събота, август 29, 2015

За изневерите


Имам си една стара теория на популярна тема - защо партньорите изневеряват, или по-скоро защо НЕ изневеряват. Разправял съм я на доста хора, най-вече в мъжка компания. Теорията всъщност е хипер-простичка. Не изневеряват само защото ги мързи. Обяснявам накратко. Ще говоря за мъжете, после ще се опитам да направя лека корекция и за жените.

Живее си една щастлива двойка. Живее от има-няма 6 години, да речем. Той се прибира от работа вкъщи, целува я по бузата. Отива в спалнята, преоблича се в домашни дрехи - видял и по-добри времена анцуг, избеляла тениска (някога тя е била супер, и много й е харесвала, но времето си върви, тениската е прана милион пъти, да се облича пред хората е срамно вече и се е преквалифицирала в категорията "домашни"). Отива в кухнята, вечерят, разговарят или не разговарят (в зависимост от настроението, естествено - ако например денят е шибан, всичко на света те дразни и ти се иска да няма никой наоколо, какви ти разговори? Или примерно денят е прекрасен, толкова неща са се случили, получил си бонус, обещаното повишение е на косъм, птичките пеят, отпуската наближава - що да не поговорим?), а после... А после, по правило, се разотиват по разни ъгли и всеки си се занимава с каквото го влече в тишина. Не, в никакъв случай не твърдя, че така е или трябва да бъде при всички и винаги - генерализирам, естествено. Той си седи на дивана, сменя каналите и си пие бирата в тишина и на спокойствие. Тя примерно в съседната стая си говори с приятелка по телефона или примерно седи увлечено в социалките или определени форуми, отстоявайки своите методи и принципи на приготвяне на дроб-сарма или връзване на моряшки възли - и двамата, колкото и ужасно да звучи, са щастливи от това. Не, те са добра двойка, много се обичат, стоят стабилно един зад друг, но има моменти, когато е хубаво да си поседиш сам, в своята собствена компания, в тишина.

Африканските страсти, дори и да ги е имало, са отминали отдавна. Те са щастливи с едно такова тихо, спокойно щастие, което го има при стабилните, чудесни двойки. Може да си седят по различните стаи колкото им се прииска, после пак да се срещнат например в хола, да обсъдят някой филм или книга, да обсъдят плановете за утре, паралелно да обсъдят ситуацията с децата (тъкмо учителката се е оплакала, че оценките на по-голямата дъщеря са отчайващо зле, а по-малката се дере така, че просто не може да се трае!), да се отпуснат, да кръстосат крака, да не си гълтат корема (през деня и без това им е дошло до гуша да го правят, поне тук с облекчение да отпуснат започващия да расте търбух), гръмогласно да се смеят, ако им се иска, да сумтят, дори да злобеят малко, да се скарат (че как без това, нали е ебахти скуката), а после естествено да се помирят (е кво сега ми се дуеш, престани, айде стига де, приключвай - окей, гад и боклук съм, айде да ходим на дивана). После може да пийнат по един сайдер (е къде сега да ходим, верно, късно е вече и ме мързи - цял ден съм препускал като кон, дай да си отворим по едно кенче със сайдер или бира, да гледаме някой филм - или да не гледаме, а да си поговорим. Ако искаш, облечи си красивата рокля - ще е все едно сме излезли някъде, само не ме гони от дивана, наистина, скапан съм просто. Утре, честна дума, ще идем някъде. Айде може би не утре, следващата седмица, обещавам - честна пионерска!). После лягане, естествено - късно е вече, а утре задачки колко щеш - да се обадиш за интервю на един, да се разбереш с друг, да оставиш компа на сервиз (май мониторът му е почнал да сдава багажа), да купиш продукти, нещо да забъркаш за вечеря - и деня си мина, направо нямаш търпение да се прибереш и да си сложиш разтегления анцуг, да се пльоснеш на дивана, да отвориш бирата и да се насладиш на спокойствието (утре! утре гарантирано ще идем някъде! да, права си - роклите си имат права, но и аз си имам също права - и съм по-важен от роклите, не се сърди, скапан съм, наистина. Утре! Непременно утре!).


