11

 Лежим си.

- Скъпи, - прегръща ме като голямата лъжичка, - помниш ли кой ден е утре?

- А? - леко се напрягам аз, - какво? какъв ден? къде? Богоявление? Мъжкото хоро?

- Стига де, - смее се тя, - направо ще се обидя, честна дума!

- Помня бе, помня. - не се обръщам и пробвам с намеци. - и кво, утре ли е?

- Какво утре? - ехидно пита тя.

- Ми.. денят, нима е утре?

- Какъв ден? - не се предава тя.

- Еми нашият ден, когато бяхме в Студентски, - избухвам в смях и се обръщам.

- Я, ти да видиш, - учудва се тя, - помниш значи. Хубаво. Ама ми е интересно, - замислено продължава да си развива мисълта, - какъв подарък ми се полага, че толкова години те търпя?

- Ама аз вече съм ти направил подарък! - смея се аз, - не съм те утрепал още! Знаеш ли какъв подарък е това! Ако те бях очистил, както пишеха класиците, щяха да ме хвърлят в затвора, ама вече щях да съм излязъл на свобода, за добро поведение.

- Да бе! - тя широко отваря очи и се прави на ужасена, - АЗ! Аз! Аз не те утрепах! Аз ти направих подарък! Мен щяха да ме хвърлят в затвора и да ме освободят предсрочно за добро поведение!

- Скъпа моя, - ласкаво я прегръщам и преминавам към трагичен шепот, - това, че не си ме убила, несъмнено е подарък. Но ще те огорча. Прости ми, скъпа, но с прискърбие, искрено между другото, се налага да отбележа, че за нищо на света не биха те освободили предсрочно. Не умееш да се държиш добре. Не умееш, и точка по въпроса, - нежно я галя по главата, докато тя трескаво размишлява как да се добере до чугунения тиган. Далеч е, в кухнята под всички останали съдове, мамка му. - Така че аз бих излязъл на свобода, и аз не съм те убил, стига спори!

- Ебахти гадняра! - хили се тя, - как може да си такъв гадняр, как изобщо те търпя?

- Как ме търпиш? Честно?! Ми не знам. Аз не бих изтърпял.

Music to Make Love to Your Old Lady By

Група приятели-музиканти, които досега ми бяха непознати (с изключение на Майк Патън), но сега имам намерението да изслушам всичко, което са правили, са се събрали като своеобразна мета-супергрупа и са записали един-единствен албум, наречен Lovage: Music to Make Love to Your Old Lady By. Направили са го още през 2001, така че може би всички вече са наясно с това, и аз идвам на партито с шестнайсет години закъснение.

Трип-хоп стилистиката прави тази музика идеална за правене на любов с вашата Old Lady By, ако успеете да игнорирате факта, че целият албум е самопародия на целия жанр.

Нивото на пародия напомня Lazlow в GTA: Vice City, където реални песни от определен жанр са разредени с коментари на диджей, създавайки напълно реална, но гротескна картина.

Примерно в песента Herbs, Good Hygiene and Socks се пее за венерически болести и колко често трябва да си сменяш чорапите. А в Lies and Alibis се пее, естествено, за лъжи и алибита, като всичкият текст на песента се състои от три думи — както и бихте предположили, "lies and alibis", повтаряни нонстоп. Текстовете така или иначе никога не са били силна страна на трип-хопа, wink wink (поздрав, Hooverphonic!), но от друга — абе вие наистина ли сте готови да правите любов на фона на Lies and Alibis?

Как да проверите, мисля, се досещате и сами: ако ви се получи да правите любов на фона на този албум, то мацката (най-малкото) не разбира английски (или ирония). Ако не ви се получи, сте намерили истинско съкровище, така че в никакъв случай не я чукайте, а се женете и правете деца.

Знаци и суеверия

Когато една жена я сполети любовта, не ѝ идва наум да търси някакви признаци дали наистина е така, защото това няма как да го сбъркаш с нещо друго.

Първо, повишава се общият тонус. Тя започва да подскача като млада кобилка и да извърта глава без остеохондрози. Светът наоколо ѝ се вижда не просто годен за обитаване, а дори нелишен от чар. Освен това тя започва да си похапва добре, което също се отразява добре на самочувствието. Заради това жената стига до извода, че в живота ѝ се е случило нещо приятно, а от приятните неща познава най-вече влюбването - тоест би трябвало да е то, така де.

Вторият симптом е в това, че жената започва много да мисли. Околното пространство се изпълва със знаци и символи - локвата кой знае защо е нашарена от ивици от бензин, враната не случайно е кацнала на кашпата, а колата е затрупана от сняг очевидно не просто ей така, а поради някакъв дълбок смисъл. Всички тези послания имат нужда от разшифроване, така че понякога буквално няма кога жената да си седне на задника. Оптиката също се променя в посока художествено преувеличение. Салатата има отблясък на оникс и нюанси на аквамарин, което несъмнено означава, е всичко ще е чудесно и щастието съществува.

Мъжът, провокирал това умствено разстройство, на този етап не се подлага на никакъв анализ и се описва с икономичната формула "страхотен е". В крайна сметка жената не е враг на самата себе си. Първо, тя се опасява да не пропъди очарованието. Второ, всичките ѝ сили отиват за съзерцание на ониксово-аквамариновата салата и няма как да се разкъсва между няколко неща. Ако се превключи на съзерцание на любимия, зрителният ефект е същият като със салатата - няма значение какво е това, но господи, колко е красиво.

Ако любимият не успее да се изнесе своевременно от пейзажа, любовта получава въплъщение, да не кажем развитие. То се изразява в това, че любимият се внедрява в жизненото пространство, изтласквайки от него ониксово-аквамариновата салата и други възвишени впечатления, и след известно време накъдето и да погледнеш, навсякъде виждаш него. Тази промяна на ландшафта обикновено е малко неочаквана за жената. Тя вече се е настроила да се любува на цветовете на сакурата, а изведнъж вместо сакура някакви такива други неща.

Попаднал неочаквано на фокус, любимият предизвиква у жената нов изблик на интелектуална активност, и сега тази активност е от съвсем друг род. В зората на отношенията всяко глухарче ѝ е вещаело щастие, което душата не може да побере, и избраникът във връзка с това се е приемал само като общи очертания. Сега, когато фигурата на избраника е застанала с целия си гигантски ръст отсреща на помещението, а щастието никакво го няма, жената излиза от състоянието на сладко объркване и започва да размишлява по-прагматично. А именно: не е ли прибързала с преценката си.

Това ли е или не е, а само ѝ се е сторило, или е било това, но вече е приключило? И как да го разбере, по какви признаци и символи? Защото ако не е това, мисли си жената, напразно си губим времето. А ако все пак е това, що е такова смотано, скучно и тъпо? Ей тези въпроси жената си задава на себе си, а понякога и на околните, ако не са успели да се скрият овреме.

Всъщност няма нищо сложно в това, ако не се обърква форматът. Ако ви вълнува дали пичът е подходящ за мисия от рода на съвместно притежание на пералня и може ли да му доверите изнасянето на боклука - то личността на заподозрения наистина има някакво значение. Ако говорим за любов, то експлоатационните му характеристики са абсолютно маловажни. Най-често жената се терзае от въпроса това ли е или все пак не е, когато именно е в партньорство с мъж, който формално не може да упрекне в нищо – не я бие, изнася боклука, подава палтото, отваря вратата, а все пак някак си ѝ се повдига от него. Ако говорим за любов, а не за ипотека – безполезно е да се вглежда в него. Трябва да се вглежда в себе си.

Има пет надеждни признака, че все пак не е това, и че рубините в салатата само са ти се привидели, а ако поне два от тях се налице, то салата няма да има и с този човек на нищо по-интересно от ипотека не можеш да разчиташ. Всички тези признаци са физически, телесни –  по простата причина, че тялото е неподкупно и с ипотека не можеш да го излъжеш.

Не е любов, ако ти е неприятно да го гледаш. Не в смисъл да не искаш да му виждаш очите въобще, а в това, че сам по себе си видът му не те радва. Ако гледайки мъжа, прагматично си отбелязваш какво да поправиш в него, да го заведеш на фризьор и на глас му нареждаш да си глътне корема и да си смени чорапите. Това не е любов, това е мебел.

Не е любов, ако не можеш да понасяш звука на гласа му. Може въобще да не слушаш какво там си мърмори, но ако въобще те дразни самият факт, че гласът му звучи, ако ти се струва, че той крещи или мрънка, даже когато ти обяснява пътя - това просто не е твоят мъж, природата се е погрижила да ти го покаже, слушай я.

Не е любов, ако са ти неприятни докосванията му. Ако толкова неловко те прегръща, че губиш равновесие и забиваш нос в бодливия пуловер, докато междувременно си си прищипала косата неясно с какво - не той има проблеми с координацията, а ти имаш проблем с него. Ако не можеш да заспиш под едно одеяло с него, ако ти е горещо, неудобно и ти пречат всички части на тялото му, включително ушите - не е това, и никога няма да бъде.

Не е любов, ако те дразнят нещата му. Ако целта на чистенето е да унищожи всички следи от неговото съществуване. Ако те дразни, че заема твърде много място, ако не се вписва в твоята естетика, ако чистиш не заради него, а след него - значи в твоя свят той е чужд, и това не се лекува.

Не е любов, ако след среща се чувстваш така, сякаш си била на конно състезание и най-после можеш да си поемеш дъх. Ако се чувстваш като след тежък труд - значи е било труд. От любовта не се уморяваш. Просто не е това.

Можеш да минеш и без признаци. Ако една жена се терзае от въпроса това ли е или не е - със сигурност не е.

Друг е въпросът, че когато жената не се терзае от този въпрос и твърдо е уверена в това, че е точно любов - в девет от десет случая също не е. Но това вече е съвсем отделна тема.

