Windows педерастията е безсмъртна

Ако някога приятел ви помоли да се заемете с не твърде главоболната задача "да разкараш от новичкия ми VAIO TT писаното с левия крак индийско творение, наречено Vista и да ми сложиш Windows 7" - в никакъв случай не се захващайте естествено, ще ви се получи на ... ми Янко. Защото хомо-аспектите в инсталацията са очевидни BIOS-режим този модел изначално няма, работи само и единствено EFI. С който по подразбиране не работи инсталаторът на Windows 7 - поне версията му x64 със сигурност. Резултатът е ясен: син (или по-точно черен) екран след първия рестарт и Stop 0х0000000e.

Как се оправя (пиша го тук, за да не го забравя, ако някому е полезно, ползвайте на воля): преди инсталирането на Win7 (по-точно след включването на лаптопа и преди появата на фирменото лого VAIO) се напомпвате здраво върху Esc, и ако ви провърви - ще влезете в Boot Manager. Там трябва да изберете опцията "Boot from file", след което ще се появи нещо като команден ред: EFI>. Команден ред това е на бабината си трънкина, по-скоро е някакво конзолно подобие на Norton Commander/Midnight Commander. И там трябва (и май само това можете ) да направите само едно нещо: да преминете в "директорията" EFI, после в BOOT и там да намерите единствено файлче, наречено BOOTX64.EFI. Enter, изплюва ви обратно в главното меню на Boot Manager, избирате Continue и нататък всичко по познатата рецепта.

Естествено, за такива простотии, при това недокументирани - създателите на хардуера трябва да им късат ръцете, краката, а в случая с бангалорския екип на Microsoft - и опашките. След което да им избиват зъбите, да им режат ушите, да им разкъсват ноздрите, на челото с нажежено желязо да жигосват "I created EFI", след което завинаги да бъдат прехвърлени да работят в командния ред на Unix. Дано някога тази ми невинна мечта да се сбъдне.

Пътят към себе си

Вероятно вече всички са получавали спам, адресат на който сте вие самият. В полето за подател пише точно така: "Аз".
Аз (аз!) смятам, че това без съмнение е висшият пилотаж. Първо Рекламата разговаряше с нас кресливо, опитвайки се някак да крещи към нас отдалеч. Чуваха я само тези с най-остър слух, а я слушаха само тези с най-празна глава.
После тя заговори с нас, преструвайки се на приятел: "Ей, скивай, нови снимки! Ела тук, тука е яко!". Тези от нас, които имат такива приятели - клъвнаха, но не задълго. Тези, които се оказаха по-неподкупни и избегнаха и такива въдици, след кратък размисъл им подхвърлиха някой референт: "В отговор на вашето писмо", "Вашето участие в конференция", "Re: относно семинар" и така нататък. Получавали ли сте такъв спам? Това означава, че не са успели да ви примамят с приятеля със снимките. Или че просто нямате приятели. Или че от гледната точка на Рекламата сте твърде делови...
Но някои дори и чрез референт не можеш да ги свариш неподготвени. Малкото количество потребители на мейл, чувствителни към абсурда, вероятно са успели да бъдат примамени чрез Йоан Андрия и Албина Микайлинова, но това, така да се каже, са само артефакти. Също такива, като предложението да си увеличиш члена. Също изключение, потвърждаващо общото правило: с нищо освен с голям член не можеш така гарантирано (но за кратко) да уловиш максимално количество уморени хора зад компютрите, проверяващи си пощата.

И тогава Рекламата се замисли: добре де. Откъде да взема толкова големи членове, че да спечеля вниманието на цялата тази капризна аудитория? И какво въобще вълнува всички тях (освен увеличението на члена)? Правилно. Те самите! И тогава Рекламата започна да ни изпраща реклама, подписвайки се с "Аз". Ефектът се получава като във вица: "Кой е там?" "-Аз." "-Аз?" Тоест крайна степен на смайване на читателя.

Аз (аз!) смятам, че мейл-Рекламата трябва след всичко това да ме се самоубие, като скочи от стотния етаж на някой небостъргач. Защото оттук нататък вече няма накъде. Защото ако аз самият вече не се интересувам достатъчно от себе си, то на "мен" вече нищо повече не могат да ми предложат. Освен голям член? Но и това май не е изход...

Каръщината

Правилно казват хората, да не говориш за такъмите си, че ще ги урочасаш. Пусто обаче какво го прихвана Марио да ме кара да споделя за тях...