И сега, след всичко това, може и да поговорим за изневерите. Какво всъщност е съпружеската измяна? Смяна, на усещанията и възприятията - нова кръв, свежи емоции, дъга, искри, страсти, Отело и Хамлет. Възторг, пръски от шампанско, иха-уха. Кой вярва в това? Да, вероятно всичко това също го има. Но измяната е преди всичко промяна. Тоест, нова жена. Такава, която категорично не е съгласна на анцуг, на 'дай да си поседим на дивана с бутилка бира', на 'аз ще подудна малко, просто не съм в настроение, но после задължително ще поискам прошка, а ти потърпи малко'. И за чий всъщност да се съгласява на нещо такова? При нея има роман, страсти, нови емоции. Нужни са й цветя, ресторанти, страстни прегръдки под луната, пламенни целувки, глътнат корем, комбинация от галантност и животинска агресия, четене на Бродски на брега на морето, съпътствано от седене на топло одеяло, на което има стогодишна бутилка бордо, плетена кошничка с плодове, от него се носи необикновеният аромат на любимия й парфюм, той леко я прегръща и все рецитира, рецитира, не забравяйки да долива от виното и нежно да я целува по шията. Никакви дивани, никаква бира вкъщи, никакви изтъркани от пране тениски - просто забравете.

Иначе изневярата е ужасна и болезнена, точно както я показват в киното. Тъжно е да я гледаш, още по-тъжно е да я изживяваш. И тогава какво имаме? Имаме това, което категорично не искаме да имаме - пълен отказ от мързел. Какъвто и да е - физически или морален. Не може да проявяваш мързел, когато ухажваш жена - просто ще й писне и ще си отиде. И в общи линии ще е в правото си. Защото мераклии колкото желаеш да излизат с нея и да й свалят звезди. За какъв кур тогава ще й е този ленивец?

Затова и не изневеряват - защото ги мързи. Помислете си: вместо уютна вечер, когато може нищо да не правиш, да се отпуснеш, всичко да е познато, привично, всичко това трябва да го заменяш за: тичане, купуване на цветя, седене в костюм, с изправен гръб, никакво отпускане, усмихване, слушане, говорене. Да говориш! Това е много важно. С жена, особено с нова жена, трябва да говориш - само така можеш да я увлечеш и омаеш. Да говориш дълго, с увлечение и страст, и после, не по-малко, може би дори и повече, с увлечение и страст да слушаш. Да слушаш! Жената, особено нова, трябва да я слушаш. Да слушаш и да помниш какво е казала, за да не се окажеш в неловка ситуация, като каже: е как, аз още преди седмица ти казах. Да помниш! Задължително да помниш. Да помниш какво е говорила, както и какво ти си говорил, кога сте се запознали, кога е рожденият й ден, какви цветя обича. Да помниш това, което помниш за своята жена (което си запомнял с години, всъщност запечатал от повторенията, а не толкова запомнил, но винаги може да помолиш за прошка, да целунеш и примерно щом се е случил такъв конфуз, наистина някъде да отидете) - всичко това да го помниш и за другата. И всичко това в замяна на нещо призрачно, непотвърдено от времето, водещо незнайно къде и даващо незнайно какво. Еми как да не те домързи бе, дагоева.