За изневерите

Имам си една стара теория на популярна тема - защо партньорите изневеряват, или по-скоро защо НЕ изневеряват. Разправял съм я на доста хора, най-вече в мъжка компания. Теорията всъщност е хипер-простичка. Не изневеряват само защото ги мързи. Обяснявам накратко. Ще говоря за мъжете, после ще се опитам да направя лека корекция и за жените.

Живее си една щастлива двойка. Живее от има-няма 6 години, да речем. Той се прибира от работа вкъщи, целува я по бузата. Отива в спалнята, преоблича се в домашни дрехи - видял и по-добри времена анцуг, избеляла тениска (някога тя е била супер, и много й е харесвала, но времето си върви, тениската е прана милион пъти, да се облича пред хората е срамно вече и се е преквалифицирала в категорията "домашни"). Отива в кухнята, вечерят, разговарят или не разговарят (в зависимост от настроението, естествено - ако например денят е шибан, всичко на света те дразни и ти се иска да няма никой наоколо, какви ти разговори? Или примерно денят е прекрасен, толкова неща са се случили, получил си бонус, обещаното повишение е на косъм, птичките пеят, отпуската наближава - що да не поговорим?), а после... А после, по правило, се разотиват по разни ъгли и всеки си се занимава с каквото го влече в тишина. Не, в никакъв случай не твърдя, че така е или трябва да бъде при всички и винаги - генерализирам, естествено. Той си седи на дивана, сменя каналите и си пие бирата в тишина и на спокойствие. Тя примерно в съседната стая си говори с приятелка по телефона или примерно седи увлечено в социалките или определени форуми, отстоявайки своите методи и принципи на приготвяне на дроб-сарма или връзване на моряшки възли - и двамата, колкото и ужасно да звучи, са щастливи от това. Не, те са добра двойка, много се обичат, стоят стабилно един зад друг, но има моменти, когато е хубаво да си поседиш сам, в своята собствена компания, в тишина.

Африканските страсти, дори и да ги е имало, са отминали отдавна. Те са щастливи с едно такова тихо, спокойно щастие, което го има при стабилните, чудесни двойки. Може да си седят по различните стаи колкото им се прииска, после пак да се срещнат например в хола, да обсъдят някой филм или книга, да обсъдят плановете за утре, паралелно да обсъдят ситуацията с децата (тъкмо учителката се е оплакала, че оценките на по-голямата дъщеря са отчайващо зле, а по-малката се дере така, че просто не може да се трае!), да се отпуснат, да кръстосат крака, да не си гълтат корема (през деня и без това им е дошло до гуша да го правят, поне тук с облекчение да отпуснат започващия да расте търбух), гръмогласно да се смеят, ако им се иска, да сумтят, дори да злобеят малко, да се скарат (че как без това, нали е ебахти скуката), а после естествено да се помирят (е кво сега ми се дуеш, престани, айде стига де, приключвай - окей, гад и боклук съм, айде да ходим на дивана). После може да пийнат по един сайдер (е къде сега да ходим, верно, късно е вече и ме мързи - цял ден съм препускал като кон, дай да си отворим по едно кенче със сайдер или бира, да гледаме някой филм - или да не гледаме, а да си поговорим. Ако искаш, облечи си красивата рокля - ще е все едно сме излезли някъде, само не ме гони от дивана, наистина, скапан съм просто. Утре, честна дума, ще идем някъде. Айде може би не утре, следващата седмица, обещавам - честна пионерска!). После лягане, естествено - късно е вече, а утре задачки колко щеш - да се обадиш за интервю на един, да се разбереш с друг, да оставиш компа на сервиз (май мониторът му е почнал да сдава багажа), да купиш продукти, нещо да забъркаш за вечеря - и деня си мина, направо нямаш търпение да се прибереш и да си сложиш разтегления анцуг, да се пльоснеш на дивана, да отвориш бирата и да се насладиш на спокойствието (утре! утре гарантирано ще идем някъде! да, права си - роклите си имат права, но и аз си имам също права - и съм по-важен от роклите, не се сърди, скапан съм, наистина. Утре! Непременно утре!).

И сега, след всичко това, може и да поговорим за изневерите. Какво всъщност е съпружеската измяна? Смяна, на усещанията и възприятията - нова кръв, свежи емоции, дъга, искри, страсти, Отело и Хамлет. Възторг, пръски от шампанско, иха-уха. Кой вярва в това? Да, вероятно всичко това също го има. Но измяната е преди всичко промяна. Тоест, нова жена. Такава, която категорично не е съгласна на анцуг, на 'дай да си поседим на дивана с бутилка бира', на 'аз ще подудна малко, просто не съм в настроение, но после задължително ще поискам прошка, а ти потърпи малко'. И за чий всъщност да се съгласява на нещо такова? При нея има роман, страсти, нови емоции. Нужни са й цветя, ресторанти, страстни прегръдки под луната, пламенни целувки, глътнат корем, комбинация от галантност и животинска агресия, четене на Бродски на брега на морето, съпътствано от седене на топло одеяло, на което има стогодишна бутилка бордо, плетена кошничка с плодове, от него се носи необикновеният аромат на любимия й парфюм, той леко я прегръща и все рецитира, рецитира, не забравяйки да долива от виното и нежно да я целува по шията. Никакви дивани, никаква бира вкъщи, никакви изтъркани от пране тениски - просто забравете.

Иначе изневярата е ужасна и болезнена, точно както я показват в киното. Тъжно е да я гледаш, още по-тъжно е да я изживяваш. И тогава какво имаме? Имаме това, което категорично не искаме да имаме - пълен отказ от мързел. Какъвто и да е - физически или морален. Не може да проявяваш мързел, когато ухажваш жена - просто ще й писне и ще си отиде. И в общи линии ще е в правото си. Защото мераклии колкото желаеш да излизат с нея и да й свалят звезди. За какъв кур тогава ще й е този ленивец?

Затова и не изневеряват - защото ги мързи. Помислете си: вместо уютна вечер, когато може нищо да не правиш, да се отпуснеш, всичко да е познато, привично, всичко това трябва да го заменяш за: тичане, купуване на цветя, седене в костюм, с изправен гръб, никакво отпускане, усмихване, слушане, говорене. Да говориш! Това е много важно. С жена, особено с нова жена, трябва да говориш - само така можеш да я увлечеш и омаеш. Да говориш дълго, с увлечение и страст, и после, не по-малко, може би дори и повече, с увлечение и страст да слушаш. Да слушаш! Жената, особено нова, трябва да я слушаш. Да слушаш и да помниш какво е казала, за да не се окажеш в неловка ситуация, като каже: е как, аз още преди седмица ти казах. Да помниш! Задължително да помниш. Да помниш какво е говорила, както и какво ти си говорил, кога сте се запознали, кога е рожденият й ден, какви цветя обича. Да помниш това, което помниш за своята жена (което си запомнял с години, всъщност запечатал от повторенията, а не толкова запомнил, но винаги може да помолиш за прошка, да целунеш и примерно щом се е случил такъв конфуз, наистина някъде да отидете) - всичко това да го помниш и за другата. И всичко това в замяна на нещо призрачно, непотвърдено от времето, водещо незнайно къде и даващо незнайно какво. Еми как да не те домързи бе, дагоева.

За жените може да се каже същото. Да, естествено, кой не обича да извърти поглед към тавана и да разказва как страстта вече не достига, как преди всичко е било различно: пламенни целувки под луната, вино, полумрак, сантиментален филм (оф, как се казваше бе, мътните го взели?) - всичко беше иху-аху. А ако директно вземеш и заговориш за това фронтално - давай, още сега тръгваме! Обличай се, слагай си най-красивата рокля, ще идем в най-добрия ресторант, ще поръчаме стогодишно бордо, ще пием и ще се разхождаме по брега, прегръщайки се. Ще гледаме звездите и ще си говорим. Звучи прекрасно, звучи изумително. Но за това трябва (след работния ден, родителската среща, скандала със съседите) да станеш, да се облечеш, някъде да ходиш, нещо да правиш, да харчиш безумни пари за някакво идиотско вино (когато отдавна вече си си харесала невероятна рокля!) и още на всичкото отгоре да се разхождаш по брега - пясъкът попада в сандалите, краката болят, токчетата засядат, сандалите (любими!) още малко и ще бъдат безнадеждно съсипани. Ама какви ги дрънкаш, бе скъпи, дай да си поседим вкъщи - да гледаме някой филм и да поговорим. Пък и аз трябва на Гери да звънна, и на нашите също, и във форума и чата да загледна. Айде утре, какво ще кажеш?

Тази теория досега съм я разказвал на няколко мъже - колеги и приятели. Вечер, след уморителен работен ден, сме седнали в бара и пием бира, или ром с кола. Някои от тях водят трайните си приятелки - с красиви рокли и високи токове, естествено (като няма да са вкъщи, макар и да е в мъжка компания, подразбира се, че трябва да изглеждат по-добре от всички, нали?), докато мъжете в повечето случаи са в каквото им падне - тениски, дънки и кецове. Първо спорят с мен. Впрочем дори в самото начало спорят достатъчно вяло. Към средата започват съгласно да кимат, отпускат се, кръстосват крака и на лицата им се четат спомени за анцузи и диван.

