По делата ще познаете програмиста

Чудесна, макар и леко изтъркана тема са подхванали на StackOverflow. Преразказана накратко със свои думи, тя се свежда до това: как да познаеш, че човекът срещу теб е програмист, без да говориш с него на компютърни теми? Тоест, какво е присъщо конкретно на програмистите в ежедневното поведение/общуване?

Има много сполучливи отговори, както в линка по-горе, така и в обсъждането в Reddit. Общо взето бихме могли да ги разделим на две групи: забавни и точни. Примерно ето няколко от забавните:

• Като го попитат "А или Б?", той отговаря: "да";
• Номерира всичко, започвайки от 0;
• Мисли, че километърът се състои от 1024 метра;
• Ако поискаш от него да нарисува дърво, ще нарисува бинарно, и то обърнато наопъки.

А ето няколко от точните (макар че е ясно, че мнозина няма да се съгласят (а някои ще се съгласят само частично), но въпреки това):

• Пише с вложени скоби - като в предишното изречение;
• Знае, без да поглежда, къде на клавиатурата се намират фигурните скоби: {};
• Има повече мейл адреси, отколкото чифтове обувки;
• Помни степените на двойката поне до 13-та;
• Като ги питат как да бъде направено нещо, в отговор те предлагат няколко различни начина.

Бих се радвал да чуя вашите предложения :)

Sony се забравиха окончателно

Помните ли как преди няколко месeца си говорихме за Sony Vaio TT и за трансректалните способи за инсталиране върху него на Windows 7 x64 през EFI? С всякакви вулгарни извращения и прочие. Е, приятна изненада - в момента си имам работа вече със Sony Vaio Z590, в който достъпът до EFI просто е тотално забранен. За да може хората не просто "да отидат - да си купят диска - да си го качат", а "да отнесат ноутбука в сервизния център на Sony, където да им налеят системата от файл-образ, зашото стандартният начин за инсталиране вече е невъзможен". И естествено образът се налива срещу весела сумичка, която далеч не е по джоба на някои хора... а и да е, аджеба, за чий да се плаща за подобно нещо?


Не знам, може би аз нещо съм дефектен, ама на мен такъв подход ми се вижда адски вулгарен и некоректен. Колкото и да тача Sony, занапред ще имам едно наум, преди да се захвана да купувам нещо от тях. Не обичам да ме принуждават да плащам за нещо, което досега е можело да си направиш сам безплатно. Което ни отвежда до основния реален въпрос: аз ли съм тъп и некадърен, или опасенията ми не са напълно безпочвени? И да, гугълнах по въпроса: Microsoft препоръчват стандартната рецепта за такъв случай. Само че ползата от нея е нулева, ако няма как да заредиш EFI shell. А в шибаната 590-ца точно туй не можеш да го направиш и посмъртно, защото просто въобще липсва опцията Boot from file...

Майтапът е, че с x86 версията естествено няма проблеми - само че при нея не използваш пълните възможности на хардуера, така че този вариант отпада. Последното, което измъдрихме със собственика на въпросния ноутбук, е да се инсталира от USB DVD, по принципа, по който се прави с нетбуците, ама и там си трябват извращения, докато се получи. Щото за инсталацията на X64 е необходимо да укажеш къде точно се намира проклетият зареждащ EFI образ. Иначе си имаме веселичкото съобщение "Missing operating system" и дотам.

Така че... ако някой се е насаждал на подобни подводни камъни, разпишете се в коментарите как сте се измъкнали и дали се е получило. Мерси в аванс за което.

Windows педерастията е безсмъртна

Ако някога приятел ви помоли да се заемете с не твърде главоболната задача "да разкараш от новичкия ми VAIO TT писаното с левия крак индийско творение, наречено Vista и да ми сложиш Windows 7" - в никакъв случай не се захващайте естествено, ще ви се получи на ... ми Янко. Защото хомо-аспектите в инсталацията са очевидни BIOS-режим този модел изначално няма, работи само и единствено EFI. С който по подразбиране не работи инсталаторът на Windows 7 - поне версията му x64 със сигурност. Резултатът е ясен: син (или по-точно черен) екран след първия рестарт и Stop 0х0000000e.