За жените може да се каже същото. Да, естествено, кой не обича да извърти поглед към тавана и да разказва как страстта вече не достига, как преди всичко е било различно: пламенни целувки под луната, вино, полумрак, сантиментален филм (оф, как се казваше бе, мътните го взели?) - всичко беше иху-аху. А ако директно вземеш и заговориш за това фронтално - давай, още сега тръгваме! Обличай се, слагай си най-красивата рокля, ще идем в най-добрия ресторант, ще поръчаме стогодишно бордо, ще пием и ще се разхождаме по брега, прегръщайки се. Ще гледаме звездите и ще си говорим. Звучи прекрасно, звучи изумително. Но за това трябва (след работния ден, родителската среща, скандала със съседите) да станеш, да се облечеш, някъде да ходиш, нещо да правиш, да харчиш безумни пари за някакво идиотско вино (когато отдавна вече си си харесала невероятна рокля!) и още на всичкото отгоре да се разхождаш по брега - пясъкът попада в сандалите, краката болят, токчетата засядат, сандалите (любими!) още малко и ще бъдат безнадеждно съсипани. Ама какви ги дрънкаш, бе скъпи, дай да си поседим вкъщи - да гледаме някой филм и да поговорим. Пък и аз трябва на Гери да звънна, и на нашите също, и във форума и чата да загледна. Айде утре, какво ще кажеш?

Тази теория досега съм я разказвал на няколко мъже - колеги и приятели. Вечер, след уморителен работен ден, сме седнали в бара и пием бира, или ром с кола. Някои от тях водят трайните си приятелки - с красиви рокли и високи токове, естествено (като няма да са вкъщи, макар и да е в мъжка компания, подразбира се, че трябва да изглеждат по-добре от всички, нали?), докато мъжете в повечето случаи са в каквото им падне - тениски, дънки и кецове. Първо спорят с мен. Впрочем дори в самото начало спорят достатъчно вяло. Към средата започват съгласно да кимат, отпускат се, кръстосват крака и на лицата им се четат спомени за анцузи и диван.

вторник, август 25, 2015

Продължавай да вярваш



– И какво мислиш?
– Тя е влюбена. Казва, че ѝ липсвам. Казва, че ѝ е интересно с мен. Чака ме. Настойчиво ме вика да отида при нея.
– Пич, това е чудесно. Най-важното е да продължаваш да вярваш на думите ѝ.
– Просто ми завиждаш.
– Естествено. Завиждам на твоята младост. Пич, само на твоята възраст може да се вярва в любовта на една жена.
– Тя е честна с мен!
– Естествено. Пич, за това са и нужни жените, за да вярваме. Тежко на жената, която не умее да играе на любов. Тя ще си умре в самота и нищета. Основното ѝ предимство не е между краката, дори и да го използва майсторски. Основното предимство на жената е искреността. Ти просто си длъжен да вярваш, че именно ти си този – единственият, който е събудил чувствата ѝ, добрал се е до златното ѝ сърце, видял е в нея истинската жена. За това умение я обичат и ценят. За това умение ѝ посвещават стихове, песни, снимат филми, мътните го взели! За това ги обичаме. За това обещание за щастие. За сянката, призрака на любовта. За прелестния образ на светица, облечена в одеждите на грешница. Продължавай да вярваш, пич. Ти още имаш нещо, което си готов да дадеш за призрака на нейната любов. Така че сподели с нея своя хляб и трапеза, друже, не пести, ако тя си върши работата както трябва. Все пак това не е просто секс, това е спектакъл. И ако примата в него е добра, ще се върнеш, и то неведнъж. Затова ти завиждам. Ти още им вярваш. А аз...