Продължавай да вярваш

– И какво мислиш?
– Тя е влюбена. Казва, че ѝ липсвам. Казва, че ѝ е интересно с мен. Чака ме. Настойчиво ме вика да отида при нея.
– Пич, това е чудесно. Най-важното е да продължаваш да вярваш на думите ѝ.
– Просто ми завиждаш.
– Естествено. Завиждам на твоята младост. Пич, само на твоята възраст може да се вярва в любовта на една жена.
– Тя е честна с мен!
– Естествено. Пич, за това са и нужни жените, за да вярваме. Тежко на жената, която не умее да играе на любов. Тя ще си умре в самота и нищета. Основното ѝ предимство не е между краката, дори и да го използва майсторски. Основното предимство на жената е искреността. Ти просто си длъжен да вярваш, че именно ти си този – единственият, който е събудил чувствата ѝ, добрал се е до златното ѝ сърце, видял е в нея истинската жена. За това умение я обичат и ценят. За това умение ѝ посвещават стихове, песни, снимат филми, мътните го взели! За това ги обичаме. За това обещание за щастие. За сянката, призрака на любовта. За прелестния образ на светица, облечена в одеждите на грешница. Продължавай да вярваш, пич. Ти още имаш нещо, което си готов да дадеш за призрака на нейната любов. Така че сподели с нея своя хляб и трапеза, друже, не пести, ако тя си върши работата както трябва. Все пак това не е просто секс, това е спектакъл. И ако примата в него е добра, ще се върнеш, и то неведнъж. Затова ти завиждам. Ти още им вярваш. А аз...

Време за обятия

Преди време ме питаха за секса - обичам ли го, ако го обичам, много или малко го обичам. (Да, знам, безумно е. Все едно да питаш човек обича ли въздуха.)

Освен да кажа, че като начало не мога да търпя тази дума. Вероятно бих нарекъл това "обятия". Ако сексът може да бъде наречен с тази дума - да, обичам го.

Когато се оказвате в леглото с даден човек, за да докажете нещо, или за да го победите, или от скука, или от тъга, или защото "така трябва" – вие не прегръщате този човек. Вие го докосвате с ръце и се триете в него с дадени части от тялото си, но в общи линии правите това в пълна самота. Този човек понякога дори ви пречи, защото вие си решавате личния проблем, а той нещо междувременно се мота там, нещо прави, пречи и прочие.

Докато ако човека ти се иска да го прегърнеш, дори и ако никакво легло не се очертава или все още не се очертава – тогава да, това вече е секс, при това именно такъв, какъвто си трябва.

Защото обятията винаги означават добри чувства. А истинският, "правилен" секс е именно добри чувства, а не някакви други, също много важни, но не и добри.

Някога си мислех, че тялото и духът служат за абсолютно различни неща и въобще пребивават в различни светове. Тялото беше разменна монета за земни, маловажни, евтини неща. В сравнение със скъпоценната душа, тялото не струваше нищо, а до душата не допусках никого. На всичко случващо се гледах малко отвисоко. Впрочем доста чувствах тогава, но това не бяха добри чувства. Беше предимно чувство за превъзходство и чувство за самота.

Така е винаги, когато не прегръщаш човека, а решаваш върху него своите проблеми.

Сега гледам на това другояче – и общо взето не виждам между душата и тялото никаква разлика. Не че цената им се е изравнила, или душата се е обезценила, или нещо подобно. Но с тялото започвам да си служа доста по-внимателно. От друга страна, да си крия душата под ключ също нямам причини. Защото повече не се боя за нея.

Затова вече не се боя да прегръщам.

Така че сега обичам секса.

Gone Girl

Напоследък рядко пиша тук, особено пък за кино. Но Gone Girl все пак просто нямаше как да го пропусна.

Кой е Дейвид Финчър, предполагам, няма нужда от обяснение, така че минавам към същината. Ако случайно не знаете кой е той, IMDB ще ви даде достатъчно респектиращ списък от предишни негови филми, мен не ми се занимава. Едно ще кажа - Gone Girl с нищо не отстъпва на най-добрите му неща.

Има добри филми, чудесни филми и... Филми с главна буква. Макар че не съм шофьор... да направим такава аналогия: има BMW, Audi, Mercedes-Benz. А има и Bentley и споровете свършват дотам (ако някой помни рекламната война, ще се досети какво имам предвид). Но се отплеснах.

Филмът с главна буква се отличава от просто добрия филм така, както луксозният автомобил от обикновения - с отношението към детайла. И Финчър е направил прекрасен филм. Как? Никаква компютърна графика. Никаква стрелба и екшън. Само актьорска игра, на която вярваш. Филмът върви повече от 2 часа и половина, а се гледа на един дъх. Дори второстепенните герои са отработени перфектно (особено адвокатът Танър Болт и детективът Ронда Бони), за главните роли пък да не говорим. Филигранна актьорска работа.

Какво имаме като сюжет? Брачната двойка Ник (Бен Афлек) и Ейми Дън (Розамунд Пайк) празнува петата годишнина от сватбата си. Празнува всъщност е малко преувеличено. По-скоро прекарва.

Но нещо потръгва не както трябва...

Стоп, да се преразказва Финчър е проява на абсолютно лош вкус. Затова и няма да го правя. Ще поразмишлявам, стараейки се максимално внимателно да заобиколя всички тайни на сюжетните обрати. Уважавам правото ви да изпитате удоволствие от самостоятелното му гледане. Ако искате да изпитате максимален кеф, първо си го дръпнете или отидете на кино да го гледате, и после се върнете да си дочетете.

Тъй, още ли сте тук? Добре, продължаваме. Самата история е изтъркана до крайност. Кой ли не е снимал филми за брачни двойки в криза? Колкото щеш такива има. Той е гад, тя е добрата. Или той е добрият, а тя е завършена кучка. Плюс сюжет за трудностите на живота, стечението на обстоятелствата, няколко резки обрата и финал с намек за изтъркани клиширани истини. Ако филмът се позиционира като трилър, режисьорът може да направи маниак единия от съпрузите, да поръси малко кръв, да добави някакво разследване. В особено хитрите трилъри жертвата и маниакът могат да разменят местата си. Всичко това сме го виждали отдавна.

Финчър като професионален фокусник запретва ръкави и показва. Ето нормален свестен тип - раз. Ето нормално добро момиче - две. Започват връзка. Не вулгарна или пошла, а красива. Достойна. Поставяме героите... къде?... правилно, в брака и да си живеят дълго и щастливо. Чакаме пет години. И накрая получаваме сюжет, от който да те побият тръпки.

И най-болезненото във филма е, че всички герои в него са абсолютно нормални. Има някои нюанси на миналото, които сами по себе си, поотделно, изглеждат безобидни, абсолютно в границите на нормата, но когато се насложат един върху друг, подготвят почвата. Но далеч не за "промяна на фазата".

Има един особено важен момент в тази двойка – Ник и Ейми Дън. Тя е момиче от Ню Йорк, самостоятелно, умно, силно. Той е просто момче от Мисури. Ни най-малко не е глупав, нищо подобно. Просто не е на нивото на Ейми.

Та така, историята реално е за това до какво може да доведе ситуация, когато умна жена, сключила брак с прост мъж леко... кхм... е започнала да скучае и е престанала да вярва в любовта му. Финчър показва тъмната страна на обикновена умна жена, която се е заиграла в представите си за живота, за който е достойна. Нормална жена, разбрала за не най-достойните и красиви постъпки на мъжа си, които разрушават идеалната картинка на брака й. Баракудата, която дреме в нея. Която дреме във всяка жена. И която се събужда, ако мечтата й е разрушена – умишлено или неволно.

Мъже! Да, тези, които са на мнение, че трябва леко да се опасявате от жените. Това е филм точно за вас. Страховете ви ще се въплътят тотално на екрана.

Жени! Да, тези, които считат, че са по-умни от много мъже и не всеки е достоен за вас. Този филм е и за вас. Понякога не трябва да си задавате въпроса "Абе защо той изчезна безследно след първата среща?". И не трябва да вдигате пиянски тостове "Нека плачат тези, които не са ни получили, нека пукнат тези, които не са ни пожелали". В някои случаи раздялата е най-доброто решение и за двамата. И е по-добре от "аз го изваях от това, което имаше, а после каквото си беше, това и...". И такива филми има.

Саунтракът е безупречен. Кастингът също. Розамунд Пайк пък е направо попадение в десятката. Идеална е за тази роля, с нейното мило, донякъде "синтетично" лице.

Оценка 10 от 10. Задължителен за гледане.

P.S. Да, мъже, не забравяйте. Само вашата любов, ежедневна, неотслабваща любов - тя е единственото, което приспива във вашата умна жена баракудата. Не го забравяйте.

P.P.S. Като мине достатъчно време, за да премисля достатъчно филма и да го гледам още веднъж, май ще пиша второ ревю. Но като за първо впечатление и това е достатъчно.

Конгруентност на общуването

Посвещава се на конгруентността на общуването.

— Защо убихте мъжа си?
— Той открадна моите родители.

Вътрешният Принудителен Психотерапевт удивено повдигна вежди.

— Пояснете?
— Ами, нали разбирате, случва се. Раждаш се, завъждат ти се родители. С тях не ти е много добре, но без тях пък - съвсем. Биологичният договор те задължава, че и социалният също. На тях също не им е някак си твърде прекрасно, "очаквахме не точно това". Не пълен провал, естествено, "и така си те обичаме" (когато се държиш добре). После малко по малко порастваш, преминаваш от кърма на бургери от "Мимас" в петъците след работа.

И ти идва времето да се омъжиш.

Отново, нищо особено специално не се очаква. Някакъв мъж все пак ще ти се падне. Но внезапно, за да им е гадно на всичките ти врагове, той се оказва идеален мъж, бъдещ баща и син на родителите ми, какъвто те никога не са имали. Накратко казано, "родителите ми си изгубиха ума и се влюбиха в него".

Притежавайки изначално прозорец на внимание колкото една златна рибка, родителите незабавно изхвърлят дъщерята от вниманието си, както и от ръцете си, и изцяло концентрират любовта си върху мъжа — на дъщеря им, не своя.

Озадачената от това събитие дъщеря...

— Забранено е да се говори за себе си в трето лице! — забрани Вътрешният Принудителен Психотерапевт.
— Озадачена от това събитие, аз известно време се опитвах да се удържа, но когато разбрах, че той даже им отговаря с някаква взаимност, изпаднах в депресия за цели два часа и четиридесет и осем минути.

— ... след изтичането на които и се е случило убийството? — търпеливо се обади ВПП.
— Да.

