Ами ако?

И тя казва: ами ако бях друга? Ама съвсем друга.

Той я гледа ехидно, усмихва се само с очи и уточнява: в какъв смисъл друга? Че има най-различни други.

Естествено, че са различни, - възклицава тя и се удивлява как той не разбира веднага, - но не говоря за всякакви други, а за много конкретни други. Такива - изключително красиви други. Не такива като мен.

Той свива рамене: все пак не разбирам. Може ли малко по-конкретно?

И тогава тя се замисля, заглежда се някъде в тавана, мисли си, че може би би трябвало да го боядисат. И още трябва да се изпрахосмуче и измие подът, че дори и като гледаш тавана, се вижда каква кочина е. Но подът и боядисването на тавана са за по-нататък. А сега й е нужно спешно да си формулира мислите. Допреди малко тя знаеше със сигурност - буквално й беше на езика, тичаше там като побъркана мартенска мравка. Сега, ей сега. И тогава тя си спомня: по-конкретно? - печели време, опитва се да говори с по-малко думи, за да се разбира веднага, - Добре, по-конкретно. Ей такава съвсем различна - краката да ми почват от ушите, косата да е до коленете, талията да ми е такава, че да я обхванеш с ръце и още място да остава, очите да са огромни и зелени, устните - дебели, носът - фин, а челото - огромно, толкова голямо, че отдалеч да се вижда колко умна съм.

Той я спира: чакай, какво общо има тук умът? Започна с външността - не се откланяй, продължавай, слушам те.

Тя замлъква и мисли какво още е останало извън списъка. И разбира, че поне по този параграф като че ли това е всичко. Така и казва: това е.

И това е всичко? - той изглежда разочарован. - И това е твоето загадъчно "да бъдеш друга?"

На нея й става супер-обидно, почти до сълзи: не, естествено, че не! - Аз тепърва започвам. Но нали ти самият каза, че ако е за външността, да продължавам за външността. А за външността казах вече всичко. Мога да продължа нататък - вече не за външността.

Той мълчи и на нея й се струва, че той също мисли, че трябва непременно да се измие подът. А може би пък не. И тя вече почти започва да доразвива тезата си, но тук той се обажда: А, не! Почакай. Дай сега аз да кажа. За какво са ти крака от ушите? Това е някаква безумно странна конфигурация. Ето, представи си - няма шия, няма брадичка, няма гърди (на това знам, че би се зарадвала!), няма коремче - няма нищо, само крака. Отврат - това звучи като филм на ужасите!

Тя се ядосва и го прекъсва: ама ти самият перфектно разбираш, че просто изразът е такъв!

Той я гледа: да, разбирам. Но представи си, че беше казала, че искаш това. Вълшебниците, знаеш ли, не са непременно отличници по анатомия - имат си малко по-друга специализация. И си представи, че би получила точно това - зелени очи, коса, а всичко останао - само крака. И талия направо на краката - някъде при колената. Впрочем и така ти обхващам талията. Между другото, който не успява да я обхване, не талията е виновна - ръцете са му малки, кой е виновен за това? Та така - сега имам въпрос: наистина ли ти трябва нещо такова? Защото на мен - не. И за какво ти е коса до коленете? Ще ти е твърде топло. Че и цялата къща ще е в косми. Не спори - давай нататък.

Нататък. Добре. Тя има още много нататък. И казва: и бих била супер-умна. Много по-умна от всички. Най-умната на света.

Той не слуша и я прекъсва: това вече дори и няма да го обсъждам. Ти всичките тези всички не ги познаваш въобще. И всъщност ти и така си си най-умната, накъде повече?

Идиот! - зачервява се тя и разбира, че по-нататък няма смисъл да обсъжда това. Добре, - продължава тя, внимателно подбирайки думите си, - бих могла примерно да съм спец по оправяне на компютри, да правя лазаня, или да карам кола, или...

Той на секундата размахва ръце: За нищо на света! Ако умееше да оправяш компютри, или да правиш лазаня, за какво бих ти бил аз? Сори - не съм съгласен. Тези, които умеят, да отиват да си живеят някъде другаде. Не става! Давай нататък.

Тя не може повече да си спомни какво е било нататък. Определено знае, че е имало нещо. Но не помни. Затова изсумтява: обърка ме, забравих всичко! Имаше още много. Ама чакай, поне на това отговори - все пак, ако бях съвсем друга?

Той кой знае защо се усмихва, сякаш е измислил най-важния довод - този, който ще обясни всичко. Знаеш ли, - казва той и се приближава, - ако беше друга, за нищо на света не би погледнала този идиот с дългата коса, черната риза и коженото яке в "Баба Яга" - тогава. А ако не би го погледнала, каква разлика има каква би била?