вторник, април 21, 2009

Ключове

По връзката ключове можеш да научиш адски много за един човек. Някои връзки с ключове разкриват почти целия му живот до този момент - и нерядко се оказват истинско въплъщение на вътрешния аз. Примерно да вземем една млада жена, винаги облечена в строг делови костюм. Кариерата й върви стремително нагоре, на работа винаги идва първа, тръгва си след всички. В представите на всички тя е направо булдог, всявайки с появата си респект, страх и дори лека паника. Сега да се изолираме от това как изглежда - и да хвърлим поглед към връзката й с ключове, небрежно изпаднала от чантата й до бюрото. Това, което тотално взривява представата за строгостта и целеустремеността й, е едва забележимият миниатюрен ключодържател с формата на слонче. Изборът му подсказва, че зад фасадата на деловия човек се крие нежно, мечтаещо за романтика и така и непораснало момиче...

Ето ви една друга, мъжка връзка - с много и най-различни ключове. Повечето от тях отдавна не служат за нищо. Ето този малък ключ обаче... от старата пощенска кутия на някогашния му адрес. Той отдавна не живее там, тази пощенска кутия си има вече нови стопани и нови писма. Но той пази своя ключ. Дали, ако го запитаме, би споделил защо? Едва ли - по-скоро ще се измъкне с насмешлив коментар и тезата, че го е домързяло да го махне. И все пак... в тази пощенска кутия е част от неговия живот, с която той определено не иска да се раздели. И той няма да го махне от връзката, защото това означава да скъса единствената си връзка с това минало, с тази част от неговата лична история. Естествено, ако го запитате за това, ще отрича до последно, дори да сте приятели от години. Просто той се бои да бъде сантиментален и слаб...

Ключове, ключове... цял един живот
Връзките ключове са толкова ясно свидетелство за характера на собствениците им, колкото въобще не подозираме - и колкото няма и да научим, дори и след многогодишни разговори. Ключове, които някога са отваряли врати, зад които отдавна вече не живеем, които не можем да изхвърлим, както отказваме да се изоставим спомените си за миналите мигове. Няма значение дали в онези мигове сме били щастливи или нещастни... Това не променя нищо. Ако ключовете можеха да говорят, биха разказали такива истории, които сами се боим да чуем. Един живот с възходите и паденията му, любовите и разочарованията.

Този ключ например е от квартирата, където той живееше с Нея. Смятаха да се женят, но всичко се обърка. Тя плачеше и събираше багажа си, а той стоеше в ъгъла, прехапваше устни и кой знае защо подхвърляше язвителни забележки. Сега някъде в себе си той съзнава, че би дал всичко, за да се върне там, в онзи миг, и да не бъде жесток и язвителен. Да се върне и да каже това, което съзнава, че е трябвало да изрече. Не да мисли за това кой е виновен, а просто да го каже - и да оправи всичко. Този ключ стои на връзката му с ключове, без той да го забелязва. Той просто е там - докато следващия път, когато той бъде щастлив, той внимателно го разгледа. За да не направи още веднъж същата грешка. За да бъде този път всичко...

Ключът от стария офис. Мястото, където тя започна като секретарка. Където тичаше непрекъснато по коридорите с чашите кафе и мечтаеше за това някой ден да има също такъв офис, с големи прозорци, показващи градския пейзаж. Задължително на десетия етаж. Тя ще бъде различна, ще моли любезно. И секретарките й задължително ще имат висока зарплата. Тя ще бъде доброжелателна и недостъпна. И непременно ще покаже на всички какво представлява. Сега, връщайки се в полунощ от ъгловия си офис на десетия етаж и включвайки огромния си телевизор, заемащ почти цяла стена, тя напипва ключовете в джоба на костюма. Открива сред тях този ключ и се усмихва. От него започна всичко. Сега тя вече не мечтае за офиса - тя живее в него. А ключът... Тогава още нямаше офис, а само плетена шапка, протрити дънки, очила с квадратни рамки и цял живот пред себе си. Колко ли още такива ключове има на тази връзка?

Ключ от кола. Не от тази, която той всеки ден юрка по вечно задръстените улици. Не от колата, в която той небрежно захвърля на задната седалка куфарчето и с уверен жест включва радиото. А от онази кола, за която пестеше с години. Колата, която миеше сам - всеки уикенд, старателно и внимателно, за да не я одраска неволно. Сам я ремонтираше, сам проверяваше филтрите, маслото и свещите. Първата кола в неговия живот. Той я желаеше така, както никога не се беше стремил към нищо друго. Смяташе, че след като си купи тази кола, в същия миг животът му ще се промени напълно. Колко коли имаше след това... Вече ги миеха други - и проверяваха нивото на маслото в сервиза. Отдавна той е забравил дънките с цепки на коленете от онези години. Останал е само този ключ. Той е споменът за всичко - общежитието, дънките, събираните последни пари за бутилката бира. В него се крие всичко... и нищо. Това отдавна е история. Животът му отдавна е далеч от това. Но тази кола остава завинаги Колата - първата, с която той премина дверите към истинския живот.

