Утешение

Ох, защо все на мен ми се случва? Кажи ми, защо? Помниш ли Юлето? Тя, между другото, с десет години е по-малка от мен! С десет - чуваш ли?! И вече внучката й се омъжи - разбираш ли?! Внучката! На мен само ми е интересно колко добре така са се породили, че сега тя е с десет години по-млада от мен, а вече внучка й се омъжва? Няма значение. Само аз, нещастницата, никога няма да дочакам внуци. Така и ще си умра - и после ще съжаляваш, ще идваш на гроба ми с идиотските си цветя и ще ми искаш прошка. Е защо на всички децата се устроиха, а само ти така и не си седна на задника и си остана развейпрах. Абе махни от мен тези цветя, не са ми притрябвали. Помниш ли как ти разказвах за Жени? Как каква Жени? Как така не си спомняш? Не те е срам! Ей точно затова си развейпрах. Как може да не помниш Жени? Тя, между другото, преди четири години ни докара от гарата. С нея тогава се бяхме запознали във влака. И какво толкова, че не си бил там! Нали ти разказвах за нея - можеш поне понякога да обръщаш внимание на това, което ти говори родната ти майка! Не, ти не ме обичаш! И не ми се подмазвай и разкарай този идиотски букет. Все едно си дал за него половината си заплата. Не, не го изхвърляй! Как така ще изхвърляш моите цветя? Това си е моят букет - ако искам, сама ще го изхвърля! За какво говорех? А, да, за Жени! А какво беше за Жени... Вечно ме разсейваш, абколютно съм сигурна, че помня какво исках да ти кажа за Жени...

А, да спомних си - нейният син, между другото, от половин година вече има втори син! А и тя е по-млада от мен! И това е, защото нейният син, за разлика от теб, я обича. И й носи не букети, а внуци. Никога няма да дочакам внуци. Така и ще си умра - и няма да има кой и чаша вода да ми даде. Абе махни тази кана - не ми се пие, какво ми я пъхаш под носа? Но между нас казано, нейният син също не е съвсем цвете за мирисане. Толко жени изръшка, че и в Австралия вече не са останали. Да, знам за какво говоря! И всичко това е, защото тази Жени е абсолютна стърчиопашка. Как откъде знам?! Че то на лицето й е написано с огромни букви! Аз какво, да не би да не умея да чета?! Доживях и това, родната си майка да смята за идиотка! Ти си ми добричък, не като нейния син. И не са ми притрябвали такива внуци - най-вероятно на нея ще заприличат. Синът й обикновен инженер, а се смята за някакъв Айнщайн. А как само изглежда... Изобщо да не започвам - плешив, дебел, разноглед - и въпреки това се смята за Ален Делон. И жена му е една - усмихва ти се, любезно така разговаря. Но веднага личи - само да се обърнеш, и нож в гърба ще ти забие! Да не ми доведеш такава вкъщи - не ми трябват такива внуци. Аз нея като я видях на гарата, моментално си помислих - хубаво, че моичкия добре съм го възпитала, такова чудо той няма да ми доведе вкъщи! Жени ми се обажда, преструва се, че се радва да ме чуе. Кани ме да отпразнуваме детето. И се фука, фука... А аз нямам какво да й отвърна - че какво да й кажа? Че не ме обича собственото ми дете? Внуци няма да дочакам. Никой не ме слуша - дума не мога да кажа в собствения си дом! Че и още за идиотка ме смята. Че аз, между другото, по лицето на всеки всичко веднага прочитам. Когато очите на едно лице гледат на различни страни - какво добро можеш да прочетеш? Тя ми казва колко се радва, че ще седи с внука. Разбира се, те сега ще й оставят детето, а те самите ще се помъкнат по чужбините. А тя, между другото, още си е съвсем млада. За какво й е да седи от сутрин до вечер и пелени да сменя? Така се получава - гледаш ги, гледаш ги, а после - на ти, мамо, детето, а ние, разбираш ли, понеже сме млади - иска ни се да се позабавляваме. Само си въобразявате, че майките ви са старици някакви, а нас още си ни бива! Животът ни тепърва сега започва. Ама не - пробутват ни всичките си деца, правят от майките бавачки и чистачки. А после, като мама умре, ходят на гроба със своите дечица и се извиняват! За какво ще се извиняваш тогава? Това е, докарвате ги до гроба. Не така се прави, мамо, ами онака! Не се и надявай, въобще няма от сутрин до вечер да сменям пелени и да мия подове! Аз за какво толкова добре съм те отгледала?! По цели нощи не съм спала! А ти имаш ли представа колко е болезнено раждането?! Само дето не се побърках. И за какво е всичко това? За да седя сега с пеленките? Аз съм си отседяла моето. Горката Жени - като й се изсипе всичко това на главата, няма и да се усети откъде й е дошло. А се преструва, че се радва, смее се. Когато обаче остане сама, нощем плаче. Разбира се, че плаче! Сигурна съм. Е няма да ми го каже, че плаче - та се преструва! Не ми трябват никакви внуци, нищо не ми трябва. Като не обичаш родната си майка, кажи си го. И ми дай букета - ще го поставя във ваза. Това ми е единственото утешение...