— И как се случи то?
— Ами, нали знаете, той винаги казваше: "Не наричай моя фалос „пишле“, това просто ме убива!".

— И вие го нарекохте така?
— И аз го нарекох така.

Готвим се за лятото

Преди време се бях разговорил с колежка (която отдавна вече не работи при нас, но това е друг въпрос) на тема "седмичните диети са измама за наивници". Сега понеже попадам на всякакви безумни текстове онлайн на тема "Грозната истина за отслабването", се присетих за този разговор и ме досърбя да си кажа как според мен е правилно.

Логично, конкретен адресат на този текст няма, нито претендирам за абсолютна правота - всеки е в правото си да е несъгласен с мен, или да вземе само една малка част от това, което съм споделил тук и да го използва както прецени за добре. Не съм треньор по фитнес, нямам и амбициите да ставам такъв - тъй че се допитайте до по-големи специалисти и не приемайте на вяра всичко, което четете в Интернет :)

(Бележка за тези, които са ме виждали IRL: това, че знам, че нещо е правилно, не значи, че непременно го спазвам... :D)

За да изглеждаш яко (и да се чукаш яко), и на мъжете, и на жените са нужни четири неща: кардио, силови упражнения, йога и най-трудното — "по-малко ядене".

По ред на важността:

1. По-малко ядене

Тук всичко е ясно. Всяка временна диета се възприема от организма като "трябва да изчакаме, властелина ни го е прихванало нещо". Изчакваме — и си отяждаме. И така в затворен кръг.

Ако всеки ден до края на оставащия ви живот си недояждате само по 100 калории, ще губите излишното тегло бавно, но "завинаги" (просто няма да има откъде да се вземе).

"Диетата" трябва да бъде постоянна. Всяка непостоянна диета трябва да бъде балансирана, или просто иначе още по-бързо ще откинете копита. Гугълнете примерно за диетата DASH. Там има прости и логични препоръки, от типа на "използвайте месото само като незначителна част от хранителния режим" и "стига сте яли чиста захар".

Забравете за какъвто и да е екстремизъм, от типа на суровоядство. Или Дюкан. Или "лечебен глад"/"детокс". Няма да ви уча кои диети са ок и кои не са, разчитам, че имате достатъчно разум в главите си да гугълнете и да проверите какви са кофти последиците от една или друга "даваща магически резултат" нашумяла програма .

2. Кардио

Кардиото едва ли не го проповядват като "задължително за отслабването". Кардиото не "гори мазнини" само по себе си; за една тренировка максимум да изгорите толкова калории, колкото можете да компенсирате с маааааааааааааалко парченце шоколад.

Изходът? Метода "по-малко ядене" никой не го е отменял, но ако към него се добави и кардио, ще отслабнете два пъти по-бързо. Да, все пак много-много бавно, но също завинаги.

Тоест кардиото — това е като "правилната диета", тоест също е занимание за цял живот.

От кардиото има милион други ползи — например по-добре ти става оная работа! Тя става заради притока на кръв, кръвта идва от сърцето, а сърцето на гръцки за тези, които не подозират, е "καρδιά".

Подобрява се цветът на кожата, спираш да се задъхваш и да се потиш като кон по време на секс и си в състояние да издържиш без сериозни проблеми секс-маратон, сравним по продължителност с програмата ти от упражнения.

Походката престава да бъде полюшваща се, приисква ти се да тичаш, да скачаш и да пееш.

Появява се и способност да разбираш езика на животните. (Добре де, някои си я имат и без кардио, тук шмекерувам :))

Кардиото просто и банално "ускорява метаболизма" и почваш да се чувстваш жив човек. Ето и цялата полза.

3. Силови упражнения

И тъй взехме торба говна, изтръскахме от нея говната чрез първите две точки. Получихме едно такова вяло торбенце, което като че ли не е дебело, но не е и от най-приятните за ръката и окото. В краен случай ще стърчат кости, върху които ще е опъната кожа.

Силовите упражнения — особено за жените — не оформят теглото, а релеф от твърда мускулна тъкан. Именно върху този релеф красиво се опъва кожата. Ако няма мазнина, огромна мускулна маса не е нужна, достатъчно е просто вече съществуващите мускули да не са вяло говно. Ако съществуващите мускули и без това са си ок, просто върху тях има и някое друго килце, силовите упражнения не е задължително да са много, но все пак трябва да ги има.

За тези редки късметлии, които се боят да не би да се "пренапомпат", най-добре да захванат упражнения със собственото тегло — от тях няма как да се пренапомпат, защото това тегло не се повишава.

("Пренапомпват се" всъщност основно хората, които не са успели да спрат навреме и са увеличавали нонстоп вдиганото тегло. И са зобили анаболи, естествено).

4. Йога

В най-добрата книга за фитнеса за дебили (The Navy SEAL Physical Fitness Guide) е написано, че "фитнесът" е сума от различни характеристики, всяка от които може да бъде оценена поотделно. А не една характеристика, от типа на "мускулест тип — супер, мацките са ти в кърпа вързани".

Характеристиките впрочем са такива: Agility, Cardiorespiratory endurance, Balance, Muscular endurance, Coordination, Muscular strength, Speed, Body composition, Power, Flexibility, Reaction time.

Както лесно можете да се досетите, йогата качва поне три характеристики от списъка.

Защото йогата далеч не е само духовно развитие, дагоева, но и поне +10 към чисто прагматични показатели от типа на "баланс". Ако жената иска да бъде като "котенце", а не като "хипопотамче", с баналното отслабване нищо няма да се постигне, нужна е точно гъвкавост, например.

"Слабата крава още не е сърна", именно.

Плюс че се откриват възможности за нови пози в секса.

За мъжете йогата пък е начин да свалят готини мадами, който не е толкова позорен, колкото са примерно танците или сайтовете за запознанства.

Кофти аспектът на диетите и фитнеса

С една дума: трябва много воля. И вътрешна мотивация - ако опреш до това да търсиш мотивацията извън себе си, вече си прецакан - значи изкушението е толкова силно, че трябва някой да те бута, за да му устояваш. От което не следва, че не ти е нужна подкрепата на партньора и семейството например - ако той/те не вярват, че ти можеш да го направиш, това като минимум ти усложнява задачата в пъти.

Втората драма е търпението - ако си тръгнал с идеята да влезеш във форма в точно определен срок, всяко претегляне на кантара се превръща в мини-драма - "ами ако сега не съм свалил(а) достатъчно и губя набраното до момента темпо?". А, и още нещо - пиенето на противозачатъчни забавя свалянето на килограми. Което ни връща към казаното по-горе - "завинаги" е доста дълго време, тъй че резултатите няма как да се получават бързо.

Трети, най-осезаем минус, е осъзнаването, че веднъж хванал се на хорото, ако се пуснеш, се връщаш там, където си бил в началото. С други думи, или трябва да си готов да не спираш упражненията в продължение на години (за което осезаем плюс е те да не изискват твърде много време и да могат да се намъкват във всякакви периоди, така че да можеш все пак да ходиш на работа и да спиш!), или да приемеш, че след като веднъж достигнеш желаната цел, все пак малко трябва да му поотпуснеш края и да си позволяваш някои радости от живота, дори и те да са нездравословни. Да напомням ли старата поговорка: "Воденето на целесъобразен и здравословен начин на живот ще удължи жалкото Ви съществуване" :D

Трябва ли ви диета/фитнес? 

Ако не се харесвате, когато се гледате в огледалото - категорично да. И все пак бъдете реалисти за това, което очаквате да постигнете. Ако изначално телосложението ви не е идентично с това на Кейт Мос, колкото и да се стараете, ще оставате неудовлетворени от резултатите. А, и моля ви се, спрете най-после да цитирате прословутата й фраза за това как нищо не можело да се сравнява като вкус с усещането да бъдеш слаб. Разбирам, че имате нужда да си внушите, че сладките неща не са толкова привлекателни, но номерът не е да се самозалъгвате, а да съзнавате, че макар все пак те да са безумно изкусителни, добрата физическа форма е по-приоритетна за вас от добрия вкус - и сте готови да ядете всякакви повърни, само и само да я постигнете. Ако и това не е добра мотивация - здраве му кажи.

Защо блогосферата в сегашния й вид трябва да умре

Основната разлика на съвременната блогосфера™ от старата топла лампова не са спам-ботовете в коментарите, поръчковите текстове или туитъроблогърските сбирки, които напоследък стават все по-туитърджийски и все по-малко блогърски. Главната разлика е в това, че в съвременната блогосфера е практически невъзможно да се запознаеш с човек, с който да намерите общ език.

Преди 8-10 години, когато в блогосферата се мотаеха стотина български писачи, основно работещи в рекламно-издателския бизнес, можеше да флиртуваш в коментарите дори със затворени очи - вероятността да се насадиш на контрольорка от СКГТ или шофьор на такси беше нищожно малка; можеше максимум да се насадиш на трипер, и то едва ли. В такива практически лабораторни условия по-голямата част от блогърите отдавна се изчукаха и дори се изпожениха помежду си във всичките възможни комбинации - и на тяхно място така би постъпил всеки друг.

Но първопроходството е едно, а тълпата - друго; аз примерно винаги съм бил предпазлив да въртя отношения на този терен; двата ми ранни опита да превръщам онлайна в IRL завършиха крайно неприятно. Е, последният ми опит опровергава тезата ми :) Но в този случай човекът е не толкова маниакален блогър, колкото просто наистина стъпил на земята и мислещ човек, което променя доста нещата.

Номерът е, че хората, особено жените (но не само те), реагират силно на текст. По-добре устен, но и писменият върши работа. Основната грешка е в сбъркания постулат, че а) от текста можеш да разбереш много за човека и б) блог-постовете са само малка видима част, върхът на, кхм... айсберга на сложната натура на въпросния блогър.

