Както ми се харесва

Щафетите са кофти тръпка. Поемаш ги, тичаш известно време, давайки всичко според силите си, след което ги оставяш на някой друг. Какъв е крайният резултат не знае никой, а за тичащия в момента с щафетата остава да се надява, че не е провалил другите и силите му са стигнали, за да бъде на нивото на останалите състезатели - или по-добър.


Накъде бия? Ами включиха ме в поредната игра тип "предай нататък", този път за "нещата, които ми харесват". И сега съм се озорил какво да отговоря. Защото при мен има една деликатна граница между неща, които просто ми харесват и такива, без които не мога. Да не говорим за още една съвсем различна категория - неща, без които мога, но не искам. Всички те по свой, различен начин ми доставят душевен оргазъм, така че се отказвам да ги класифицирам. Широка славянска душа, какво да се прави

Майната му на колебанието, като ще си ровичкам из душата, ще е тотално. И така:

1: Общуването. Виждам някъде сред публиката ехидни усмивчици - какво общуване, бе човек, не ти ли стигат мейловете, коментарите, туитовете и така нататък? Не бе, пичове, разбирате ли, аз това (не се обиждайте) за общуване въобще не го броя. Общуването за мен означава да отделиш специално време, за да се посветиш изцяло на човека/хората, с който общуваш. Тогава се спира всичко наоколо, компютърът, телевизорът, телефонът и всичко друго, което може да те разсее, се изключва, ако се звъни на вратата, не се отваря... такива работи. И разговори, разговори... в които се разнищва всичко - от прости житейски неща до политика, проблеми, дивотии и какво ли не. Изпитвам истинско удовлетворение от такова общуване, в което хората си стават самодостатъчни, колкото и да са на брой, и се затварят в свой собствен пашкул, изключваш външните хора и обстоятелства. За жалост май напоследък ми се случва твърде рядко, защото повечето близки приятели, с които имах навика така да засядам на чашка и да си говорим прямо и откровено за всичко, или са по чужбините, или се изпожениха и съпрузите/съпругите им не споделят тези ни разбирания, или... се споминаха. Но нали за позитивни неща щяхме да мислим и говорим? Хайде да спра с тази точка, а?

2. Книгите. Времето с хубава книга прави деня ми пълноценен. Отново обаче опираме до проблема с времето - някои житейски обстоятелства ни задължават да отделяме много време в твърде скучни, за сметка на което все пак приемливо платени занимания. Имам особен вкус към психологическа проза с леки сюрреалистични оттенъци. Конкретни автори, които ми действат като душевен афродизиак? Мураками (целия, включително още неиздаваните в БГ неща), Уелбек, Борхес, Фаулз... много са, за да ги изреждам. Другата ми слабост е читавата фантастика, която напоследък се среща изненадващо рядко, така че съм принуден да се придържам най-вече към класиците. А, да, за малко да забравя Стивън Кинг, който ми е любим още от детски години. Ако искате да ви говоря с часове, само подхванете темата за книгите и млъкнете, гарантирам, че разговорът няма да спре в близките 3-4 часа

3. Филмите. В кино или вкъщи на компютъра, няма значение. Далеч по-важни са чисто художествените качества на филма, отколкото качеството на копието. Виж, кофти преводът ме дразни неимоверно. Неведнъж ми се е случвало да спирам диска вкъщи, да редактирам превода от А до Я и отново да го пускам. Общо взето, откак затвориха старите квартални кина, гледам основно вкъщи - просто в молове и "Арена" атмосферата не ме предразполага, а въпреки че "Влайкова" ми е в района, обикновено докато филмът стигне дотам, аз отдавна вече съм го изгледал. Филмите при мен минават през тежка селекция, сравнима най-малкото с подбора на номинации за "Оскар", и много рядко сред тях се промъкват откровени бози; екшъни по идея не гледам (с редки изключения), но си признавам известна склонност към тъповати романтични комедийки. Дори и тогава все пак най-очевидната плява се отсява. Ако филмът не ме затрогне с нещо или провокира към размисъл, значи времето за него е било изгубено.

За един специфичен тип филми за възрастни няма да говоря, всички се сещате какво имам предвид. Там предпочитам кратки сцени, просто не ми е интересно по час и половина да гледам пози и акробатики. Поради тази причина подобен тип кадри се гледат само онлайн, в описания тук режим.

