Confident

Всъщност твърденията, че истинските мъже са изчезнали, са истина - това е общоизвестен факт. Няма даже да споря. Защото да, изчезнали са.

От друга страна, опитвах се сега да си представя какъв персонаж трябва да застане до истинския мъж и получих прозрение. Без съмнение истинският мъж има нужда от деца — но децата в крайна сметка се раждат, а да се взема за ролята на дете някаква случайна жена, сори, просто не е същото (макар че като опция е бързо и не отнема много време).

Вариантите на отношения тип "daddy - little girl" все пак ги отхвърляме, макар без съмнение да са прекрасни. За съжаление наравно с тях се налага да запратим в кошчето и половината претенции на тема "Той трябва да е като каменна стена, зад която да застана" като откровено инфантилни. Как да го кажем, светът сега е такъв (за което ще си поговорим някой друг път) — "като цяло сравнително безопасен", в рамките на който потребността да "застанеш зад каменна стена" е продиктувана не от реална опасност и потребност от стена, а от собствената инфантилност на партньорката.

Същевременно не казвам, че мъжът не бива да бъде стена, просто отношенията "Стена + Този-който-е-зад-стената" напомнят — де да знам, отношенията на жертва и насилник. "Защитник и защитен", да го кажем така. "Те са се намерили един друг".

Обратният вариант — митичната валкирия, която може да дърпа юздите на всичко и ежедневно гаси пожари — също, сори, но просто не е вариант. Времето на пожарите и пожарникарите поотмина, така че в реалността това се превръща в "амбицията може да премести планини".

Според мен до истинския мъж трябва да застане жена, която представлява нещо, определящо се на английски като "confident woman". Точен превод, нищо че формално има, реално няма, поне и в този смисъл, който аз влагам в него. "Уверена в себе си" не е точно, защото от него до "самоуверена" има точно една крачка; а такива самоуверени идиотки се намират под път и над път, но въпросът е - каква полза от тях?

Wikipedia пише, че self-confidence не е непременно "увереност в собствения успех", а по-скоро вяра в собствените способности чрез адекватната им оценка. Един вид - знам, че не съм Нео и от десетия етаж няма да скачам. Това си е доста confident от моя страна.

Усетихте ли се вече накъде бия? Това е жена, която си знае мястото... и си тежи на него. И то не е задължително в кухнята. Това е жена, която не прави истерии "мъъъъъ, ти не ми подаряваш цветя напоследък, въобще не ме обичаш", защото е уверена в себе си и в партньора си. Всички тези мили и романтични "потвърждения" на любовта, естествено, са приятни на всички - но светът на една confident woman не се срива, ако не ги получава. Защото е confident!

При това тази увереност проличава и външно, тоест "confident woman" и "self-confident woman" са абсолютно различни неща. Жената може да бъде уверена в партньора си, живота, да бъде уверена в тялото си, в крайна сметка (адски помага в секса!).

И знаете ли какво? Правилно! Такива жени наоколо не наблюдавам. (Защото съм практически женен, а жена ми ми забранява да наблюдавам други жени!)

Photo © Rosea Posey

Изводът, както обикновено, е че "всички са идиоти". Или по-точно, че всеки получава това, което заслужава.