сряда, юли 29, 2015

Обида



Скъпи,

както вече, вероятно, искрено се надявам, си забелязал, не разговарям с теб. Вече три дни. Силно се надявам, че си го забелязал, а не си помислил, че просто изведнъж ми се е приискало да помълча и да те оставя на мира. Не ми се иска да те оставя на мира, но не мога нищо да ти кажа. Не разговарям с теб. Много добре знаеш защо. Това, което стана преди три дни, ми нанесе тежка психическа травма. Не знам как повече да живея така, не знам как изобщо да разговарям изобщо с теб след това, не знам как да те погледна. Това, че идвам и лягам до теб в леглото, не означава нищо. Към изключително тежкото ми емоционално състояние не е нужно да се добавя и травмирано физическо. Можеш да не се хилиш. Не опошлявай момента! Изтрий веднага тази идиотска усмивка от лицето си! Сигурна съм на сто процента, че дочитайки до това място, ти все още си три реда назад. Алоу! Още не съм приключила. Та така. Или ти ще дойдеш - дори бих казала на колене, но ми е жал за коленете ти и не ми се дават пари за проктолог - или не знам даже какво ще правя. Да разговарям с теб дотогава нямам намерение. Разбра ли ме? Не, сериозно - разбра ли? Ако си разбрал, би кимнал. Сега кимаш просто така. Само защото съм казала да кимаш. Ако беше разбрал - би кимнал искрено, от сърце. Но ти това принципно не можеш да направиш - как да кимнеш от нещо, което нямаш?! Ако имаш какво да кажеш, преди да се наканиш да искаш прошка, в никакъв случай не се приближавай - остави писмо под микровълновата, ще погледна. Само не го напъхвай твърде надълбоко. Че отново ще падне рафтът, а аз с теб не разговарям - кой ще го оправя? Ти без подсказка и ръчкане нищо няма да направиш. Разбра ли? Под микровълновата - загря ли? Гледай да не сбъркаш, щото няма да търся из целия апартамент. В смисъл, ще търся, естествено, но още повече ще се разсърдя, и тогава край. Не питай на какво край. Още и аз самата не знам.

Прегръщам те (задраскано), целувки (задраскано), да пукнеш дано (задраскано)
В общи линии, това е.



Скъпа,

чудесно, че ми написа всичко това. Естествено, забелязах, че стана малко по-тихо, но в общи линии и като цяло не мога да се оплача. Обстановката вкъщи е приятна както винаги. Чисто е, има храна в хладилника, компютърът е свободен. Знаеш ли, когато сега написах всичко това, изпитах безпокойство - къде си изобщо? Впрочем, ако не мога вече да ти го кажа, го пиша - палачинките са пресолени. Тези, които бяха в хладилника на втория рафт. Палачинки са, нали съм разбрал правилно? Вероятно съм те засегнал. Вероятно съм ужасно виновен. Готов съм да моля за прошка и да си посипя главата с пепел. Но... Първо, не се обиждай, скъпа, но с коленете се занимава не проктологът, а ортопедът. Не ме разбирай неправилно, изобщо не твърдя, че си глупачка. Честна дума. Престани. На всеки може да се случи. Наистина не твърдя, че си глупачка. И че си необразована също не твърдя. Да, скъпа, абсолютно си права - знаех от самото начало какво си вземам на главата. Не, не се отказвам. Да, все още много те обичам. Не си чопли кожата по стъпалата. Сериозно. Веднага престани да я чоплиш. За бога, нали вчера ходи на педикюр! А, чудесно. Второ, не би ли могла да ми напомниш с какво конкретно ужасно, до червата, повече от всичко на света, животно такова, съм те обидил този път? Ровя из главата събитията от последните четири дни и нищо не си спомням. Дай да ти разкажа какво помня, а ти незабавно ме поправи. Значи тъй. Преди четири дни, по мои сметки, трябва да се е случило именно тогава - три дни ти с мен вече не разговаряш, съдейки по твоето писмо, а преди пет дни помня със сигурност, че ме помоли да не ти преча - беше пуснала поредния епизод от тъпия руски сериал, а междувременно отговаряше нещо някому в уотсап. И четеше нещо във фейсбук, някой беше написал някакви простотии, ти се беше увлякла да си пишеш в уотсапа и не можеше да се откъснеш. И рече да не ти преча. Помня, със сигурност. Та така. Преди четири дни се върнах от работа. Ти (както винаги) беше на компютъра, стана, поговорихме малко, вечеряхме (впрочем докато не съм забравил - беше много вкусно, не се подмазвам, казах, не се подмазвам, ще ти кажа, когато започна да се подмазвам). После говори по телефона с баща ти. После май с още някой, Явор май - ако не бъркам, говори с него час и половина. Не те упреквам. Знам, че положението е трудно, знам, че моментът е преломен. Казах, не те упреквам. Търпеливо чаках, между другото. Даже не заспах. И нещо обсъждахме на някаква тема, което си говорихте. Но конкретно какво - не помня. А после май отидохме да спим. Слагам писмото под микровълновата - на самия край. За бога, не се качвай на табуретката, люлее се. Качи се на стол. Ще оправя табуретката, ще я оправя. Не ми пили нонстоп - казах, че ще я оправя.