Пссст! Не им позволявайте да говорят. Току-виж неволно ви разкажат това, което се стремите отдавна да забравите. Остава само ключът на връзката... Но това всъщност си е само един ключ, нали?

10 коментара :

a. каза...

Като започнах да чета, помислих, че говориш за филма My Blueberry Nights
Филма развива историята си по историите на няколко връзки ключове... Гледай го, може да ти хареса :)

И те така...

Bunny каза...

@siera,

филмът е страхотен... много истински...

@Паро,

много хубаво... :) Хареса ми.

ПС: Да си запиша да не ти показвам връзката си с ключове...

a. каза...

Бъни, с тебе явно по много въпроси имаме еднакво мнение :)

Аспарух К. каза...

@siera, Bunny: за вас не знам. Гледах "Боровинковите нощи", но на мен като че ли повече ми допадна "Две седмици в Париж". Все си мисля, че независимо от всичките му несъвършенства, той беше някак си по-искрен.

Но 1) се съмнявам да сте го гледали, и 2) очевидно още не сте на 35 (ура!) и последните му пет минути за вас ще са напълно неразбираеми :)

a. каза...

Не съм го гледала, прав си.... И не съм на 35, но все пак ще го потърся :)

Анонимен каза...

Ех, това беше едно от нещата, които мислех да включа в поста с джаджите, който ще пиша по твоя покана.

На моята връзка с ключове имам такива от апартамента тук, от къщата във Велинград и от куфара. Нямам ключ от офиса - умишлено. След три години работа в този офис все още се въздържам да се научавам да го заключвам. Нямам и ключове от кола - не държа много. Пък и не е удобно ключът от колата да е на обща връзка с другите.
На връзката имам още - малка мигаща лампичка във формата на рибка /от велосипедните времена - закачваш я някъде по себе си, за да те виждат в тъмното/, пластмасова свирка /която си купих заради протестите за Рила, ама със закъснение/, и една месингова обувка с лъскаво камъче от Холандия.

Интересен ще ми бъде анализът въз основа на така изброените джунджурии :-)

Аспарух К. каза...

@Таня: ще ме извиняваш, мога да правя само повърхностни догадки. Без каквито и да е претенции за точност, и с доста включвания от Captain Obvious :)

Ключове като спомени за миналото липсват, така че бих казал, че живееш с днешния ден, или поне се опитваш да го правиш.

Липсата на ключ от офиса във връзката очевидно намеква, че работата е стриктно отделена от личното. Като съзнателен избор, както сама казваш :) Наличието във връзката на ключове от дома тук и във Велинград за мен означава голяма взаимозаменяемост на двете места, като ключът от куфара допълнително затвърждава тази мисъл. И двете къши изглежда да оставят у теб еднакво усещане за "дом", а явно ти е важно да можеш по всяко време да поемеш от единия към другия. Офисът остава извън това, предпочиташ да не го превръщаш в свой дом (много разумно решение, казвам от личен опит!)

За липсата на ключове от колата - също няма кой знае какво за тълкуване, удобството за теб очевидно е важно. Като малко шеговита нотка ще отбележа, че явно не ти е присъщо да забравяш едни ключове, взимайки други, иначе просто щеше да си изградиш навика всичко да ти е на едно място.

Лампичката ми поражда асоциации с това, че за теб е от значение да не останеш незабелязана; свирката също намеква за стремеж да привличаш внимание (макар че поводът за появата й е друг, тя остава там в очакване на подходящ момент :), обувката я свързвам с пътувания (като архетипен символ на пътя и движението).

Общо впечатление: акцентът при теб е върху движението, не обичаш много да се заседяваш на едно място. Балансираш между дом и офис, между едната къща и другата, винаги някъде по средата. Не си съвсем прагматична, иначе свирката щеше да бъде махната от връзката, след като се е оказала непотребна; но все пак връзката не е обраснала със стари ключове, свързващи те с минали врати и места, така че очевидно си удовлетворена от живота си в момента.

Анонимен каза...

Благодаря - анализът много ми хареса, а друг е въпросът, доколко е верен :-)

Но като цяло съм съгласна - бягам от превръщането на офиса в дом като дявол от тамян, защото ми се е случвало и знам какво е.

Свирката си я държа на ключовете, защото не мога да свиря с уста силно и ако ми се наложи мога да я използвам.

Обичам да пътешествам, но не в командировка.

Ама като цяло - анализът ти е верен и като пиша онзи пост, ще го включа. С него малко ще се забавя, че от една страна времето недостига, а от друга - имам пресни впечатления от разни пътувания :-)

Публикуване на коментар