събота, април 11, 2009

Нова степен на безумието

Вредно е за мен да съм влюбен. Почвам да пиша неизмерими глупости, и на всичкото отгоре да си ги харесвам...


Смешно е да седиш на компютъра и да блъскаш по клавишите, пишейки всякакви глупости. Още по-смешно е преди това да си обуеш белите чорапи и да седиш пред компютъра по гащи и чорапи. Но по-смешно от всичко е това, че до мен лежи жена… Девойка… Момиче…

Настойчивото желание да пишеш идва внезапно. Това е като своеобразна мълния, която проблясва в разреза на моето безумие. Когато се случи ТОВА, не мога да се спра, то ме заставя да си вдигна ленивия дебел задник от дивана и да се насоча към клавиатурата, подобно на зомби от второкласен американски филм на ужасите.

Но впрочем сега съм седнал не за да обяснявам моя порив. Седнах да творя.

И кой съм сега аз?

Този въпрос си повтарям ден подир ден, и всеки ден научавам за себе си нещо ново. Но не бива да се зациклям само върху себе си. Около нас има милиони хора, които имат своя съдба, свои мисли. Как би ми се искало да науча мислите на всички тези милиони… Може би това ме застрашава с поредна загуба на голяма част от моя разсъдък, но си заслужава.

Тя тихо похърква. Всъщност не - според мен се е заслушала в тракането на клавиатурата. Във всеки случай равномерното дишане на спящ човек не се чува.

Исках да я… Любя? Изчукам? Да правя секс? Да я наеба? Която и дума да избера – ще е уместна. Може би само с изключение на "любя". Според мен да правят любов могат само влюбените, останалите правят само див животински секс. И аз самият съм такъв и с нищо не се отличавам от другите.

Та, аз я желаех… По-точно би било да кажа: аз я Желаех. Ще го кажа така. Когато видях красивото й тяло и очарователното й лице, някъде в мен се чу едно "Дзън", и всякакви органи на тялото ми рапортуваха за своята готовност. А сега изпитвам желание да повърна.

В главата ми веднага се роди План. Да я поканя – да я напия – и така нататък… Както обикновено. Впрочем най-добрият Приятел помогна с мястото и алкохола. А и момичетата бяха две. В началото танци и музика. После филми… Леки целувки, дъх на алкохол. Аз алчно посягах да опипам това тяло. За да може най-после да го пронижа и да изпитам облекчение. А сега имам пориви за повръщане…

Когато Приятелят отиде с другото момиче в съседната стая – това беше сигнал за незабавно настъпление, но Тя оказа неочаквана съпротива, предизвиквайки в мен купчина съмнения и неразбиране. След моята настойчивост тя още повече заупорства и заспа, обръщайки лице към прозореца.

Не обърнах внимание на този факт и продължих своите ласки. Тя се събуди и отново ги спря. След това отново заспа.

И тогава ме озари едно от тези откровения, които ме сполитат много често и на най-неподходящи места. Изведнъж видях не нея, а ангела, който лежеше пред мен. Просто външността на този ангел беше човешка. Замислих се за тази инстинктивна борба за обладаване на женското тяло, която от векове насам води мъжкият род, и изпитах отвращение. Изведнъж разбрах, че всички, които отричат учението на Дарвин, трябва първо да видят тези превземки, гримаси, това словесно дуене и прочие дивотии, които представителите на човешкия род демонстрират при вида на особи от женски пол. Помня едно куче от моето детство. Беше голям, здрав пес - и и главната му особеност беше, че при вида на всяка кучка той започваше да прави много смешни движения с таза си, все едно извършва полов акт. Тогава не можехме да го гледаме, без да избухнем в смях. А сега аз самият твърде малко се отличавам от него.

Това е нова степен на безумието. Бих искал да се отрека от тези окови, с които ни обвързват животинските инстинкти. Нима съм длъжен да клатя опашка и да се движа в полза на инстинкта за продължение на рода? В този случай ще трябва да призная, че съм само кучето на Павлов, което се подчинява на импулсите си - и да се отрека от гордата титла Човек.

Това беше първото ми откровение.