Целувам те, предварително много се разкайвам (е сега вече се подмазвам). Писмото остави до телефона. Днес има мач. Впрочем купи ли бира? Окей, мълча. Много ми липсваш!



Скъпи,

дори не знам какво да ти кажа. Бе ти гавриш ли се? Знам за ортопеда. Написала съм го погрешно. Да, сбъркала съм няколко букви. Все едно на теб не ти се случва. Естествено, че помня - безкурпулно, как да забравя. И още, крещеше, което е най-важното, че съм глупачка. Помниш ли твоето безкурпулно?! Не ме учи как да живея. Именно да живея. Това, между другото, е част от живота. А ти имаш алцхаймер. Глупак. По-добре мълчи, още съм ти много сърдита. Впрочем, като си говорим за глупаци... Това, което изяде, идиот такъв, беше тиквичка в смес от соли от Мъртво море и други козметични подправки. Как изобщо си го изял? Това е ужасна гадост. Ивет ме посъветва да го забъркам - рече, че помагало срещу бръчки. Именно тиквички. Те са по-свежи от останалото. Откъде да знам от какво останало? От зелето, може би. Бира искаш?! Бе ти съвсем изнагля! Аз с него не разговарям, той за бира ме пита. Виждали ли сте нещо такова, питам? Не, не винаги съм на компютъра, хич даже! И не, не гледам сериали! Вместо това говоря с теб! Да, така говоря. Кво ми дуднеш, понякога, много рядко, ми се налага да седна на компа - току-виж там има нещо интересно. И не, не си пиша нонстоп в уотсап. Изобщо не е нонстоп, общо се събира към половин час максимум. Не, това не означава, че ти си ми по-малко интересен. Но ти си постоянно тук, с теб имаме цяла вечност пред нас. Не ми прави такива физиономии. Аз, между другото, се обидих първа, тъй че я не поемай ти щафетата. Още съм ти много обидена. А ти дори не разбираш защо. Как след това да разговарям с теб? И как няма да е вкусно - аз тия пълнени гъби цяла вечер ги правих. Любимите ти, между другото, със сирене. Какво от това, че само това съм сготвила за последната седмица? Ако се заяждаш, и гъби няма да има повече. По-добре оправи табуретката, че паднах от нея. Едва после прочетох. Мислех, че вече си я оправил. Бирата, между другото, е в хладилника. Но ако я пиеш без мен - ще те убия! Най-добре не се приближавай, честно. Така и не разбрах - възнамеряваш ли да искаш прошка?

Глупак. Писмото остави до компютъра. Не мога повече да седя в стаята.



Скъпа,

правилно ли разбирам, че вече не помниш за какво конкретно си се обидила? Можеш да не си признаваш, няма значение. Искам прошка. Да, аз съм гъз, неправ съм. Как можах? Прости ли ми? Ако искаш, може да ми простиш утре - че днес има мач. Тъкмо си мисля, трети ден ме боли коремът. Защо си ги оставила там? Не, не ям всичко наред. Не ям! Бях гладен, как не разбираш. Не, не правя разлика между маска от тиквички и ядене от тиквички. Тиквичките, скъпа, са храна! Само при Ивет и прочие твои пачи те се превръщат в маска. Не, Ивет много ми харесва, честно! Кво, искаш да се закълна ли? Кълна се. Чудесна е Ивет, само дето идеите са й някакви странни. Нямаш бръчки, скъпа, прекрасна си! Не, ако би сложила противогаз, бих забелязал. Казвам ти - бих забелязал. Прости ли ми? Представяш ли си, днес Стоян домъкна в офиса сом! Жив! Вчера го ловил на язовира. Да, правилно си се досетила, вони от него вече. Слушай, когато така гордо седиш на дивана, ужасно ми се иска да те ощипя. Не съм вулгарен, как можа да си го помислиш? Просто си неотразима - дори и по халат! Подмазвам се. Но все пак е истина. Прости ли ми?