Как се оправя (пиша го тук, за да не го забравя, ако някому е полезно, ползвайте на воля): преди инсталирането на Win7 (по-точно след включването на лаптопа и преди появата на фирменото лого VAIO) се напомпвате здраво върху Esc, и ако ви провърви - ще влезете в Boot Manager. Там трябва да изберете опцията "Boot from file", след което ще се появи нещо като команден ред: EFI>. Команден ред това е на бабината си трънкина, по-скоро е някакво конзолно подобие на Norton Commander/Midnight Commander. И там трябва (и май само това можете ) да направите само едно нещо: да преминете в "директорията" EFI, после в BOOT и там да намерите единствено файлче, наречено BOOTX64.EFI. Enter, изплюва ви обратно в главното меню на Boot Manager, избирате Continue и нататък всичко по познатата рецепта.

Естествено, за такива простотии, при това недокументирани - създателите на хардуера трябва да им късат ръцете, краката, а в случая с бангалорския екип на Microsoft - и опашките. След което да им избиват зъбите, да им режат ушите, да им разкъсват ноздрите, на челото с нажежено желязо да жигосват "I created EFI", след което завинаги да бъдат прехвърлени да работят в командния ред на Unix. Дано някога тази ми невинна мечта да се сбъдне.

Драйверът

Изрових в черновите един чудесен служебен диалог, покрай подмяната на стария ми лаптоп. Беше преди приблизително година, когато асусът окончателно се спихна. Надали оттогава досега колегата е спрял да бъде все така грамотен :)

- Мерси за Wi-Fi адаптера, но ми трябва дискът към него.
- Няма го.
- Кутията?
- Изхвърлих я. Защо?
- За да разбера как се нарича той.
- А защо ти е?
- За да инсталирам драйвер за него. Ноутбукът ми не го вижда.
- Виж сега, за да разговаряш с мен на този език, ми трябва драйвер. Не те разбирам.
- Драйвер. Малка програмка, която казва на компа какво си му пъхнал.
- Все пак не ми е ясно.
- Пъхаш в жената член, а тя ти казва: "Нищо не си пъхнал".
- По-ясно, моля...
- Тогава вадиш члена, разтърсваш жената за раменете и казваш: "Идиотка. Това съм аз!". И отново го пъхаш. И тя казва: "Да, това си ти! О, ти ли си!"
- Сега вече разбрах. Не, нямам драйвер.

OpenOfficeMouse

Малко компютърен хейт, да не отвиквате. Този път си има и специален повод, но за него по-долу :)

С цялото дължимо уважение към поддръжниците на отворения код, за повечето ми познати не е тайна, че дълбоко, страстно и от сърцевината на душата си ненавиждам това неимоверно куцо творение, наречено OpenOffice. Освен заради титаничния му размер - я пак, колко мегабайта иска това нещо, за да имаш шанса да пишеш текст в него?! - така и за абсурдния, хаотичен, смотан, убог до болка интерфейс. За бога - примерно в Calc би трябвало най-после гениалните интерфейс-дизайнери да се усетят, че в контекстното меню на клетките в таблицата като минимум би трябвало да има Delete, вместо да карат юзъра отново да се разхожда до менютата. Но тц. Да видим още колко версии ще минат, докато им дойде подобна оригинална идея в главата.

За безплатността - мерси, но ползата от OoO е най-голяма, когато имаш цяла банда от идиоти пестеливи господа, които са решили поголовно да използват пова чудо, за да не плащат. Когато обаче примерно ти се налага да работиш, опазил господ, с документи, оформяни на "обикновения" Office, ей тогава просто няма да обяснявам колко време (а времето е пари, нъл тъй?) се губят, докато ги докараш в OoO в някакъв сносен вид. Особено ако предстои това да се отпечатва... (слава богу, най-често не е нужно). Даааа, знам, че според общоприетата митология съвместимостта е около 100%, но вие пробвайте да речем да редактирате изпратена ви Excel-ска таблица в Calc, да я върнете на клиента, той да я отвори и да види, че не-цифровата информация в клетките си е пиииииииип (censored).

