Прах от ценностите на един свят

Тези дни са изпълнени с тъпа неизбежност. Те пробиват през затворените клепки като плевели през асфалта. Отново и отново, като някое déjà vu. Всеки ден прилича досущ на милиони подобни на него. Или пък аз не виждам разликата между тях през дебелия слой прах.

Всичко наоколо е покрито с прах, прахът от ценностите не на нашия, а на един съвсем друг свят. Прокарвам пръст по слоя прах, сякаш опитвайки се да напиша нова дума. Но всяка нова дума само оголва и разкрива дебелината на този слой, което само прави праха по-очевиден.

Това не харесва никому. И на мен също. Поне на мен - със сигурност.

Пиша нови и нови думи, отново и отново. Става малко по-чисто. Но от това не ми става по-леко, защото разбирам, че скоро няма да имам върху какво и за какво да пиша. От което изведнъж ми става неимоверно страшно, толкова страшно, че ми се иска да има прах, много прах, навсякъде. Иска ми се да падна в този прах и да изпадна в забрава в него. Иска ми се да целувам очите и ръцете й, да говоря през сълзи "не мога без теб", да прегръщам коленете й...

Тя ми прощава. И отново очите се покриват с тънък слой сив прах, който ми изглежда розов като мечта, като ценност от някакъв друг, по-добър свят, за който аз не съм достоен. Струва ми се по-леко да живея, без да зная нищо, без да забелязвам нищо, без да мисля за нищо. Става ми по-весело и леко, става лесно.

Тя ме прегръща и ме целува пред всички. Тя обръща моето лице към себе си, когато гледам настрани. Тя се шегува и играе, казва, че за нея съм единственият. Но аз зная, че това не е истина... Не е истина... Не е... Зная, че в някой миг ще ми се прииска да я нарека курва, да я махна от очите си, но тогава ще остана сам. Така че оставям всичко както си е.

И едва когато прахът върху очите закрива всичко, когато новите дни с тъпа неизбежност пробиват през слоя прах и кожата на затворените клепки, незабелязано рисувам върху нея думи, които тя не знае и не разбира. Опитвам се да й разкажа, да й обясня. Понякога тя слуша, но все повече време прекарва с други...