Събота, Февруари 06, 2010

Нелицензионно


И Исус е бил пират
Из ходатайство на гилдиите на търговците на риба и хлебарите от град Ейн Шева до римския прокуратор на Юдея, Самария и Идумея Пилат Понтийски:

"… след което гореспоменатият Йешуа от град Назарет чрез неизвестна технология (наричана от него "чудо господне" - но нашите експерти, книжници и фарисеи категорично отхвърлят такава терминология) е създал огромно количество нелегални копия от две риби и пет хляба. Точният размер на щетите не е възможно да бъде установен, но самото обстоятелство, че по такъв престъпен начин са били нахранени повече от 5000 (пет хиляди) души и остатъкът от нелегално размножените риби и хлябове е бил достатъчен за 12 (дванадесет) пълни кошници, говори достатъчно. Пропуснатите ползи възлизат минимум на 200 (двеста) денария, които учениците на гореспоменатия Йешуа първоначално са имали намерение да похарчат за провизии в магазините на нашия град, преди престъпникът да започне своята незаконна копирна дейност.

Трябва да подчертаем, че от всяка продадена риба ние плащаме в хазната 1 (една) лепта, а от самун хляб – 2 (две) лепти. Така престъпникът е откраднал не само от нас, добропорядъчните търговски корпорации на законопослушния град Ейн Шева, но и от самия кесар Тиберий, да трае животът му вечно!

Събитията застрашават държавната безопасност. Коленопреклонно молим да приемете нашето ходатайство и да арестувате гореупоменатия престъпник, за да предпазите икономиката на поверените на Вашето попечителство провинции от по-нататъшни пагубни трусове…"

Четвъртък, Февруари 04, 2010

John Butler - Ocean

Напоследък бях позапуснал клиповете с музикални изпълнения в блога - доколкото повечето ги пускам директно в Twitter, но Джон Бътлър прави такова нещо с китарата си и десетте си пръста, че някак ми се иска да маааалко повече хора да му обърнат внимание.


P.S. Когато гледам такова изпълнение, ясно съзнавам защо някога така и не продължих да се занимавам с класическата китара.

Вторник, Февруари 02, 2010

Климатична лисенковщина


Полярна мечка да си в близкото бъдеще - всички са толкова загрижени за теб...
След "Климатгейта" нещата избиха с гръм и трясък - оказва се, че разказите за хималайските ледници в отчета на "международната комисия по за абсолютния свършек на света" са били фантазии, става ясно, че шефът на комисията Раджендра Пачаури е знаел за това и си е премълчал, научаваме още, че са ни лъгали за тропическите гори, абе с една дума става ясно, че... непрекъснато изскачат нови весели факти за лъжи, фалшификации и манипулации. Отчетът на IPCC просто прелива от подобни разкази. И това впрочем е същият отчет, който донесе на тази комисия Нобелова награда за мир - наравно с Ал Гор.

Ако някой се интересува от новините, които все още упорито не се оказват в центъра на вниманието на популярните медии - ето ви доста изчерпателна статия на Ендрю Уотс и Джоузеф д'Алео "Данните за повърхностните температури: лъжа заради политиката?". Текстът е доста подробен и структуриран, с обяснения какво точно не е наред и как се е получило така. Накратко:

  • Инструменталните отчитания на температурата в пред-спътниковата епоха (1850-1980) толкова повсеместно и систематично са били коригирани в една и съща насока, че на тяхна база въобще не може да се твърди, че е имало някакво забележимо "глобално затопляне" през XX век.
  • Всички бази данни на повърхностните отчитания на температурата над сушата имат сериозни проблеми, правещи ги безполезни за възстановяване на точните трендове.
  • Всички тези проблеми изместват данните към преувеличаване на "наблюдаваното" затопляне, регионално и глобално.
  • В резултат на това надежността на глобалните повърхностни данни е почти унищожена, още повече че три четвърти от съществувалите някога 6000 станции вече не работят.
  • Налице е систематична тенденция към изтриване на данни, отчитани във високите географски ширини, планинските и селските региони, което води до сериозно завишаване на стойностите на затоплянето.
  • Урбанизацията на районите около станциите и забележимите промени в употребата на земите, плюс неправилното инсталиране и калибрация на уредите още по-силно завишават затоплянето.
  • Многобройни публикувани анализи в последните години показват, че заявеното затопляне е завишено с 30-50% само за сметка на тези "островчета на топлина".
  • Селективният избор на станциите, заедно с интерполацията от точките върху картата без отчитане, могат да направят това коригиране отговорно за повече от 50% от затоплянето през XX век.
  • За океаните данните не достигат и степента на неопределеност е много висока. Значими данни има само от 2003 г. - и те не показват никакво затопляне.
  • Отчитанията на температурата от спътници дават алтернатива на наземните отчитания. И техните отчитания все повече се разминават с данните, събирани на повърхността, в съответстие със свидетелствата за коригиране на показанията за повърхностните данни.
  • NOAA и NASA заедно с CRU бяха основните организации, стоящи зад раздухването на историята за "глобалното затопляне" през XX век.
  • Коригирани са историческите данни, за да се скрият цикличните промени, които биха могли да бъдат обяснени с природни фактори, от рода на декадните колебания в поведението на океаните и слънцето.
И така нататък, и така нататък.

Въпросът ми е следният - след като стане ясно с абсолютна сигурност, че всичко това е било точно толкова наука, колкото паниката за застудяването през 70-те години - как именно нобеловите еко-герои ще обясняват, че тяхната общност - тайфата от лисенковци и лепешинсковци - е дълбоко научна по същината си общност? Ще се радвам на идеи в коментарите. Да видим някой ще успее ли да налучка точното обяснение. (Да, имам си своя теза по този въпрос, но ще я премълча засега.)