В последните дни ме гони яка каръщина, изразяваща се в скапване на няколко от изредените такъми. Успях да потроша дискмена, който иначе досега издържа невредим 3-4 години и да попилея джобното ножче, макар че не съм оставил надеждата все пак да се открие. За лаптопа и проблемите му засега ще се въздържа да говоря, важното е поне до края на юли да издържи, пък после ще му мисля. Но последният пирон в ковчега на моите такъми се оказа... телефонът.


Ще попитате: какво толкова може да се повреди на една допотопна Motorola? И аз не знам какво. Едно обаче е факт - и досега от време на време се държеше странно при опити да се зареди батерията, но сега просто... вдигна бялото знаме. Вече просто въобще не мога да й заредя батерията - и имам заряд само за ден-два. Думата ми е, че ако случайно сте сред малцината, които ми имат номера на мобилния, не се учудвайте, ако ме потърсите и не вдигна.

Не че няма да направим задължителното турне по сервизите - макар че сериозно се замислям всъщност има ли смисъл. Бюджетът ми далеч не е розов, но пък недостатъците на тази трошка така или иначе бяха твърде много, за да е оправдана реанимацията й. Тъй че се обмисля покупка на нова мобилна джвръчка (Nokia 6600i slide или Nokia E52, maybe? Дай боже да се опарича достатъчно до момента на появата им...), а междувременно ще карам напълно без мобилен. Кофти история, но друг вариант не виждам.

Rust in peace, Moto C261. Пусть земля будет тебе пухом.

Евровизия: естрадо-поп showbiz пръдня

Чувам, дето снощи на "Евровизия" бил победил беларусин, изпълняващ за Норвегия ирландски пляски по руски маниер :)


Та не че кой знае колко ми дреме кой се развява там, нито каква награда получава. Но все пак, доколкото се излъгах да изгледам част от шоуто, да изокам. Зрелището е... абе с една дума, отчайващо. Това просто не е музика. Дори и говно не е, това е нещо по-рядко и по-противно. Поп-дрисня от най-лошия вид, в сравнение с която музикални недоразумения като Бритни изглеждат като титани на шоубизнеса. Сори, пичове, до момента не си бях правил труда да се заглеждам в такива подробности, но това си е просто един вид шоубизнес олимпиада. И като всеки спорт, има твърде малко общо с каквото и да е изкуство.

С цялото ми уважение, Евровизия е просто гнойна пъпка на европейския шоубизнес. 99% от музиката, която имах нещастието да чуя, е толкова зле, че просто не може да се опише с думи. За сметка на това е разкрасена като на цирков спектакъл. Всичко блести, от време на време има някой взрив, сребърни дрешки ала 80-те години, плюс стадо акробати около изпълнителя, за да не се налага да гледаш самия "певец".

За морето от бюстове на показ няма да говоря, това все пак остава една от причините, поради които конкурсът очевидно все още има зрители от мъжки пол. Нда, очевидно евро-шоубизнесът се учи с бързи темпове от беге фолкаджийките. Важното обаче в случая е, че всички са се напънали да родят някакъв универсален международен естрадо-поп и се е получила просто феноменална мишка. Дори да я нарека "слаба" не ми се обръща езикът, ще е комплимент. Нивото в музикално отношение се стреми към абсолютната нула с тенденция за превръщането на тази нула в музикална черна дупка.

Искате да разберете накъде отива шоубизнесът? Гледайте Евровизия. Няма как да не се убедите, че художественият и творчески аспект на музиката просто отива на кино. За сметка на което има шоубизнес по пълната програма: фойерверки, лъскави дрехи, блестящи украси, акробати и цици. Това е. Не че и някой се нуждае от повече, де :)

Честно си казвам, че подобна вулгаризация на музиката не просто не ми е по вкуса, а директно ме изкарва от равновесие. Вероятно ще се намерят и хора, които ще твърдят обратното, но директно ви казвам: не ми дреме кой отива да пее на такива конкурси и какви са резултатите. Такива "изпълнители" трябва да бъдат съдени за издевателства над музикалния вкус на нормалните хора. Окей, бяхме на тази showbiz олимпиада, участвахме на олимпийския принцип, при това на горе-долу същото ниво. Това просто не е изкуство, така че кой е победил и кой е загубил, поне за мен е абсолютно без значение.

Акустична вагина

Ненавиждам чалгата не заради това, че е гнусна. Ненавиждам я заради това, че се налага да я слушам. Но, разбира се, тя и сама по себе си е гнусна. Нека и тези, които я произвеждат, и тези които я пускат на обществени места, да се пържат в ада. Време е за петте ми минути яко хейтване.