Формално погледнато, точка А не е чак толкова грешна. Ако потребителят пише "Отидохме с жената до Lidl, купихме мезета на примоция", основното за него вече като цяло сте го разбрали. Точка Б също съдържа частица истина: ако текстът започва с думите "Отново нощувах в изтрезвителя", вероятно останалите аспекти на тази личност ще откривате няколко години и е добре, ако историята не приключи в травматологията.

Хората, обаче, и особено жените, рядко четат житейски истории, те четат т.нар. интересни блогове, робувайки междувременно на същите тези заблуди. Прочитайки при някого прилично есе или хумореска, те си представят какви несметни съкровища съдържа авторовата душа и колко весело ще бъде с него в леглото впоследствие.

Само че те не се досещат за една малка тайна. Всичко, което авторът е имал да каже, може и вече да го е казал с въпросния пост. И това да не е върхът на айсберга, а да е целият айсберг (и не е едноименната салата, която да има слоеве, ако перифразираме Шрек). В някои случаи това не е черешката върху тортата, а цялата сладкарница. Човекът, който в свободното си време безплатно пише за зайчета, нищо интересно няма да ви съобщи нито в леглото, нито в трамвая - целия себе си той, ще прощавате, че ви убивам илюзиите, вече е вложил в изкуството.

Има още няколко нюанса. Ако човекът е професионален публицист, т.е. съчинява текстове в своето издание целодневно, а след вечеря, неспособен да се удържи, се самореализира и себеизразява и в социалките, аз само бих се обезпокоил от подобна маниакалност. Оттам направо една ръка разстояние остава до израза "моето творчество". Ако той, наопаки, си кисне примерно в IT отдела на някоя фирма за добив на ценни метали, а в свободната си минутка тича по организирани за блогъри събития и публикува в блога си огнедишащи репортажи - това показва, че той се е родил в семейство на социалистически инженери, където са му внушили, че да си журналист е страхотна, престижна професия, не е като да стърчиш пред чертожната дъска. Младеж/девойка с такъв културен бекграунд няма да ви хареса в леглото нито преди, нито след, гарантирам ви го. (Освен ако се е избавил навреме от този бекграунд, което става само със съдействието на стъпил на земята и мислещ партньор, но това граничи с фантастиката.)

Юзърите, пишещи безплатно филипики на тема политика, въобще не ги разглеждаме, опасявайки се за бъдещото потомство и психичната му наследственост, а сред потребителите с Y-хромозома броят им е потресаващ. Пишещите за политика за пари - още по-малко, хора с такива доходи гарантирано нищо интересно няма да ви разкрият.

В крайна сметка стигаме до парадоксален извод. Ако човек пише в блога си много и страстно - това е практически гаранция, че с него не бива да си имате работа. Ако пише малко, рядко и неохотно,  съществува все пак някаква вероятност той да е що-годе свестен човек. Свестността на кандидата по такъв начин се оказва обратнопропорционална на активността му в блогосферата™. В контекста на тази логика внезапно обаяние придобиват девствено чистите блогове - зад всеки от тях теоретично може да се крие нормален човек, занимаващ се с нормални неща.

А истинските принцове и принцеси пък хептен и идея си нямат, че съществуват всички тези ваши интернети.

ЦК на БДСМ

"Не ми е нужна жена, нужна ми е само Тема"
Александър Вертински

Една 40-годишна банкова топмениджърка във Великобритания в един миг от живота си прочела романа "50 нюанса сиво". (С това изречение общо взето и можеше да приключим, но склонността към продължителни изяви ме принуждава да продължа.) Нашумялата история на необикновените отношения между милиардера и студентката сварила не особено младата жена неподготвена – пикът на сексуалната й активност отдавна бил отминал, а изведнъж станало болезнено ясно, че другите хора имат съвсем различен секс – с бой с колан, дърпане за косите и - най-важното - разтърсващи съзнанието елементи на подчинение. На последвалото искане да се подчини на дискурса на книгата и да "направи с нея същото" мъжът й отговорил с категоричен отказ и обвинения в прекалено увличане по "проклетия роман". Последвал развод и многогодишният брак се разпаднал. Ежегодният доход от 400 хиляди лири и стабилността на консервативното британско семейство мигновено се обезценили под натиска на БДСМ-фантазията. Чуждата, нека подчертая, литературна фантазия.

Спомняте ли си прочутия епизод в сериала Californication, където не особено млада двойка решава да разнообрази сексуалния си живот, за да спаси разпадащите се отношения? Експериментът завършва с откъснато от метална клампа мъжко зърно, опашка в спешната помощ и осъзнаване, че проблемът далеч не е бил в секса. Мисля си, че същото очаква и въпросната английска дама.

Винаги ми е било интересно да наблюдавам хората, опитващи се да стъпят на тънкия лед на Темата – именно така, с неизменно придихание и Главна Буква, този термин се използва от нашенските S&M адепти. Навлизащите в нея са уверени, че от баналната реалност на поомръзналите коитуси ще бъдат пренесени в приказка на бурна страст - там, където оргазмът догонва оргазма, където цари пикантният аромат на безсъвестния хедонизъм и нищо никога не пада – освен камшикът от уморените след дългата работа ръце. В реалноста обаче, ако от ранна младост метафизичното чувство за грях не ви е засилвало все по-надолу по спираловидната стълба – в ада на зависимостта от разврата, ако чукате на вратата на света на БДСМ, срамежливо заглеждайки през не съвсем затворената врата, а не влизате, яхнали робиня с гаг в устата (тук са възможни и други варианти) – в този свят просто няма какво да правите.

Очаква ви номенклатурно пространство, тотално лишено от живот. Адептите на Темата, с редки изключения, не търсят любов или страст. На пазара на S&M партньорите те се пазарят изключително деловито, с вече отдавна подготвен списък с покупки и предложения. Прилагане, получаване, скуирт, спанкинг, бондидж, восък, асфиксия, фиксация. Фетиш-стоки с наименования, напомнящи абревиатурите от соца, подредени в картотека, събираща прах на стария таван с гредоред. Дайте ми, моля, половин кило фемдом. Пони-плей с отстъпка, пони-плей с отстъпка, вземайте сега, не остана! На моменти ми става тъжно, че в основната си част нашенските S&M хора кой знае защо разпръснаха сладката мъгла на забраната около секса с доминиращия компонент, превръщайки го в нещо като смес между хоремаг и конгрес на БКП.

Както не е нужна църква, за да общуваш с бога, така и за реализацията на всякакви сексуални фантазии не са нужни всички тези чудовищни термини и унилата категоризация по ниши. Ако искате любимата ви да ви седне на лицето, искате именно това, а не да "правите фейсситинг". Но ако подобни желания не ви идват отвътре до степен да не ви дават покой, ако не ги реализирате, опитите да се приобщите към Темата ще завършат с конфуз – в най-добрия случай.

И никога не се смейте на хората, пикът на които е в попляскването по дупето и неясно-несмелото "Изчукай ме като мръсна кучка". Те са късметлии. И можем само искрено да им пожелаем никога да не доживеят до момента, когато ще си викат майстор, за да може той, катерейки се на разнебитена, клатушкаща се стълба, да завинтва за тавана кука с неразбираемо за него предназначение, гледайки  с уморените си пиянски очи застаналите в съседство младоженци.

Впрочем, понеже обичам да поливам илюзиите като мушкато, няма как да не ви покажа и как изглежда авторът на Fifty Shades of Grey, така силно възбудила сексуалното съзнание на четящата средна класа:

Domination's the name of the game.

Проблемът с пода

(Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни)

На третия ден нонстоп дъжд ѝ свършиха цигарите и тя реши да излезе от къщи и да дошляпа до магазина. Същевременно да види що за купчинка се е натрупала до оградата. Май вчера се е появила. Или онзи ден?
Завчера ѝ звъня ухажорът ѝ. Тя си повтори наум думата и се засмя – за първи път в последните дни.
Тя се беше прибрала по родните места, за да може малко "да си полежи в леговището, да си оближе раните" - така каза на най-добрата си приятелка, която знаеше какво се беше случило.
Макар че всъщност нищо особено не се беше случило. Човекът, с който тя ходеше през последната половин година, я беше зарязал. Но това не се случваше чак толкова рядко. Тя плака, напива се, седя по цели нощи у приятелки и дори една нощ реши да си реже вените – но в това режевенозно настроение пристигна в празната родна къща, и набързо ѝ мина. Оттогава прекарваше там такива дни. Намираше си някаква работа за вършене и след седмица беше като нова.
А ухажорът така и не разбираше, че няма да го огрее. Ето днес отново звъня и каза: "Знам къде си. Да ти донеса нещо?". Тя му беше затворила телефона.

Трябваше обаче да отиде за цигари.

Тя си облече якето и голямата шапка за дъжд, която ѝ беше останала от дядо ѝ.
Излезе от вратата и тръгна към портата и изведнъж видя, че до чимшира, който беше там, с гръб към нея седеше човек. Не беше купчина, а човек седеше на земята, отпуснал ръце и отметнал глава в протрита шапка. От ръката му беше паднал пистолет. Тя го заобиколи и се изплю: беше чучело. Стара ватенка, панталони и ръкавици, натъпкани със слама. В шапката беше набита сламка и за нея беше закрепена с безопасна игла голяма снимка на ухажора ѝ. Пистолетът беше детски, пластмасов.
- Пу, дагоева! – тя срита чучелото с крак и си помисли, че трябва да изчака слънцето и жегата, за да изсъхне тази гадост и да може да я изгори.
Излезе от портата, измина буквално петдесетина метра до ъгъла, когато я догони кола.
- Госпожице, да ви откарам до хоремага? – беше ухажорът.
- Майтапчия, - озъби се Тя. – Мадам Тюсо на половин работен ден.
И тръгна нататък.
Той изскочи от колата, обърна я към себе си и изведнъж падна на колене, върху мокрия асфалт на калната улица. Обхвана я през краката.
- Недей - заяви тя. – Не обичам никого.
- Ако никого не обичаш и през цялото време сменяш мъжете като носни кърпички, защо сред тях, в този… в това… - той се запъна - в тази върволица няма място и за мен? С какво съм по-лош? С какво?! – той вече почти крещеше.
- Имаш ли цигари? – попита тя.
- Имам, естествено, - отвърна той.