Както и да е, вярвам в Linux, особено за сървър, но към OpenOffice се отнасям откровено скептично, използвайки при възможност малки еднофункционални програмки като Atlantis за текстообработка и Magic Editor за таблици, когато нямам подръка Office 2003. В случая това са допълнителни подробности, доколкото в идеологически войни нямам намерението да се меся. Но когато попадна на такава вест....


Уважаеми господа, моля ви се, убедете ме, че сънувам. Ощипете ме, искам да се събудя от този кошмар. Не, това просто не може да е истина. Това трябва да е тъп бъзик. Хайде, цената от 75 американски тугрика съм готов да я преглътна. Но 18 (?!?!?!) бутона? На една ш...на мишка?! Това не е мишка, сори, това си е направо танк.

Линуксаджиите по душа вече изпитват оргазъм. Предполагам, че това е правилният отговор на Apple Mighty Mouse Magic Mouse?

Нощен полет над MCITP учебниците

В рамките на необходимостта да помагам на един неблагополучен познат - опитвам се да чета книги за самоподготовка по Windows Server 2008. За MCITP, изпити 70-647 и 70-640. Не че ме е досърбяло да се явявам на тях, в общи линии за тях ми е trans penis - но нали все пак трябва да си имам някаква представа за WS2008, преди да се заема да му оправям бакиите в режим "напред в атака, и грешки е за предпочитане да не се допускат"... :)

Е, господа, това не е просто майката-си-трака. Това е майката-си-трака-трака-трака.

"Днес с вас ще се учим да сглобяваме газотурбинен двигател.

За това ще ни бъдат необходими две бутилки водка - и разглобен газотурбинен двигател." ©

По отношение на въпросното четиво - изглежда просто феерично. Не знам да се смея или да плача.

"Пълноценната поддръжка на протокола IPv6 е фундаменталната разлика на WS2008 от всичко, което въобще е съществувало досега, от времето на абака. Това е много важно свойство на WS2008. Именно заради него преди всичко е бил създаден WS2008. Гордейте се, че вече имате WS2008. В това занятие напълно ще се изпълните със съзнанието за важността на IPv6 в реализацията му в WS2008, ще се научите да настройвате мрежи под този протокол, а също така ще усвоите настройката на DNS за IPv6 адреси.

Адреси v6 могат да се раздават чрез DHCPv6. Ако искате - и stateless, ако така предпочитате. Или въобще с автоматичните настройки. Но доколкото тази тема излиза извън рамките на този учебник - да присвоим на нашия тестов интерфейс адрес ръчно: fec0:0:0... И няма какво тук да питате за DHCPv6! Всичко си го има на TechNet, някой да е отменял употребата на Google?!

А сега пингнете гейтуея. Със същата команда, която е и за IPv4 хостове. Вижте! Вижте! Виждате ли? Той се пингва!! И със същата команда, което е особено важно! Ай, въх, всички се съберете, съберете се тук, всички, да празнуваме - оказва се, че IPv6 все пак също умее да се пингва!! Ще пием и ще празнуваме. Поне седмица!

... А още - IPv6 има специални адреси на локалните хостове, локалните канали, аналогични на APIPA, а също така и други broadcast адреси. Префиксите им са ей такива... Запомнете, запомнете тези префикси! На изпита ще искат от вас наум да пресметнете например груповия адрес - един х.. знае защо въобще това би могло да ви потрябва на практика - но ще ви го поискат.

А сега... Сега същинското шаманство. Конспектирайте си стоипейсет начина да осигурите поддръжка на IPv6 върху традиционни IPv4 мрежи. От които никой, който е в здравия си разум, няма никога да се откаже в обозримо бъдеще, защото такованите в главата ентусиасти в нашия бранш особено дълго не се задържат: такъв ни е браншът - консервативен донемайкъде. 6to4, Teredo, ISATAP - и прочие никому ненужни екзотики. По-подробно за цялата тази ш...ния можете да прочетете - отново - на TechNet (купчина линкове) или в RFC (още един куп линкове). Но засега просто запомнете, че такова нещо по принцип съществува. Така или иначе всичките ви сървърни интерфейси ще работят изключително и само в IPv4 - но ние това все едно не сме ви го казвали, ако нещо..."