Ако отидеш в ресторант, а там яко кънти "Планета", значи заведението е евтино. Такава ни е народопсихологията: колкото по-тихо, толкова по-скъпо. Като искаш по-тихо, плащай. Това е като с мариачите: парите им даваш не заради музиката и не заради старанието ("Ще те събличам, мило, да останеш по червило"), а за да не те заболи главата.

Реално се налага да си купуваш тишината. Готов ли си да си бръкнеш в портмонето? А колко ще дадеш, бате? Един познат ми сподели, че понякога плаща на бармана, за да спре радиото. Вярно, той е учил по чужбината и често ходи в един и същ бар. Аз пък по принцип отказвам да плащам за тишината. Това е нещо толкова насъщно, че да даваш пари за него си е чисто унижение.

Затова пък обичам да питам безплатно не може ли да намалят звука. Реакциите са различни. Най-директно и простодушно отговарят в селските заведения: може да сте сами с бармана в празното заведение, но той се обижда от настойчивата молба да спре звука — защото тогава ще скучае на работното място.

Обикновено чак до там не се стига; редовното оправдание е, че шефовете не дават да се намалява звука. Ако попитам тогава, не може ли да пуснат нещо недотам късащо нервите, се опитват най-често да ми обясняват, че това им е фирменият "стил". Странна работа: навсякъде обстановката различна, а кънтящият ритъм - еднакъв. Или се позовават на предпочитанията на другите посетители. Те можело да харесват по-силна музика. И по принцип вие да не сте случайно Караян някакъв? Какво толкова искате всичко наопъки?

(Да, такъв съм. С абсолютен слух. Останалите може и да не забележат, че нещо там блъска и колко силно е. А вие, ресторантьорите, се пържете в ада под надзора на отделен дявол, put aside for you. Ако някой е забравил, това са петте ми минути на хейтване.)

А пък лекарите разправят, че акустично агресивният фон повишавал кръвното налягане, усилвал храносмилането и карал хората повече да говорят и да се смеят, по-бързо да дъвчат, повече да пият, и по-обилно да поръчват. И все пак преди време почивах в хотел с храна на шведска маса — но силата на музиката и там си беше като в най-евтините кафенета. Добре де, щом е шведска маса, защо? За да ядат и пият повече? Надали. Просто за да е "фън". Някакъв вид допинг.

Според Бисмарк на немеца му трябва половин бутилка шампанско, за да се издигне на своето ниво. А на нашенеца му е нужно да кънти шестесет децибела Галена, за да се усети като човек. Тоест за да усети другият, че нашенецът съществува. За предпочитане е този друг да е повече от един.

Примерно полицаят, усърдно изучаващ личната ви карта, едва ли смята, че вие сте сериозна заплаха за обществения ред. Той добре съзнава, че вие сте обикновен, нормален човек, в крайна сметка са го учили да разпознава такива. Не че и в момента непременно му трябват вашите пари. Разбира се, ако с личната карта или шофьорската книжка не всичко е наред, едва ли ще пропусне да ви отърве от някоя двайсетачка. Но това, така да се каже, е приятен страничен ефект. Дори да прояви властта си, питайки ви какъв сте, откъде сте и накъде сте се запътили, не това му е самоцел. Целта му е да се почувства човек за ваша сметка, а ако има начин - и чрез вашите пари, макар че това не е чак толкова важно.

Такива хора има много. При това само малка част от тях демонстрират това си възприятие за света с носенето на фуражка. Основните, които се самодоказват по този начин на гърба на другия, не са хора под пагон; някак си ми остава впечатлението, че просто у нас човек за човека е ченге. И тук проблемът не опира само до моя претенциозен слух, нали?

Какво общо има всичко това с музиката? Ами много просто. Ухото е индикатор на правото на човека на лично пространство. Не можеш да го изключиш или затвориш, това е "още едно отвърстие, чрез което се запознаваш със света", както Бродски беше описал от името на жената първия сексуален акт — в този случай обаче запознанството е принудително. Ухото е безотказна акустична вагина. Вярно, малцина са тези, които осъзнават, че ги чукат в нея.