Тя го хвана за ръка и го поведе към къщата.

Направиха го още в коридора, почти без да се събличат: той не можеше да изтърпи повече.
После тя се протегна за дънките си и обличайки ги, го подкани:
- Айде, да те няма. И ми остави цигари.
- В колата имам цял стек.
- Донеси ми три кутии и изчезвай.
- Евтиния. - рече той.
- Направо жълти стотинки. - кимна тя.
- Добре де, никого не обичаш - каза той. – Случва се. Нещо като тъжна безчувственост. А някога ще можеш ли да обикнеш? Не мен, къде ти! Някого.
- Мечтая да обикна - отвърна тя. – Не знам какъв ще бъде - умен, богат, или ще е пълно нищожество. Но ще умирам от покорство, разбираш ли? И ще ми се прииска да му мия пода в мръсната му къща…
- Моля? – попита ухажорът. – Как така?
- Ще мия подовете в къщата му, ще пълзя на колене, ще изстисквам парцала в кофата и от това ще свършвам от щастие…
Изведнъж той я стисна за гърлото.
- Пусни ме… - захриптя тя. Той обаче стискаше здраво.

- Ваше превъзходителство, г-н съдия! - той се прокашля. - Защо извърших това ужасно престъпление?
Трагедия в три действия. Действие първо. Аз съм на 21. Влюбвам се. Правя предложение. Отказ. "Много си добър, но… Нужен ми е друг човек. Да му мия подовете и да бъда щастлива". Действие второ. Аз съм на двайсет и шест. Приятелката ми в порив на интимност говори за бившия си: "Бях готова на всичко, само да остане с мен, подове миех, с ей тези ръце" - и показва наманикюрените си пръстчета… Действие трето. Аз съм на 33. Но защо не аз, ваше превъзходителство? Правя ѝ подаръци, целувам ѝ ръцете и краката, посрещам я и я изпращам, готов съм да дам целия си живот, в радост и нещастие, докато смъртта ни раздели, аз съм умен, свестен, силен и богат, а тази кучка има нужда от някакъв гъз, на който да мие подовете. Затова я удуших, а после за по-сигурно я и заклах! – той извади с лявата си ръка автоматичен нож; с щракване от него изскочи синьо острие. – Но първо ѝ белязах лицето… - и той убоде бузата ѝ с острието на ножа; капчица кръв се търкулна надолу, оставяйки бледа алена диря.
- Мили мой - изведнъж прохриптя тя. Той леко поотпусна гърлото ѝ. – Мили мой, скъпи, любими, прости ми, обичам те - шепнеше тя, - обожавам те, искам да бъда твоя робиня, ще ти мия подовете…
- Сега - озъби се той. – Още сега.
- Да, да, да - тя се разрева. – Сега и завинаги.
Той я хвана за косата и я поведе към колата.

Пътуваха, без да продумат.
При супермаркета той спря.
- Отивам да купя кофа и парцал - каза хладно той.
Погледна я. Плю си на пръста и изтри следата от кръв от бузата й. Тя го хвана за ръката и я целуна. Изведнъж устните му потрепнаха.
- Прости ми - той я прегърна. – Напълно обезумях. Ще ми простиш ли? Не ми трябва да миеш никакъв под, хайде да се прибираме у дома…
- Все пак купи кофа и парцал - прошепна тя. – Каза, че ще го сториш…
Той я целуна.
После влезе в магазина.
Тя излезе от колата, огледа се и вдигна ръка. Спря очукана лада-такси, прозорецът ѝ се отвори:
- Накъде?
Тя назова адреса. Шофьорът кимна. Тя седна.

Confident

Всъщност твърденията, че истинските мъже са изчезнали, са истина - това е общоизвестен факт. Няма даже да споря. Защото да, изчезнали са.

От друга страна, опитвах се сега да си представя какъв персонаж трябва да застане до истинския мъж и получих прозрение. Без съмнение истинският мъж има нужда от деца — но децата в крайна сметка се раждат, а да се взема за ролята на дете някаква случайна жена, сори, просто не е същото (макар че като опция е бързо и не отнема много време).

Вариантите на отношения тип "daddy - little girl" все пак ги отхвърляме, макар без съмнение да са прекрасни. За съжаление наравно с тях се налага да запратим в кошчето и половината претенции на тема "Той трябва да е като каменна стена, зад която да застана" като откровено инфантилни. Как да го кажем, светът сега е такъв (за което ще си поговорим някой друг път) — "като цяло сравнително безопасен", в рамките на който потребността да "застанеш зад каменна стена" е продиктувана не от реална опасност и потребност от стена, а от собствената инфантилност на партньорката.

Същевременно не казвам, че мъжът не бива да бъде стена, просто отношенията "Стена + Този-който-е-зад-стената" напомнят — де да знам, отношенията на жертва и насилник. "Защитник и защитен", да го кажем така. "Те са се намерили един друг".

Обратният вариант — митичната валкирия, която може да дърпа юздите на всичко и ежедневно гаси пожари — също, сори, но просто не е вариант. Времето на пожарите и пожарникарите поотмина, така че в реалността това се превръща в "амбицията може да премести планини".

Според мен до истинския мъж трябва да застане жена, която представлява нещо, определящо се на английски като "confident woman". Точен превод, нищо че формално има, реално няма, поне и в този смисъл, който аз влагам в него. "Уверена в себе си" не е точно, защото от него до "самоуверена" има точно една крачка; а такива самоуверени идиотки се намират под път и над път, но въпросът е - каква полза от тях?

Wikipedia пише, че self-confidence не е непременно "увереност в собствения успех", а по-скоро вяра в собствените способности чрез адекватната им оценка. Един вид - знам, че не съм Нео и от десетия етаж няма да скачам. Това си е доста confident от моя страна.

Усетихте ли се вече накъде бия? Това е жена, която си знае мястото... и си тежи на него. И то не е задължително в кухнята. Това е жена, която не прави истерии "мъъъъъ, ти не ми подаряваш цветя напоследък, въобще не ме обичаш", защото е уверена в себе си и в партньора си. Всички тези мили и романтични "потвърждения" на любовта, естествено, са приятни на всички - но светът на една confident woman не се срива, ако не ги получава. Защото е confident!

При това тази увереност проличава и външно, тоест "confident woman" и "self-confident woman" са абсолютно различни неща. Жената може да бъде уверена в партньора си, живота, да бъде уверена в тялото си, в крайна сметка (адски помага в секса!).

И знаете ли какво? Правилно! Такива жени наоколо не наблюдавам. (Защото съм практически женен, а жена ми ми забранява да наблюдавам други жени!)

Photo © Rosea Posey

Изводът, както обикновено, е че "всички са идиоти". Или по-точно, че всеки получава това, което заслужава.

Котката

Жените обичат да се сравняват с котки. Къде е истината, а къде голите претенции, е трудно да се обобщи - трябва във всеки конкретен случай да се разглежда съответствието на избрания образ. Можеш да бъдеш грациозна и изящна, а може и просто да дереш тапетите в коридора - всеки каквото умее.

Аналогиите между котката и жената са такава баналност, че не е далеч от нея до пошлостта. И доколкото харесвам и котките, и жените, сега се замислих - какво всъщност наистина е подобно между тези същества? Ако пропуснем очевидните клишета, ето някои сходства, които съм забелязал от моята, мъжка гледна точка:

На котките, както и на жените, винаги ту са се молили, ту са ги наричали вещици.

И с едната, и с другата е приятно да спиш.

Когато в къщата ти живее котка, никога не можеш да бъдеш уверен какво я задържа там - твоето присъствие или уютният дом.

Само жената и котката могат да съчетават врънкане и достойнство.

Когато котката се отърква в ръцете ти, струва ти се, че тя те обича, а всъщност тя просто те маркира! А може би все пак обича. А може би маркира. Каква разлика има всъщност!

Характерът на котката, както и на жената, често зависи от цвета на косменото покритие.

И едната, и другата може в изблик на яд да я наречеш "твар".

Котката прекарва целия си живот на границата между предпазливостта и любопитството.

Когато при теб живее котка, никога не знаеш дали тя живее с теб, или ти с нея.

Независимо, че има мозък, котката се ръководи в живота си от настроенията си.

Характерът на жената, както и на котката, няма как да го промениш. Но дори и да не си подхождате, ако добре храниш котката и се грижиш за нея, тя може цял живот снизходително да те търпи. Вярно, няколко пъти в годината бягайки на улицата и връщайки се уморена, доволна и удивително ласкава.

Без котка вкъщи е по-спокойно, но пък нещо не ти достига.

Котката си излизва козината дори когато е ясно, че никъде няма да ходи. Не че винаги е готова да побегне при друг, но знае ли човек...

Котката винаги очаква нещо от теб. А ти очакваш от нея просто да я има.

След като котката те напусне окончателно, от нея остават няколко косъмчета по пода, няколко разхвърляни играчки и тоалетна. И всички тези неща започват да ти крещят колко жесток и несправедлив си бил. Гледайки ги, ти се иска да се разкайваш и да се молиш. Даже пред тоалетната.

Ако при един мъж живее котарак, той се възприема като боен другар. Ако е котка, нищо чудно мъжът да не се ожени никога.

Котката, както и жената, винаги ще проверява границите на разрешеното и ще се опитва да ги престъпи.

И едната, и другата нарушава твоя душевен мир с крясъци.

На котката не бива да се дава шофьорска книжка.

Котката има дни, когато може да те издере просто ей така. А после ще ти скочи в скута и ти ще й простиш всичко.

Котката обича да се качва на най-високото дърво, сама не разбирайки защо, а после да крещи оттам, за да решиш най-после този проблем.