По-нататък става още по-весело.

"А сега - дискотека с блекджек и проститутки практика! Създайте в конфигурацията на DNS статичен запис за хост с v6 адрес. Не забравяйте да деселектирате полето "обновяване на реверсния запис". Сега влезте в реверсната зона и се уверете, че съответният PTR запис липсва. После се върнете и все пак създайте реверс. Убедете се, че той все пак се е създал. С това упражнението приключва, Вие вече се научихте напълно да работите с протокола IPv6, поздравления! Ай, въх, всички се съберете, съберете се тук, всички, да празнуваме!!"

Бележки: стоипейсет линка към допълнителни материали в TechNet и RFC, през всеки абзац от текста.

...Направо ридах над разделите, посветени на интеграцията на структурите на Win и UNIX. Започват епично: "Най-после! Най-после MS WinServer се научи изцяло да поддържа всякакви хетерогенщини. Ето има ADFS, ето - NIS и NFS (демек преди ги нямаше, нъл тъй), ето има синхронизация на паролите (юниксовите админи радостно отварят /etc/shadow за запис за всички). И въобще - вие дайте каквото и да е от POSIX архитектурата, ние ще му осигурим поддръжка! (ми да бе: стандартът POSIX е бил формулиран едва ли не още преди Бил Гейтс за първи път да се заеме като тийнейджър с ръкоделие в банята...)"

Завършваме обаче, естествено, погребално: "Упражнение 1, за затвърждаване на наученото. Вие сте администратор на транснационалната корпорация FuckMeTender, която неотдавна е погълнала фирмата PunksAreNotDead, сисадмините на която и до момента си нямат идея какво е Windows. Вашата задача е да разкарате всички юникси от поделението и да мигрирате към най-правилната и съвременна технология WS2008. Вашите действия?"

NIS? NFS? ILM? SUA? Хо-хо-хо. Отговорът се съдържа директно в самия въпрос: "разкарайте всички юникси". Останалото е само чесане на езика в стил "колко сме готини". А иначе кажете ми, защо WS2008 може да изпълнява ролята само на NIS master, но по принцип не му понася ролята на NIS slave. Интеграция просто маматаситрака, ъхъ.

Бля, а за теорията на планиране на ADDS инфраструктурата, избора на модели на структури на домейни и изграждането на доверителни отношения мисля въобще да си замълча. Дори и в основното училище по родинознание са ме учили на по-практични неща. Като "Априлската линия на партията е жизнена и силна с умението на партията да търси и намира научнообосновани решения с огромно практическо значение за движението ни напред". Нима може да има бисери от типа: "Има случаи, когато. А има и обратното. Ето фирма с 20 компютъра - а в AD 4 дървовидни структури и 50 домейна. А виж транснационална мамата-мамата-трака-корпорация с филиали в четиридесет страни, десетки хиляди станции и кинти до степен да спиш върху тях вместо дюшек - но само една дървовидна структура и един домейн. В общи линии, първоначално изяснете всички подробности един х... знае от кого, по-нататък се опитайте да ги сравните с еталонните примери един х... знае какви, а после хвърлете монетка за избор с ези/тура на конкретния модел. Описан впрочем също до потрес мъгляво и неясно."

И след това нещо издават някакви сертификати за професионализъм, ако не бъркам?!?

Ако е така, това изключително ми напомня MBA: "Всичко знам на теория, ама нищо не умея да направя с ръцете си." Тъжна история. А пък аз повярвах, че чета методически ръководства или решения на стандартни задачи.

