Just The Way You Are

Днес съм на носталгична вълна, така че ще съм кратък като никога досега. После ме очаква бутилка хубаво вино, на което по неволя ще се наслаждавам сам, на фона на музиката на моята младост. Днес стават девет години, откакто приключи последната ми сериозна връзка, и колкото и да ми се иска да споделя, че съм затворил тази страница и съм продължил напред, все пак ще излъжа. Но в едно съм сигурен: нямам никакво желание догодина да празнувам десетата годишнина. Наскоро си мислех, че съм готов да оставя миналото назад, но... вече и аз самият не знам.

Няма да се впускам в лични екскурси за това какво се случи, защо никога повече няма да бъда същия човек и защо за много от хората, които ме помнят оттогава, вече изглеждам почти непознат. Просто понякога си задавам въпроса: защо? Защо нещата не се получават, колкото и да се стараем? Защо хората, които са станали част от теб, избират да изоставят всичко и да оставят след себе си празнота, която няма как да бъде запълнена?

Не са ми нужни отговори, нито съчувствие. Просто потъвам в спомена...