Ако котката твърде настойчиво ти се гали, това значи, че или иска нещо от теб, или й е самотно - и ти никога не знаеш кое от двете е. Може и да ти се е изпикала в обувката, но защо да помниш миналото? Макар че самата котка никога нищо не забравя.

Котка не можеш да принудиш, но можеш да я къндърдисаш. С нея трябва да се отнасяш само от ласкава, но твърда позиция. Но ако прекалиш с първото, ще ти се качи на главата, а с второто - ще ти се изсере в леглото.

Котката един път в живота си ще ти донесе умряла мишка и после цял живот ще смята, че те е хранила.

Помниш всяка котка, която е живяла с теб, като отделен живот, нищо че всички котки реално са еднакви. А животите все пак се оказват различни. Иди го разбери.

Отивайки си, котките оставят след себе си повече въпроси, отколкото отговори.

Who’s your daddy?

Посвещава се на кризата на брачната институция,
на всички приятели и познати, които са се развели,
канят се да се разведат или си мислят, че не се канят,
а също така и на три от петте ми любими жени.

В петнадесетата година на спокоен семеен живот, отмерено поклащайки се в колянно-лакътна позиция, Теодора най-накрая не издържа и едва забележимо изписка "Наречи ме твоя мръсна кучка".

Съпружеският живот преди не изобилстваше от шумове и звуци, ако не броим равномерното тежко дишане, затова дори този полу-шепот прозвуча предизвикателно шумно.

Николай се напрегна, но като човек мек и предвидлив, си взе време за размисъл, без да прекратява ритмичните фрикции, за да не издаде промяната на емоционалното си състояние на никого, дори на самия себе си.

"Интересно, какво пак я е прихванало моята глупачка?", — с нежност и умиление си помисли той.

Да, жената трябва да е с капризи — това е известно на всички. Това не влиза в списъка й с домашни задължения, тоест не е "длъжна", никой не я моли за това, но е неотменим природен закон, като "снегът е мек, но студен".

Няма къде да се денеш от женските капризи, но при добрата жена дори капризите са добри, полезни в домакинството, или поне безвредни, предизвикващи умиление. "Гледайте какво може моята".

Да плете костюми за хамстери, да събира плюшени играчки, или примерно да пее, или дори да рисува...

Качеството на каприза е показател, по който е лесно да се разбере добра ли е жената.

Когато капризите са адски много, се получава като цяло въобще не жена, а някаква турбо-кифла. Впрочем това на някои им харесва. Смотани нещастници под чехъл. Издребняват мъжете, ех!

Николай въздъхна, продължавайки унило да надвисва отзад над миниатюрното дупе на жена си като охранена поклащаща се скала.

Неправилни капризи в жената особено не се забелязваха, но и правилни също, което плашеше, тъй като създаваше усещане за смътна неопределеност.

Кой я знае, тихите води са най..., и прочие. Може пък да крие нещо?

Така обикновено и се случва: жениш се за една, затваряйки си очите за дребните й странности, с годините те растат и закриват всичко останало и се получава, че си женен за съвсем друга. Ама не сме се разбирали така!

А при Теодора всичко е тихо и мълчаливо като партизанин.

Впрочем ако добре се замисли, тревожни червени лампи все пак имаше.

Ту на спагетите гледа накриво и седи в ъгъла и яде някаква трева, макар че после, вярно, спира, щом я попиташ на майтап дали я е гнус с мен да яде нормална храна или просто си отглежда глисти. Ту изведнъж й се отще да ходи в Турция, а веднъж от палто се отказа, което й купих от тринадесетата заплата, исках да я изненадам.

Питам, абе какво има, може с нещо да съм те засегнал, или палтото не ти харесва, а тя тресе глава - "не", — вика, — "скъпи, всичко е супер, благодаря ти", — а е потънала в сълзи.

Вярно, сега това палто го носи по веднъж на две години, колкото да не е без хич, но няма да ходя да го връщам я, все пак е подарък. Пък и какво бих казал? Вземете си палтото обратно, че жена ми е идиотка и сама не знае какво не е наред?

Какво ли не съм правил за нея. Гърбя се на работата като катър. Цветя на всички празници, както се и полага, само дето не и на моя рожден ден. Годишнините ги помня, с тъщата и тъста се разбираме, макар че особено тъстът е чешит и колкото повече остарява, толкова повече чешитлъкът му ми лази по нервите.

Ама не, току-виж плъзне от нея цялата тая идиотия, като от баща й, и тогава всичко отиде на кино.

Току-виж вземе например да си завъди и любовник — не дай си боже, а градчето ни е малко. Малко ли й е нормалният секс веднъж в месеца, като при нормалните хора, без такива непристойности - че и откъде въобще е набрала такива пориви?

Може пък вече и да си е завъдила. Нищо чудно, вечно е замислена все за нещо. Ама че змия! В пазвата си я отгледах!

"Ах ти, мръсна кучка!", — изкрещя Николай и за първи път през последните 15 години хвана любимата си жена за косата.

Спасението на давещите се

Смята се, че когато жената иска любов, тя иска радост и празник.

Ако любимият е богат и добър, тя ще получи френски парфюм, пръстен и мезонет, всяка среща ще е като малък рожден ден, като зоопарк в неделя с бащата, порция незаплатено с усилия, подарено удоволствие, инжекция безгрижие, пепеляшков бал.

Със старателен, но беден като църковен мишок любим програмата ще е друга - ще й откъснат от парка люляк, ще й оправят велосипеда, а после ще двамата ще избягат в полята да пеят песни до зори. Ефектът ще е същият като с мезонета - същите яйца, само че в профил - забранена свобода и весели безумия, синдромът на отличника, избягал от час.

Подразбира се, че искайки любов, жената мечтае да пропадне като някоя Алиса в детството си, а именно в онази му фаза, където не се налага да си учи уроците, а трябва да яде сладолед и да се разхожда без шал.

Това обаче не е съвсем така. Главното в детството не е сладоледът. Главното в детството е увереността, че когато преядеш със сладолед на студено и без шал, няма да получиш пневмония, а ако все пак пневмонясаш, ще те завият и ще те наливат с бульон с лъжичка. Неделния баща не го обичат заради зоопарка или новия компютър. Обичат го, защото е всемогъщ и ще те измъкне от всяка беда. И веселия двойкаджия го обичат не заради вицовете, а за това, че ще те отърве от хулиганите.

Не заради мезонета жената обича богатия и добър мъж (богатите и зли не ги обича никой, каквото и да си говорим). На нея общо взето й е все тая в какъв интериор ще го прегръща и на какви точно чаршафи ще стене. Тя просто вярва, че той има достатъчно пари и връзки, за да я уреди при добър лекар, да я измъкне от каша с ченгетата, а в случай на апокалипсис да я откара на безопасно място.

А бедния герой го обича не заради романтиката и не заради непокорния дух, а за това, че като се почне, той ще я скрие от погрома, ще сглоби автомат, ще успее да изкопае землянка и да осигури храна, грабейки фургони по пътищата, ако се налага.

Не че жената, родена тук, постоянно мисли за апокалипсиса. Тя просто винаги някак си сякаш го има предвид. Даже когато стене в оргазъм. Всъщност особено тогава. И ако чувства, че този, който тя прегръща, няма да си дава зор заради нея - защото не му достига ум, възможности, ентусиазъм - тя осъзнава, че с този човек тя напразно си губи времето.

Жената тук обича този, в който вижда спасител. А в който не вижда спасител, просто не го обича.

Копулативни вокализации

Ако някой не е разбрал, постът на тема празници не беше по повод "8 март е тъпня", а на тема "заслужавате повече, скъпи жени!".

Само че какво ще ви даде това?


В един женски форум четох публикация на тема "съседите по време на секс шумят колкото може повече". И си спомних един материал по същата тема в лебджезве.

И по една случайност аз имам какво да кажа по тази тема. По време на секс жената трябва да вика, гаранция на 100%. И да не мисли за съседите. Защото жена, която мисли по време на секс, е лоша жена, гонете я от къщи с метлата. Или вземете боядисайте най-накрая тоя таван.

Ако правите всичко както трябва (което е маловероятно), а на жената никой не й е съсипал половото възпитание, у нея се проявява желание веднага да ви съобщи за това. Защо й се проявява, е очевидно: жените обичат да си казват. За тях е адски важно да ви споделят това, което се случва с тях в момента.

При това се включват предречевите механизми на комуникация ("викове и стонове"), като по-древни и по-подходящи за ситуацията — все пак приматите се чукат доооооста по-отрано, отколкото се е появила членоразделната реч.

Така че ако жената вика в леглото, то тя, естествено, fucks like an animal.

И това, логично, е нещо добро. Един вид, провървяло ви е.

Остава въпросът — а какво да правят тези, които не могат да стенат? Възпитанието примерно не им позволява. Или въобще, "не им се получава от само себе си". Да го правят ли специално?

Естествено, че да.

Да стенат, да имитират оргазми, да обсъждат мъжа в женски форуми и прочие неща, които жените обикновено правят.

Закъде сме иначе без това :)

Baby steps

Малко разсеяни мисли, провокирани донякъде и от думите на Деси Бошнакова за влюбването и любовта на TEDxNBU. Макар че всъщност по-скоро е купчинка топли-топли и ароматни мисли, които от доста време са ми се трупали в главата.


В свят, където сексът може да бъде получен на цената на нови чистачки за ново BMW, да се разговаря има смисъл само за любовта.

Ако само по себе наличието на секса можеше да прави хората щастливи, то пътят към щастието за мъжа би бил прост и недвусмислен като клиторен оргазъм – достатъчно е да знаеш къде се намира и да умееш да го намираш. Тоест, грубо казано, да се изучиш за финансист и да започнеш да работиш в кредитния отдел на някоя банка (или да препродаваш киндъли от Amazon), да си купиш няколко ризи от Daniel Hechter или Hugo Boss, да не заекваш и да не мучиш при вида на жена, да се научиш да говориш елементарни повърхностни глупости за каквото и да е.