Айде моля те, прощавай ми по-скоро. Че умирам за бира. Целувам те, прегръщам те, зайче мое, рибке моя - как да те нарека, че да се засмееш? О! Табуретчице моя! Не, не си дебела! Казвам ти категорично - не си дебела. Изобщо. Абе ти кого слушаш? Ивет? Да бе, тя е дебела! Добре де, и тя не е дебела. Но ти със сигурност не си дебела. Моята тревичка! Не, не си дърво. Не си боклук. Много си умна. Най-умната. Слушай, уморих се. Айде вече да се помирим? Писмото го остави до бирата.





Скъпи,

естествено, без съмнение, помня за какво се обидих. Помня, казвам ти. Не, няма да навлизам в подробности. Изобщо нищо няма да кажа. Какво да ти разправям, ти така или иначе никога не слушаш, а когато слушаш, чуваш не това, което ти казвам. Ето и сега. Помня, казвам ти. Е, не съвсем. Добре, айде да пием бира. Да беше съжалил, а? Три дни, чуваш ли - три! дни! - мълчах. Добре, не се подмазвай, в смисъл, ела тук и се подмазвай, че толкова неща имам да ти разкажа. Вместо теб с Ивет три дни поред разговарях, толкова неща се натрупаха. Ти къде?! Не всичко ще ти разкажа, само част! Една десета! Върни се веднага - иначе няма да има бира!

Целувам те. Чакам те в хола на дивана. Сега ще ти разкажа всичко. Твоята тревичка.

петък, май 29, 2015

Време за обятия

Преди време ме питаха за секса - обичам ли го, ако го обичам, много или малко го обичам. (Да, знам, безумно е. Все едно да питаш човек обича ли въздуха.)

Освен да кажа, че като начало не мога да търпя тази дума. Вероятно бих нарекъл това "обятия". Ако сексът може да бъде наречен с тази дума - да, обичам го.

Когато се оказвате в леглото с даден човек, за да докажете нещо, или за да го победите, или от скука, или от тъга, или защото "така трябва" – вие не прегръщате този човек. Вие го докосвате с ръце и се триете в него с дадени части от тялото си, но в общи линии правите това в пълна самота. Този човек понякога дори ви пречи, защото вие си решавате личния проблем, а той нещо междувременно се мота там, нещо прави, пречи и прочие.

Докато ако човека ти се иска да го прегърнеш, дори и ако никакво легло не се очертава или все още не се очертава – тогава да, това вече е секс, при това именно такъв, какъвто си трябва.

Защото обятията винаги означават добри чувства. А истинският, "правилен" секс е именно добри чувства, а не някакви други, също много важни, но не и добри.

Някога си мислех, че тялото и духът служат за абсолютно различни неща и въобще пребивават в различни светове. Тялото беше разменна монета за земни, маловажни, евтини неща. В сравнение със скъпоценната душа, тялото не струваше нищо, а до душата не допусках никого. На всичко случващо се гледах малко отвисоко. Впрочем доста чувствах тогава, но това не бяха добри чувства. Беше предимно чувство за превъзходство и чувство за самота.

Така е винаги, когато не прегръщаш човека, а решаваш върху него своите проблеми.