Колко важно е да бъдеш опрятен

Провокирано от един вчерашен спор за това колко важен е външният вид. Аз, като не мога да убедя другия, обичам да разказвам истории... :)

«Отивам да плащам тока. Пред мен на опашката е някакъв неопределим субект - твърде голям, за да е младеж, но твърле малък, за да е мъж. На вид изглежда все едно се връща от бойно поле: груба четина, загоряло лице, покрито с засъхнала пот и ситен сивкав прах, високи военни ботуши, бричове и куртка в маскировъчен цвят с пагони от времето на соца, панамена шапка, на раменете нещо като армейски раменни колани, към които е прикрепено подобие на мешка, от която стърчат брадва, лопатка и трион, вътре личи и силуетът на ренде. Бричовете и ботушите са обилно посипани с прах, стърготини и стружки. Какъв може да бъде такъв човек, освен дърводелец? Приближава се той до касата, подава листчето със сметката. Изведнъж касиерката възкликва:
- Олеле! Компютърът ми се повреди!
Човекът, все едно нищо не се е случило:
- Алт и Ес.
Касиерката не загрява:
- Какво?
- Алт и Я. Контрол заедно с F5. Сега само F5. Продължи. Продължи. Вариантът по подразбиране. Ентър. Ето на, а вие ми приказвате "повреди се".
Касиерката, гледайки го с огромни кръгли очи, му връща сметката с касовата бележка и пита:
- А вие откъде знаете това?
Той откоментирва уморено:
- Аз съм го писал. И занапред не си слагайте лактите на клавиатурата.»

Нов комп - нови проблеми

Категорично не е добре за мен да работя на сносен компютър. Губя представа за време, за ангажименти, за познати. И всеки път, когато си имам работа с нова машина, се заемам да преконфигурирам всичко от А до Ю, за да бъде по мой кеф. Впрочем забелязвам доста позитивен ефект от появата на нов PC върху хранителните ми навици. Дори ако когато си поставя за цел да спазвам диета, не съм така дисциплиниран... :) Като цяло обаче в това време не е никак безопасно да бъда безпокоен - казвам го преди всичко за благото на тези, които им хрумва точно в този момент да ме молят за някоя услуга...

Е, разбира се, леко преувеличавам. Всъщност нещата не са толкова сериозни, още повече че за последните две години съм сменил толкова PC-та, че съм си изработил почти железен алгоритъм за настройката им. При нормални условия времето, необходимо ми да приведа един комп във вид, удобен за логаритмуване, е спаднало до половин час. И все пак понякога попадам на греда и наистина се налага да преминавам към няколкодневни шамански танци около огъня от запалването й...

Честно, пичовете от IBM/Lenovo ме хвърлят във висша степен на недоумение. Не че не съм наясно, че основната част от софтуера за лаптопите им е типичен безполезен bloatware, но с това бях почти готов да се примиря. Това, което ме потриса до степен да гледам като теле в железница, са инсталаторите им. Софтуерът, който инсталират, работи без проблем на vanilla XP без никакви екстри. Но... за да го инсталираш, ти трябва... .NET Framework 3.0! Пита се в загадката защо изобщо ми е да качвам това масивно и тъпо нещо, ако иначе няма да го използвам за нищо друго?

Следващата засада: на разумните хора им хрумва да проверят за по-стари версии без подобни извращения с .NET. Оказва се, че другарите господа китайци от Lenovo не предлагат официално такова животно като "по-стари версии" на драйверите и помощните програмки. Хайде отново ще ремонтираме като гинеколози жигула - всичко през ауспуха... не че е невъзможно, но напомня една ситуация преди години, в която седях на пейка във Варна и през VNC се бях вързал за служебния комп в София, от който през Remote Assistance се бях закачил за клиент в Пловдив, където през SSH бърниках нещо по сървъра му. Абе прави се при нужда, но защо трябва да се налага да стигаме до подобни извращения?

В напъните за инсталиране на нещото, наречено фирмен софтуер на IBM, успях да си ъпдейтна драйверите на wireless'а... и сега вече любимата ми мрежова диагностика отказва да работи. Въобще. Като връх на сладоледа: все още не успявам да подкарам клавиатурната комбинация, с която да изключвам безжичния нет, за да не ми смуче от батерията. Изобщо... да живеят затворените фирмени решения. Аргх. Накрая окончателно ще ми писне и ще му бучна един Slackware, та да ми е мирна главата.

