бога, - изплашено и почти шепнешком предложи той. - Представлява ли интерес за Вас?
- Разбира се! - бодро заявих. - Заповядайте на чаша чай.

След пет минути на вратата се позвъни и те влезоха в скромния ми творчески безпорядък.
- Нямаме много време на разположение. - почна да се суети момчето.
- Влизайте, влизайте, сега ще донеса чай! - отговорих с медено гласче, облъчвайки ги с ласкава усмивка.

Наплашените Свидетели свенливо пристъпиха в стаята.
- Е, разправяйте!

Момичето бодро почна да ръси нелепости.
- Бих искала да Ви разкажа за Царството Божие!
Отклонявайки поглед от деколтето и преглъщайки слюнката, кимнах:
- Разбира се, разказвайте!

Вместо това тя почна да разказва за това какво представляват Старейшините в тяхната църква. Бамааму! Най-ужасните евангелисти от всички, на които съм попадал. Къде гледа Бог, когато ги изпраща при такива като мен?

Наложи се да поема инициативата в свои ръце.
- Стоп, стоп, стоп! - вдигнах две ръце. - При вас съществуват ли някакви тренинги по продажбите, тоест по стихийна проповед? Или може би библейска школа или нещо подобно, където да ви учат как трябва да се проповядва?

- Разбира се! - утвърдително разтърси рижата си грива чаровницата. - Всеки четвъртък. Учат ни да четем Библията - правилно и изразително, спазвайки препинателните знаци.

- Ндаааа, - отбелязах разочаровано. - Мислех, че на това изкуство ви учат още в училище. А на алгоритъма за продажби, тоест на проповед не ви ли учат?

Получавайки в отговор объркано мънкане, поклатих глава.
- Добре. Хайде набързо ще изкараме с вас един скромен тренинг, доколкото и аз не изобилствам от време. За начало: дайте да определим най-важните въпроси, които ви вълнуват. Така, имате правото на първа стъпка. Какво преди всичко ви интересува за мен?

- Интересува ни какво ви вълнува, какви са вашите грижи? - свенливо пробва лапето.

- За какъв ви е? - с искрено любопитство подхвърлих аз. Оня се обърка и млъкна. Продължих: - Списъкът на контролните въпроси е изключително къс:

1. Вярвам ли в Бога?
2. Ако вярвам, християнин ли съм?
3. Ако съм християнин, в коя църква ходя?

С това се изчерпва всичко.

Ако човек е атеист, то и доводите, които използвате за него, се налага да бъдат подходящи. А има и хора, които вярват в "общ" бог, но същевременно не се смятат за християни. За тях може да бъде подготвено предложение №2. И третите, които вярват и са християни; въпросът към тях би трябвало да е само един: и защо не сте в нашата църква? Толкоз.

Радостната рижа особа се позаинтересува:
- А вие вярвате ли в Бога?
- Ама разбира се! - заявих аз.
- А християнин ли сте? - очичките й очаквателно ме дебнеха.
- Хммм... А какво е това християнин? - подхвърлих й бананова кора.
- Ами в Библията е казано много по този въпрос. Това е човек, който следва завета на Христос... - тя объркано започна да листи черната дебела книжка в ръцете си.

Тежко въздъхнах, изобразих на лицето си изражение на святост и тихо изрецитирах: "Да любите един другиго, както Аз възлюбих този свят, така и вие да любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си".

Момичето ме изгледа с недоумение. Явно християнската младеж вече не знае, че някога имахме в главата си половината Библия, вместо да ровим по страниците в търсене на нужния стих.

- И християнин ли сте? - запита тя.
- Не, - тъжно вдигнах поглед към небето, тоест към тавана. - За такива като мен в Библията е казано "... вярват и треперят!".

Не знам сети ли се тя за кого говорех, но с хлапето бързичко ми благодариха и се изнизаха. Аз останах да допивам изстиналия чай с бисквити и да тъна в носталгия по годините на моята младост.

Най-смешното беше, че нямаха никакво желание да ми изнасят проповед. Това беше единственото, което разбрах със сигурност.

Неведнъж съм чувал за "специалната подготовка" на сектантите. Опазил Господ. Ако това им е "специалната подготовка", горкичките. Нямат никакъв шанс въобще да ги чуят.