Сега гледам на това другояче – и общо взето не виждам между душата и тялото никаква разлика. Не че цената им се е изравнила, или душата се е обезценила, или нещо подобно. Но с тялото започвам да си служа доста по-внимателно. От друга страна, да си крия душата под ключ също нямам причини. Защото повече не се боя за нея.

Затова вече не се боя да прегръщам.


Така че сега обичам секса.

неделя, декември 28, 2014

In The Death Car


Има един устойчив мит, че отношенията, веднъж започнали, после се развиват нанякъде. Или поне доста хора вярват в това и твърдят, че това се случва.

Ако се загледаш, при тези, които говорят това, въпросните отношения кой знае защо винаги се развиват не към по-добро. Вчера още ме гледаше в очите – а сега се зазяпва нонстоп където не трябва. Или въобще ѝ е счупил ръката тези дни. А всичко толкова добре беше започнало...

Тези, при които всичко е наред, напротив, говорят обратното – а при нас всичко си е като в първия ден! Десет години – и още си е като в първия ден. Тоест при тях, слава богу, нищо не се развива.

Всъщност при никого не се развива. Отношенията си започват и си остават точно такива, каквито са и в първия ден, до самия им край. Просто те се възприемат различно от всяка от договарящите се страни. И този, който възприема това така наречено развитие – е винаги пасивната страна, винаги жертвата. Активната, доминираща, контролираща страна нищо подобно не усеща – и много правилно.

Двама пътуват в колата. За този, който е на кормилото, всичко е наред – той си пътува и при него всичко си върви. От време на време намалява, от време на време изпреварва или заобикаля препятствие. Или дава газ. Или отваря прозорец, за да изпуши цигара, пуска радио, за да е малко по-забавно. През това време на пътника му е по-трудно. Ту залита, ту нещо го запраща нанякъде, ту му пускат студ, ту изведнъж в ушите му блъска музика. Той вече се е уморил да подскача от всичко. Никаква стабилност, постоянно развитие.

Ако питаш всеки от тях как е минало пътуването, шофьорът ще каже – ми пътуване като пътуване, всичко си беше нормално. А пътникът ще потрепне и ще се свие като бито куче. Седнал е уж в красива кола, а после като се почна, направо му е противно да си спомня!

Мъж и жена се запознават. Мъжът казва – обичам те, но няма да се оженя. Пет години вече обича и не се жени. За него нищо не се е променило, всичко си е като в първия ден. За жената тези пет години са пълни с приключения. Първо обичаше, толкова обичаше! А после взе – и не се ожени! Ето как ужасно се развиха нещата! А уж нищо буквално не го предвещаваше!

Мъж и жена се запознават. Какъв кошмар, казва жената. Добре де, нека за известно време да го бъде. Не, това е непоносимо. Да върви на майната си. За жената нищо не се е променило – кошмар си е било, кошмар си е и останало, всичко си е като в първия ден. Тя е потърпяла малко и е теглила майната. За мъжа слънцето е угаснало от такова коварство на съдбата. Първо всичко е било чудесно, после всичко е станало гадно. Е нали ме обичаше? Защо изведнъж ми казва да ходя на майната си?

Мъж и жена се запознават. Мъжът първо леко я тресва по главата, после по-силничко по черния дроб, после я изхвърля от балкона. Всички казват – бе с какъв си се хванала, идиотко, още от първия ден си личеше. А тя през бинтовете говори - не бе, той преди беше добър, страстен. А той въобще не е забелязал нищо, той винаги така си живее.

Мъж и жена се запознават, той я поизмъчва малко, а после тя си отива. Седи сега и разказва на приятелките си: ама той от самото начало си беше такъв, още от първия ден, виждах го, виждах го! А той междувременно разправя на приятелите си: тя толкова се промени през последната година!

Отношенията се развиват за тези, които ги зарязват, обиждат, нараняват и убиват. Иначе самите отношения ни най-малко не се развиват, те се получават готови и завършени.

И нищо не може да се направи по въпроса. Когато в една кола пътуват двама души, единият от тях винаги е пътник.