Иначе се предполагаше това да бъде позитивен пост, с който да съобщя на света (hello world!), че вече съм недотам щастлив собственик на ThinkPad T43, но в крайна сметка какво го мислихме, какво се получи. Борбата с недоносените драйвери на IBM е безмилостно жестока, но за вярата ми бронебойни патрони няма открити, няма открити :)

Хакерски куест

Ей този сайт ми припомни младостта. Освен че куестът е хакерски и суперски убива време, има и някои веселяшки екстри. Първо има 5 нива за "подгряване" и 50 по-сложнички, за минаването на които ви трябват познания от най-различни области.

След решаването на първите 5 нива има опция да се регистрирате и да получите като приятно бонусче shell акаунт (!) на сървър с Debian Lenny. Дисковата квота е прелестните 2GB, повечко за сървъра можете да научите ей тук.

Късмет (ще ви трябва :)

Защо търсачките не бива да използват естествен език

Попаднах на един изключително смешен – и твърде поучителен – анализ на това, което се е получило в Wolfram|alpha заради високомерието на разработчиците. Въвежда се нов и твърде полезен термин – хюбристичен интерфейс (от древногръцкото "ὕβρις" - особен вид дързост, изразяваща се в стремеж да надминеш боговете).

Авторът ругае псевдо-естествения (опитайте се да откриете там size of egg) език на заявките на Wolfram|alpha, като се мотивира с това, че този интерфейс отнема на потребителите контрола върху резултатите ("If the product is used as a tool, its interface should be as unintelligent as possible. Stupid is predictable; predictable is learnable; learnable is usable"). Желязна аргументация, доста трудна за оборване.

Без думи. Всъщност, само една: xkcd.

Защо интерфейсът на Wikipedia съкс

Казвал ли съм вече, че Wikipedia има скапан интерфейс? Ами представете си, че търся някакво определение. В българската уикипедия такова определение със сигурност няма - и вместо него тя ми предлага аз да създам страница за него. Добре де, логично, ама мътните го взели… дайте възможност да потърся това определение по другите езикови версии на енциклопедията!

Логично би било да се дават линкове от рода "в българското Wiki това го няма, затова пък на английски има текст с ееееей такива ключови думи – на ти линковете, ако те вълнува". Това е супер-елементарна функционалност, а никой за осем години досега не се е сетил да я реализира.

Така и става впрочем, когато проектът съществува заради самия "проект", когато се пише от програмисти и технически спецове. Добре, енджинът е отличен, всичко е супер, портване, клъстеризация, дъра-бъра, но реално да го използваш няма начин. Най-нагледно е показано тук:


А колко чудесно би било, ако създателят й (дето тези дни ми проглушиихте ушите екрана с гостуването му в София) се беше пробвал да я използва по начина, по който си служат с нея потребителите – да си изключи мозъка и без да обръща внимание на функционалността, да се опита реално да използва интерфейса.

Или да прочете простичка книжка за проектиране на интерфейси, ако това не е неговата област – всичко е доста елементарно, просто не бива да се забравя, че правиш “нещо за хората”. Опрости всичко така, че и гаджето ти без технически познания да може да го използва. Опрости ли го? Хайде сега го направи така, че да е достъпно и за майка ти. Готово ли е? А сега положи усилие и го опрости дори така, че и баба ти да се усети къде да клика и какво да натиска.

Калифорнийските клошари не могат без Интернет

Вдъхновен от примера на Велян с неговата поредица Клош Арт, не можах да пропусна този фундаментален материал от Wall Street Journal. Не знам дали някой ще се трогне от видяното, но лично аз си пожелавам никога да не стигам до тази степен на пристрастеност :)

Човекът, който виждате на снимката по-долу, е 37-годишен и се казва Чарлз Питс. Тук той е в своята "резиденция" под моста на скоростната магистрала в Сан Франциско, откъдето пише в своите блогове, както и в Facebook, MySpace и Twitter.