Сега този жизнен минимум е достъпен за абсолютното мнозинство от мъжете, сексът е девалвиран, жените дават на почти всеки и му дават лесно, и ефектът на повишаване на качеството на партньора е съизмерим по възвращаемостта си с ъпгрейда да един автомобил – да, можеш да поставиш ляти дискове и нископрофилна гума, да увеличиш... кхм, обема на двигателя (с 800... кхм, кубика), но резултатът си остава като цяло същият – движиш се от точка А до точка Б, road trip от момента на възбуда до крайната точка на климакс.

Сексът е мини-пътешествие върху друг човек (или под друг човек – кой както го предпочита), а любовта е пътешествие с друг човек (от Ню Йорк до Ел Ей, със секс на задната седалка и в крайпътните мотели – но това вече е романтика и е тема за съвсем друг текст, който някой ден непременно ще напиша).

Забавно е, че цялата индустрия на свалките (a.k.a. пикаперството) се опира на два прости факта (май вече съм писал за това и преди):
1) Ако не ти е дала една жена, друга ще ти даде (справка: т.нар. "подходи");
2) Жените също обръщат внимание на външността ("А в пакета от наши услуги са включени и консултации от стилист") - и почти също толкова внимание на статуса/парите/самочувствието.

Това е. Всичко останало – "кинестетика", "невербално поведение", разни "школи", "методи", "опънъри" - са простотии за идиоти; ако аз бях жена, бих се изсмивал в лицето на всеки нарамил мини-чантичка зализан партизанин, който въртейки се на място и фалшиво усмихвайки се, се опитва да ми прилага трикове от вчерашния семинар – най-малкото за да не се опитва после да ми прави кунилингус, заглеждайки в треньорския пищов. Затова около пикаперите никога няма истински интересни жени, там са обикновени, по-три-лева-за-букет кифли, достъпни за всеки недорасъл мениджър.

Идеалният pickup-тренинг е, когато пред групата излиза човек и произнася само една фраза: "Ако имате пари, самочувствие и здрав кур – всички жени на света ще са ваши". Самите пикъп-тренери перфектно го разбират, затова печелят пари и свалят момичета, след което обясняват успеха си със знания за "свръхсекретни техники" и организират тренинги, за да... печелят пари и да свалят момичета. За да видиш рекурсията, трябва да видиш рекурсията.

В общи линии сексът е нещо достъпно и разбираемо - и колкото по-ниска е житейската му себестойност (а тя постоянно спада), толкова повече нараства стойността на любовта. Наличието на секс може да те извади от състоянието на "нещастие", но да те направи щастлив може само любовта – затова повечето двойки не са нещастни, но не са и щастливи.

Обикновено първо идва влюбеността, която, както е известно, е изцяло егоистично чувство – опитваш се да запълниш собствената празнота и душевни ями (самота, липса на полов партньор, душевни травми, потребност от реализация на фетиши, сърбеж на природните инстинкти и т.н.) чрез друг човек. И се сдобивате (подобно на покупката на така любимото на мнозина BMW) с тъй наречените отношения, като в началото естествено всичко е прекрасно – контрастът от състоянието на самотен индивид, лишен от топлота на другото същество и новостта на впечатленията довеждат до еуфория; срокът й на годност зависи от емоционалния метаболизъм на вашата личност. Аз в миналото имах доста висок емоционален метаболизъм, така че обикновено не знаех какво да правя с една жена още след няколко седмици - точно както сега редовно не знам какво да правя без нея (естествено, малко опростявам нещата).

Когато хората не знаят какво да правят един с друг, те започват да седят – в училище това най-често се проявява буквално, когато младата двойка седи в стаята на единия от тях, докато с порастването започвате да седите по ресторанти, в апартамента си пред екрана, в тесни седалки на икономичната класа по време на полета до най-близката чужбина за уикенда, и в края на краищата – да седите един на друг на шията и в душата. Защото влюбеността е отминала (първоначалните потребности са удовлетворени), а любовта не е дошла. Поводите за скандали и разправии никога, абсолютно никога не са причините за тях. А, да, и средният процент на разводите в цивилизованите страни наближава 50%.

Какво да правим? Общо взето нищо чак толкова специално – да продължаваме да правим това, което сме правили и досега, не забравяйки, че:

1) За да престанеш да се разочароваш от хората, трябва да престанеш да се очароваш от тях;
2) Сексът е нещо просто и достъпно, което не изисква идеализация (идеализацията на секса води до дефицита му);
3) Любовта е чувство "за", а не "вместо". Обичам един човек не само защото без него ще ми бъде непременно зле, а защото с него искам нещо да правя и нещо да градя.
4) Тук пак ще цитирам (по памет) Деси Б.: "За да превърнеш влюбването в любов, се изискват много усилия, време и компромиси".

Baby steps.

Водата дълбае камъка

Един античен атлет (доколкото помня, се казваше Милон) носил всеки ден на раменете си теле, започвайки още от момента, когато телето било съвсем малко. Телето незабелязано раснело, а атлетът ставал все по-силен.

С течение на времето атлетът започнал без проблем да носи всякакви бикове, удивлявайки тълпата.

Жените често използват подобни методи в нашия с вас не-героичен живот - примерно след сватбата жените незабелязано качват по 25-40 грама тегло на ден, правейки отговора на въпроса "Скъпи, а ако надебелея, ще спреш ли да ме обичаш?" безсмислен, тъй като за да отговориш на такъв въпрос, трябва като начало да си го зададеш. А тук не е ясно, кога и къде да теглиш чертата: плюс 20 грама — това "вече надебеляла" ли е, или още не?

В резултат на това годините незабелязано минават, на раменете се появява крава, а тълпата незнайно защо не се удивлява.

(Този блог-пост няма да бъде завършен без упоменаването на факта, че моята половинка е изключение - и е безкрайно умна и красива).

А мъжете не знаят!

Жените обичат да поговорят, вярно, ако от тях не се иска да хванат веднага бика за рогата. Много често, за да се отпуснат или просто за да се сближат с някой, те кръжат наоколо и постепенно се доближават до същината. Този пример е отлична метафора, показваща как жените изпитват удоволствие от секса. На тях им харесва, когато мъжът не бърза, а известно време кръжи наоколо.

Докато желанието и напрежението й не станат интензивни, жената харесва да я галят сякаш скрито, потайно. Например преди да докосне гърдите й, мъжът трябва да направи няколко заобиколни движения, прокрадвайки се все по-близо и по-близо. После леко да докосне гърдата и веднага да се превключи на раменете, ръцете, а после да се върне и да започне всичко отначало. Вместо директна стимулация на най-чувствителните части от тялото, както обичат мъжете, жената иска да си поиграят с нея или постепенно да се доближат до онова място, където тя жадува да получи ласка. Примерно не бива всеки път просто да сваляте сутиена на жената. Понякога мъжът би трябвало бавно да прокара пръст по вътрешната му страна, после бавно да свали презрамката, изваждайки гърдата навън, а после отново да я прикрие.

Жената иска да си поиграят с нея или постепенно да се доближат до онова място, където тя жадува да получи ласка.

Мъжът може да дразни жената, леко изглезвайки я с ласки, а после отстъпвайки, отново да се върне на изходните позиции. Повторението на този процес само разпалва в нея потребността от близост. Нарастващата страст доставя по-голямо удоволствие и на нея, и на него. Щом мъжът разбере, че възбужда жената, започва да сдържа собствената си страст, за да застави партньорката още повече да изгаря от желание.

"Мъжете са от Марс, жените - от Венера" е най-добрата книга за секса, която не съм чел.

Прегледах я преди време, поради някакви неясни дори за мен самия причини, посмях се на примитивността й и се успокоих.

Но сега чух как позната си спомня за тази книга в стила "чета я и се удивлявам до каква степен всички мъже са еднакви, даже чета откъси от нея на мъжа ми, защото той мен вече/все още не ме разбира, та може пък книгата да я разбере".

И си викам да напиша за нея.


Книгата е добра — направо няма да повярвате! Просто я възприемам така, както ако със сериозен вид ми бяха дали "Как да създадем шрифт във FontLab от нулата за 15 дни" (това е за гийковете, да разберат какво имам предвид).

Или примерно "как правилно да си бършем задника".

ОК, вече сте навършили 35, време е да ви разкрием тайната.

Обилно иронизирайки на тази тема, все пак стигнах до извода, че обикновеният човек™ вероятно не умее да проектира шрифтове - и със сигурност не умее да прави секс.

"Еволюционно" от страна на мъжа целият секс наистина се свежда до доставка на сперматозоидите на посочения адрес, а за това две минути фрикции са повече от достатъчни: за две минути можеш да се убедиш, че си нацелил мястото, "и въобще".

А от страна на жената е дори още по-лесно: отвори краката, лежи и ободрявай партньора с викове.

Виковете по време на съвокупление са характерни само за самките на някои примати, в това число и на човека. Наблюденията върху маготите, вид макаци, показва, че издаваните от самката звуци стимулират самеца да се движи по-енергично и доста по-често да завършва успешно половия акт. С викове самците еякулират в 59% от случаите, а без тях — само в 2%.

Тоест е очевидно, че "добрият секс" е някакво епикурейско - и чисто човешко забавление, от типа на гурманството.

Впрочем, някои могат да ядат цял живот шопска салата и боб. И това не е нещо лошо - "нали все пак засища глада".

Всъщност цялата книга е само за това: че всички тези еднакви мъже имат чисто физиологичен глад, а всички тези тотално различни жени — ажурни психологически конструкции в главата, и за да удовлетвориш женките, трябва да се преструваш, че за тези конструкции по някакъв начин ти дреме.

Ако сте готови да започнете да се преструвате, тази книга е подходяща първа стъпка.