И като става дума за тялото, да си спомним теорията на Маршъл Маклуън за разширяването на человека чрез оръдията на труда, азбуката, езика, облеклото, жилището, парите, печатарската машина и средствата за масова информация. На нашите улици тя се превръща в реалност практически буквално. Когато от отворения прозорец на колата по цялото кръстовище се разнасят тежки баси, нямам затруднения да позная като разширение на кой орган служи тази музика (а всъщност и самата кола). Една жена шофьор никога не би пуснала плеъра в колата с такава сила. Може би този звуков penis extender също така подсказва за подсъзнателно желание да се върнеш в майчината утроба, където нивото на шума е 90 децибела и където има тежък ритъм — майчиното сърцебиене.

Често си представям утопията, когато вместо поредното радио "Гняс" отвсякъде се носеше примерно класическа музика. Бих ли я възненавидял също? Ако не друго, със сигурност вече не бих я харесвал до такава степен. Музиката носи също толкова информация, колкото и речта. Представете си сега, че ви шепнат в ухото нещо злобно и ругателно, пречат ви да мислите по своите въпроси, нахлувайки в личното ви пространство. Това, което звучи на улицата, в маршрутките, ресторантите и на всякакви бирфестове, прилича на езика в "Дзифт" - псувня през две-три думи. Но ако ще и Шекспир да ми шепнеха — насилието си остава насилие. И не, не съм способен да се отпусна и да изпитам кеф.

Да, съзнавам, че съм малцинство, а вие сте музикалното мнозинство. Защото на мен рапът, чалгата и вулгарният поп ми бъркат в здравето, докато вие проявявате към тях чувствителността на хипопотам. И понякога харесвам звука на града, който остава зад кадър, ако в кадъра кънти чалга. Тези дни "Софийска вода" къртеха паважа в квартала, за да подменят за пореден път тръбите. Звукът беше в пъти по-силен от обикновено, нещо като фирмения ни купон. И все пак беше изключителен, невероятно мощен и прелестен, и ми се прииска да го запиша с ноти, ако мога. И докато слушах това, с очите си виждах как повечето от вас притичвате в съседство и се стараете всячески да избегнете ушната пенетрация, затискайки звуковите си рецептори с ръце.

Тогава осъзнах, че предпочитам да бъда такъв къртач. И мечтая някой ден да ви устроя истински звуков терор, за да разберете що за сила е музиката.

Да, за малко да забравя. Тези дни си купих професионални тапи за уши. Виждал съм мои познати озвучители да ползват такива, включително и когато ходят по улиците - и узрях за това да си взема и аз. Чудесни са, така че ако ме видите с тях, да знаете: те са моят middle finger extender. Вървете знаете къде с вашата музика за масите.

Итема са пълни кожодери

Във връзка с проблемите със стария комп, имам някои преживявания с представители на българския ИТ бизнес, които просто нямам как да премълча.

В случай, че някой го вълнува какво се случи със старата щайга, все пак се намери AT захранване, при това работещо. Нищо от платките вътре не беше изгоряло, така че всичко си работи. Специални благодарности на Жоро П. за услугата, няма да я забравя, заедно с всичко друго, в което ми е помагал.

Но по време на търсенето, логично разпратих въпроси по мейла до няколко фирми за трошки секънд хенд. Повечето коректно ми отговориха, че нямат такива захранвания, един освен това ми предложи любезно цял комп с такова захранване, който отказах. И получих един мейл от "прекрасната" фирма Итема, с оферта в него. Имат AT захранвания, по 12 (!) лева парчето.

Наясно съм с принципите на пазарната икономика, знам, че когато търсиш нещо специално, при това спешно, логично е да ти предложат "специална" цена. И все пак... Последното захранване, което купих, ми струваше 3 лева. Дори ако исках, можех да си взема секънд-хенд ATX за по-малко от 10 лева. Може би някой реално вярва, че предложените ми захранвания от Итема са нови? Да бе.

Не че съм примрял за тези 9 лева в повече, които бих дал. В интерес на истината, ако нямаше откъде, вероятно дори сам щях да им предложа подобна цена, само и само да получа такова захранване. И все пак подобно кожодерство ми е дълбоко противно. И тъй като нямам други начини да се боря с подобни спекуланти, мога поне да ги избложа. Не може да искаш за нешо, произведено преди 10 години, извадено от купена на килограм неработеша трошка, цена по-висока от цял компютър от това поколение.

Поради това пожелавам на прелюбезната сейлс бичка, която се опита да ми пробута захранване отпреди 10 години на такава цена (да, Надежда С., за теб се отнася!), да й приседнат всичките кървави преброени левчета, които кирливата й фирма за секънд-хенд компютри е съдрала от гърбовете на закъсали като мен юзъри. Дано им фалира фирмата, и ако някой ме попита за употребявани компютри, никога няма да им пратя клиент.