"Не ви е нужен телевизор, и радио не ви трябва, дори вестници не са нужни. Но Интернет ви трябва задължително", казва Питс. Той е изгубил дома си и е станал клошар преди две години. Както и много други американци, попаднали в такава ситуация, се е отказал от всичко излишно, но от Мрежата така и не успял да се откаже. Така че веднага си купил ноутбук Toshiba, а когато той се повредил, си взел такъв от Dell.


Интересното в случая е, че това не е единствен по рода си случай. В различни американски щати съществуват цели общности на клошари, използващи Интернет, а градските власти организират за тях благотворителни лагери, където те могат да оставят ноутбуците си за ремонт, да използват broadband Интернет, да се включат в курсове за компютърна грамотност и дори да проверяват за работни места на онлайн трудови борси.

Питс знае десетина места, където може да зареди батерията на лаптопа си. Например в някои случаи той използва служебната розетка на метростанциите.


На тази снимка пък е 64-годишният (!) клошар Скип Шрайбър, любител-философ, който живее в ръждясал микробус. Той си е купил ноутбук преди четири години (неотдавна го е заменил за старичък Powerbook G4, защото хаби по-малко ток), и директно в автомобила си целодневно се ползва от благата на дигиталната цивилизация през платен Wi-Fi достъп. Шрайбър си е инсталирал в микробуса дизелов генератор и харчи за бензин $4-5 дневно, но пък няма проблеми с електроснабдяването.


Гийковете-клошари теглят последните кинохитове от торенти, четат електронни книги и водят пълноценен социален живот (поне онлайн). "Примерът на Чарлз Питс показва колко дълбоко са навлезли компютрите и Интернет в живота на съвременното общество", завършва Wall Street Journal.

Нетбук на AA батерии

Стискам палци това нещо да се сбъдне. NorhTech са анонсирали нетбук, работещ от стандартни АА батерии. Официалната премиера на Gecko EduBook ще е на изложението Computex през юни.


Това, заради което ми е интересен, е възможността за работа с 8 стандартни NiMH батерии в продължение на 4 часа (!), а ако се използват също толкова на брой литиеви АА батерии, времето на работа се удължава до 6 часа. Твърди се, че процесорът хаби само 1.2W, което си е прилично отвсякъде. При желание може да се постави и стандартна акумулаторна батерия, която също ще работи 6 часа без презареждане.


Като спецификации нетбукчето е напълно прилично, макар че не блести с кой знае какви екстри - SoC Xcore86 1 GHz процесор, 256/512/1024MB RAM, 2.5 инчов хард или SSD носител с капацитет по избор, 8.9-инчов екран (1024x600), Wi-Fi (802.11 b/g), 10/100Base-T порт, и 3 външни USB и един вътрешен, към който може да се свърже GPRS, CDMA или 3G модул. И ако случайно това не е достатъчно, можете при нужда да заменяте процесора и RAM паметта. Стандартно нетбукчето ще се доставя с Ubuntu Remix ОС, но за ламери неопитни юзъри ще е възможно инсталиране на Windows XP.

Черешката върху тортата е цената в базовия комплект - $200. Хем евтино, хем с осем обикновени батерии си гарантираш още четири часа, след като изцедиш стандартната батерия докрай. ИСКААААААААМ!

Програмистка бърлога

Ето в такава програмистка бърлога ми се работи!

Your Own Personal Jobs

След като наскоро мой читател ме помоли да се въздържам от критики към Apple, ще пощадя нервите му и ще му предложа да се снабди с тази чудесна плюшена кукла на любимия му Стив Джобс. Сигурен съм, че тя ще заеме достойно място в колекцията му :)

Please be 18 or older to handle Jobs responsibly. Only $28, and he will be yours only, forever :)

Ботмрежите се добраха и до пингвинарника

Вече и рутери с Linux в бот-мрежи.