4. За човек, който толкова много мисли и пише за секс, вероятно е странно, че той е едва на четвърто място по важност сред радостите на живота. Какво да се прави, в повечето случаи рядко той се оказва на нивото на предишните три точки Плюс това си падам претенциозен, вече съм го казвал. От мен да знаете, пресищането на младини не води до нищо добро. Не крия, че всъщност секс не съм правил от бая време (и не питайте даже колко! дори да ме изтезавате, няма да научите) - и не чувствам особено липсата му. Все пак още ми е в списъка с важни неща, така че явно не съм престарял

5. Музиката. Не съм чак толкова капризен към стиловете, като изключим някои, които ме дразнят из основи със самото си съществуване. Минал съм през много и различни - от класика през рок, пънк, метъл до транс, хаус и ембиънт, плюс какво ли не още. Нещата са според настроението, в определени моменти мога да изтърпя дори рап, въпреки че в повечето случаи той вече ми идва леко нанагорно Имена на любими групи няма да назовавам - ако някой се интересува, да пита и ще му отговоря с многостраничен списък.

6. Интернет. Звучи твърде неоснователно да е толкова надолу в класирането - като се има предвид, че съм почти по цял ден онлайн - от ранна сутрин до късна вечер. От друга страна, по-голяма част от времето ми онлайн е по служебни въпроси, така че реално ми е трудно да му определя точен приоритет сред нещата, които ми доставят удоволствие. Следя нередовно цяла върволица от блогове, доста повече от официално включените описаните в блогрола ми, периодично прелитам и над topbloglog.com/posts, за да откривам нови звезди на родния небосклон. Фейсбук не тача - и ако не беше една моя добра позната, която ме изкушава от време на време да заглеждам какви ги върши, вероятно въобще нямаше и да имам регистрация там. Писането в собствения блог е малко по-голяма тръпка, но гледам да й отделям време от предвиденото за сън. В същия кюп остават и посещенията на няколко професионални форума, прегледът на всички служебни и лични мейлове (който си е цяла одисея - това са си все пак 50-100 писма дневно без спама), както и периодичното напомняне от някой и друг познат, че пак не съм си пуснал ICQ-то и че така и не съм му дал мой скайп, какъвто съзнателно нямам.

7. Чревоугодничеството. Обичам да си похапвам вкусно (личи ми и по фигурата), както и да придружавам хапването с хубаво вино. Явно има нещо хобитско в мен Вкус имам към определен тип чуждестранна кухня, макар че когато аз самият готвя, обикновено правя дивашки фюжън-експерименти, които по загадъчни начини все пак се оказват успешни. Твърд алкохол пия рядко и не обичам да се напивам сериозно. Макар че са ми казвали, че тогава ставам по-весел, по-разговорчив, по-склонен към танцови изпълнения и по-развратен

8. Много хобита накуп, за които отделям време, когато ми хрумне, и когато ми остане време - все пак по-горните точки са с известен приоритет. Тук попадат фотографията, класическата китара - за която се сещам от дъжд на вятър, шрифтовият, графичен и web дизайн, човъркането на сорсове, скиторенето по морета и баири (не съм кой знае какъв турист, признавам си го веднага!), тенисът, хаотичното дращене по тефтери и безброй други малки неща, които ми доставят удоволствие.

9. Последно, но не и по важност - кучето ми. С него сме отдавна - и понякога си мисля, че май с никой друг не съм имал толкова дълга връзка Уникално, единствено по рода си и незаменимо. Не ми се мисли какво бих правил без него. Вероятно съм адски несправедлив, че го забутвам накрая на списъка, но ако бъда честен, винаги някак си се получава така, че на него отделям внимание след всичко останало.

Сигурно съм пропуснал твърде много неща, но какво да се прави - реално аз харесвам твърде много неща, за да успея да ги изредя всичките. В един момент осъзнах, че животът е поредица от срещи с чудесното, и колкото повече радости можеш да откриеш в него, толкова по-добре. Рано или късно ще дойде мигът на последната равносметка, когато ще се запиташ - а как така не съм забелязал колко прекрасно е едно или друго? Просто при мен това осъзнаване поради определени обстоятелства дойде твърде рано - и сега се опитвам намирам радост почти във всичко. Дзен-погледът към света променя адски много възприятията, да знаете

Предавам нататък щафетата на Краси, Грозната Богиня, Бат' Пеп и Pippi. Разбира се, ако някой има желание да сподели, пък съм го пропуснал, да се чувства поканен.