И изведнъж, когато погледнах с други очи, с очи, които вместо "Искам да взема!", казват "Искам да дам!", видях беззащитно дете. Усетих рядък порив на нежност, който ме накара да покрия с одеялото голото й тяло. Видях дете, което не толкова отдавна е било на десет години. Помислих си, че и тя също има свои желания, свои мечти и стремежи. И до безумие ми се прииска да науча за нея повече. За нея и за нейния живот. Каква иска да стане? За какво мечтае? Какви са нейните идеали? Говорех й за това - и сам разказвах за своите мечти, за своите цели. Помислих си какви глупости говоря и какво би станало, ако тя изведнъж се събуди. Тя само леко изхърка.

А аз изведнъж разбрах, че за времето, в което аз виждах в нея ангела, а после и детето, тя се е превърнала в момиче. В това момиче, чието лице, умивано от лунната светлина, лежеше върху възглавницата. Лицето й беше спокойно и излъчваше лека сребриста светлина. Леко оголих рамото й. То беше за мен рамото на любимата. Разбрах, че с цялото си сърце съм обикнал тази Спяща красавица. Обикнал бях в нея всичко това, което тя би могла да стане. Бях я обикнал заради тази частица радост и светлина, които тя може да донесе на този свят. Искрено желаех нейното щастие. Започнах да й шептя признания в любов, навеждайки се над нея. Побърквах се по нея. Няма значение какво ще стане утре, когато тя се събуди, но днес, докато тя спеше, аз я обичах. Тя отново изхърка.

Тогава разбрах, че пред мен спи момиче, което е Свещено, защото тялото й ще се възнася на олтара на греха още много пъти, осакатявайки и убивайки нейната душа. Плачех и проклинах този свят, умолявайки го да й позволи да си остане спяща, да я лиши от възможността за избор.

И открих нова степен на безумието. Разбрах, че лежащото момиче е живата душа на Бога, която аз погубвам със своите постъпки.

Прошепнах: "Прости ми. Обичам те, но така те желая!". Докоснах се до нейното Свещено тяло, и кучешките инстинкти ме заставиха да го покрия с ласки. Тя се събуди и отново ги спря. След това пак заспа.

Почувствах отвращение от факта на своето съществуване и умрях.

7 коментара :

Кръстю каза...

Чудесно! Мога само да кажа, че подобни мисли са ми се въртели много често в главата...А вероятно и на много хора. Аз не съм така добър в писането като теб, особено за неща от такъв ,личен характер, но поне мога да ценя хубавото...Тук си постигнал успеха в малък обем да дададеш максимум..Аз съм човек стараещ се винаги да бъде обективен и искрен в оценките си Браво!
Мисля, че е много тъпо да се прави разбор на лично преживяване....Виж, ако някой се опитва чрез разни тъпи философски школи да прелива от пусто в празно, да ти е кеф да се бъзикаш...
""""""""""""""""""""""
...Знаеш ли, като чета нещо така хубаво като това, винаги се сещам за едно изказване на Н.Хайтов - "Много грешна практика е в днешните училища да се изтапани даскала пред децата и да каже -Ученици, какво е искал да каже автора с това и това....Като, че ли искал е да каже човека нещо, ама толкова му са силиците и ние сега трябва да му довършим мисълта"..
Или пък друга тъпотия- да започна да ти обяснявам при мен как стоят нещата по въпроса..
Ако не се обиждаш от съвети, мисля, че силата ти е в този жанр...заеби политиката, остави я на простаци като мене и не плюй "Apple",че се дразня..ха-ха-ха...

Светла Ненова каза...

...Ей...., друго си е да те навести Музата..., не сме сами... музата е живото доказателство за това :))))

...
не само на теб ти харесва написаното... и на мен ми хареса :)

Bunny каза...

Страхотно. Това наистина е най-доброто, което съм чела от теб...

Кажи ми моля те, че наистина се е случило снощи...

Аспарух К. каза...

@Bunny: Кое? Да съм се отвратил от факта на съществуването си и да съм умрял? Да бе, надявай се :)

@Светла: Въпросната Муза беше далеч, но от това въздействието й не беше по-слабо :)

pierrot каза...

Много силно :) И красиво :) Благодаря зе текста!

Публикуване на коментар