"We have come across a botnet worm spreading around called "psyb0t". It is notable because, according to my knowledge, it:
-- is the first botnet worm to target routers and DSL modems
-- contains shellcode for many mipsel devices
-- is not targeting PCs or servers
-- uses multiple strategies for exploitation, including bruteforce username and password combinations
-- harvests usernames and passwords through deep packet inspection
-- can scan for exploitable phpMyAdmin and MySQL servers
Vulnerable devices
-- any linux mipsel routing device that has the router administration interface or sshd or telnetd in a DMZ, which has weak username/passwords (including openwrt/dd-wrt devices).
-- possibly others"

След заразяването се блокира всякакъв достъп до хоста (вписва правила в iptables) и се връзва в ботмрежата. Едно утешение - поне засега червеят лови само MIPS рутери (добре е, когато вкъщи имаш PC и pfsense, а не дебилно сървърче с BusyBox, макар че пък засега няма списък с видовете Linux дистрибуции, които са податливи). Проникването става през ssh, telnet, http (ако някой от тези портове е отворен за WAN), при наличие на наистина слаба парола. За разумните: не е зле освен да си сложите прилична парола, да смените и стандартните портове, атакувани от червея (22, 23, 80/tcp).

Разбира се, кодът е меко казано идиотски, но при желание може да бъде и доста по-сериозен и ефективен. Това е само proof of concept, така че...

А и в Мрежата гъмжи от скапани сървърчета, писани с левия крак и крепящи се на уязвим код и набор от стандартни акаунти и пароли, или даващи на юзърите възможност да отварят към Мрежата рискови услуги без контрол на достъпа. Така че не бързайте да крещите с пълно гърло, че ето, и Linux sux и "вече не е неуязвим за зарази" (sic!). Който не си е сложил презерватива овреме, сам си е виновен.

Някой да вярва в биометрични проверки?

Производителите на лаптопи са идиоти. Не, наистина. Съдете сами: виетнамци без особен зор са преодолели биометричните защити на лаптопите на Lenovo, Asus и Toshiba. Как ли? Ами просто като са показали пред камерата... снимката на оторизирания потребител. И доколкото в компютрите на тези производители биометрията се използва като заместител на паролите, всичките данни са като на длан.


Е кажете ми сега, за това ли бяха инвестирани милиарди в биометрични технологии?

Теслата... дръжката!

Теслата от петък 13 (въпреки че принципно не вярвам в него) все пак ме догони. Трошката, наречена Asus L4H, за проблемите си с която писах преди време, отдаде окончателно богу дух и вече няма да може да може да работи на каквото и да е друго освен на батерии до второто пришествие. Което не би ме вълнувало особено, ако в нея в момента не се намираха около 10GB филми и данни...


Та сега съм изправен пред дилемата как да измъкна това от нея. Филмите принципно могат да се дръпнат пак, така че не е болка за умиране, но... не върви някак си да връшам трошката на шефа с подобно съдържание в нея. Флашка от около 4GB е налице, така че мога да се пробвам да ги измъкна, но пък нямам DVD записвачка, а ако пиша всичко на CD-та, това ще отнеме поне 10 часа (които просто нямам). Батерията ще издържи около 40 минути, след което, ако данните не са извадени, единственият начин това да стане ще е с отвертка в ръка.

Някакви идеи, anyone?

1234567890

Докато всички лукови глави празнуваха симбиозата между бутилката и презерватива и новия стил на писане на валентинки, в нощта на петъка срещу събота, около час и половина след полунощ (01:31:30, 2009-02-14), настъпи чудесен миг по летоброенето на POSIX - 1234567890 секунди от началото на Unix ерата.


Логично и аз щях да го проспя, ако не бяха познати отвъд океана, които ми пратиха по пощата линк към този сайт. За съжаление купон в София нямаше, най-близкият изглежда е бил в Слатина, Хърватия. Още един повод да надигнем чашите, тъй че... хлъц! наздраве.

А ако изведнъж ви е обхванало неудържимо желание да се сдобиете с часовник, който показва времето в този изключително лесно разбираем формат, Wired има идея за вас :)