P.S. Шефът на комисията Пачаури неотдавна е издал еротичен роман за приключенията на индийски учен, който е потресаващ любовник и опъва всички наред. Не се бъзикам. Мисля си, че някъде в Тенеси Ал Гор вече се е заел с PowerPoint-екранизация на поредната порнография. Приемат се идеи за най-добър диалог към новия му филм с работно заглавие "Das ist fantastisch!".

Неделя, Януари 31, 2010

Ако "Аватар" го снимаха инженери...

Покрай навика ми да чета от време на време стари броеве на популярни издания… попадам на твърде интересни факти. Значи представете си сега как през 2007 г. в югоизточна Германия, в Хойерсдорф, намерили - няма да повярвате!!! - перспективно находище на унобтайниум въглища. Ама наистина много перспективно. Не да кажем, че Германия би изчезнала без разработката на това находище, но някак си да ти стане жал да го зарязваш.

А защо да го зарязват? Ами защото над перспективното находище на въглища стояло - няма да повярвате!!! - култово Дърво на Живота съоръжение с голяма историческа ценност. По-точно казано… църква от XIV век.

Но вместо да - няма да повярвате! - изпратят към църквата и мирно бракуващите се сини зелени грийнписовци атомни булдозери, да пуснат развилнели се полковници, да залеят града с напалм и въобще да развият епична драма за 1.8 милиарда долара само приходи от кинопокази, германците - няма да повярвате! - направили нещо съвсем друго.

Те взели въпросната църква… и я преместили на друго място.

Фото: BBC

За целта построили гигантска платформа и укрепили самата църква, която тежи 660 тона (ех, защо не 666?) с помощта на здрави стоманени опори. Налагало се църквата да бъде премествана изключително внимателно, така че често се налагало да спират, за да проверят дали не се е наклонило зданието.

Пътешествието отдавна е приключило. Църквата в крайна сметка изминала 12 километра и пътувала шест дни. И на разхитителната немска държава цялата операция струвала 3 милиона евро.

Честно, не мога да повярвам. Да пропуснат такъв шанс за епос…

Фатална


Дори едно прехапване на устните може да е фатално
Някои ги слагат на една везна, но за мен фаталната жена и кучката са твърде различни. Ако говорим алегорично, фаталната жена е като черна коктейлна рокля с дълбоко деколте, докато кучката е тесни ластични бричове.
Кучката доказва. Всичко, на всички, винаги.
Фаталната жена – никога, никому, нищо.
Кучката е зла.
Фаталната жена не е зла. Но не е и добра, всъщност.
Кучката няма да пропусне случая да…
Фаталната жена няма да падне до това да…
Кучката жестоко те зарязва.
Фаталната жена си тръгва, оставяйки след себе си следа.
Кучката се шлифова в изкуството с висок ток да настъпва мъжкото достойнство. Нейният трофей е неговото засегнато самолюбие.
Фаталната жена изключва разсъдъка на мъжа, същевременно не засягайки достойнството му. Фаталната жена се нуждае единствено от неговата любов - до последната въздишка.
След кучката мъжът може да стане женомразец.
След фаталната жена – ако оцелее – философ.

И едната, и другата могат да преживеят с един мъж цял живот. Кучката ще има мъж под чехъл. С фаталната жена ще остане само силният духом. Кучки има много, фаталните жени са единици.
От нея лъха лек аромат на декаданс, но без предозиране, без постоянно театрално преиграване и фалшива тайнственост, иначе настъпва задух, иначе тя се превръща в "Демоничната жена" на Тефи, а това вече е гротескно и изглежда смешно.

В чертите на фаталната жена винаги има някаква неправилност, стигаща до това в някакъв ракурс или някой мимически момент лицето й изведнъж да ти се стори почти отблъскващо, дори грозно. Но това е само миг – движение, лек наклон, завъртане на главата – и то отново е прекрасно. Лице, което се запомня от пръв поглед.

В женските списания, които съм имал греха да поразлиствам, когато нямам нищо за четене подръка, почти на всяка страница виждам едно и също гланцово лице, умножено в многохиляден тираж – лицeто на куклата Барби, нимфетката с огромни широко разположени бонбонени очи, малко чипо носле и издути устни – идеалът на съвременната маймунска мода, който се поръчва при пластичните хирурзи. И разбирам, че притежателките на това "идеално" лице никога не са застрашени от това да станат фатални. Никога.
Затова те стават кучки. Да, всички те стават ужасни кучки, в стройни редици по двадесет, оказващи се в колекцията на всеки що-годе приличен мъж.

А фаталната жена е аромат на декаданс, внимателно пазен в скъпо ковчеже. Истинска, без номера, без фалш, неправилна жена. Закачлив поглед, широка усмивка, ликуващо, ярко, гордо лице, породиста, неподвластна на времето красота. Тя старее като всяка красива и истинска жена - достойно. Без вълна от пластични операции, за да удържа отиващата си младост, но и без да се отпуска, грижейки се за себе си с абсолютна дисциплина, като на война. Продължавайки да живее, да работи, да възхищава. Оставайки прекрасна.

А какво удоволствие е да я наблюдаваш още в мига на нейния изгрев… загадъчна и непостижима, многолика, трогателна, вълнуваща - скритата в гънките на мидата перла, която още зрее. И да наблюдаваш бавното разтваряне на черупката, знаейки какво се крие под нея…