Цветята на живота

Реших да проверя на практика експеримента с растения, описван къде ли не, който доказва, че те разбират всичко и реагират на думи и мисли.

Завъдих си две цветя. Поливах ги и ги наторявах еднакво.

На първото растение говорех колко е прекрасно, колко много го обичам и колко много се радвам, че го има на този свят.

На второто казвах, че го ненавиждам, че то е мръсна, негодна за нищо кучка, понякога го игнорирах по няколко дни и плюех на листата му.

След два месеца експеримент първото растение разцъфна с пищни цветове и заяви, че аз съм кретен, гъз, парцал и мъж под чехъл и не съм достоен за него, събра си нещата и се пренесе при друг стопанин, който ще го обича повече.

Второто ми носи храна в леглото, чисти вкъщи, готви, прави ми масаж на краката и се кълне, че ще остане с мен до края на живота ми.

Котката

Жените обичат да се сравняват с котки. Къде е истината, а къде голите претенции, е трудно да се обобщи - трябва във всеки конкретен случай да се разглежда съответствието на избрания образ. Можеш да бъдеш грациозна и изящна, а може и просто да дереш тапетите в коридора - всеки каквото умее.

Аналогиите между котката и жената са такава баналност, че не е далеч от нея до пошлостта. И доколкото харесвам и котките, и жените, сега се замислих - какво всъщност наистина е подобно между тези същества? Ако пропуснем очевидните клишета, ето някои сходства, които съм забелязал от моята, мъжка гледна точка:

На котките, както и на жените, винаги ту са се молили, ту са ги наричали вещици.

И с едната, и с другата е приятно да спиш.

Когато в къщата ти живее котка, никога не можеш да бъдеш уверен какво я задържа там - твоето присъствие или уютният дом.

Само жената и котката могат да съчетават врънкане и достойнство.

Когато котката се отърква в ръцете ти, струва ти се, че тя те обича, а всъщност тя просто те маркира! А може би все пак обича. А може би маркира. Каква разлика има всъщност!

Характерът на котката, както и на жената, често зависи от цвета на косменото покритие.

И едната, и другата може в изблик на яд да я наречеш "твар".

Котката прекарва целия си живот на границата между предпазливостта и любопитството.

Когато при теб живее котка, никога не знаеш дали тя живее с теб, или ти с нея.

Независимо, че има мозък, котката се ръководи в живота си от настроенията си.

Характерът на жената, както и на котката, няма как да го промениш. Но дори и да не си подхождате, ако добре храниш котката и се грижиш за нея, тя може цял живот снизходително да те търпи. Вярно, няколко пъти в годината бягайки на улицата и връщайки се уморена, доволна и удивително ласкава.

Без котка вкъщи е по-спокойно, но пък нещо не ти достига.

Котката си излизва козината дори когато е ясно, че никъде няма да ходи. Не че винаги е готова да побегне при друг, но знае ли човек...

Котката винаги очаква нещо от теб. А ти очакваш от нея просто да я има.

След като котката те напусне окончателно, от нея остават няколко косъмчета по пода, няколко разхвърляни играчки и тоалетна. И всички тези неща започват да ти крещят колко жесток и несправедлив си бил. Гледайки ги, ти се иска да се разкайваш и да се молиш. Даже пред тоалетната.

Ако при един мъж живее котарак, той се възприема като боен другар. Ако е котка, нищо чудно мъжът да не се ожени никога.

Котката, както и жената, винаги ще проверява границите на разрешеното и ще се опитва да ги престъпи.

И едната, и другата нарушава твоя душевен мир с крясъци.

На котката не бива да се дава шофьорска книжка.

Котката има дни, когато може да те издере просто ей така. А после ще ти скочи в скута и ти ще й простиш всичко.

Котката обича да се качва на най-високото дърво, сама не разбирайки защо, а после да крещи оттам, за да решиш най-после този проблем.

Ако котката твърде настойчиво ти се гали, това значи, че или иска нещо от теб, или й е самотно - и ти никога не знаеш кое от двете е. Може и да ти се е изпикала в обувката, но защо да помниш миналото? Макар че самата котка никога нищо не забравя.

Котка не можеш да принудиш, но можеш да я къндърдисаш. С нея трябва да се отнасяш само от ласкава, но твърда позиция. Но ако прекалиш с първото, ще ти се качи на главата, а с второто - ще ти се изсере в леглото.

Котката един път в живота си ще ти донесе умряла мишка и после цял живот ще смята, че те е хранила.

Помниш всяка котка, която е живяла с теб, като отделен живот, нищо че всички котки реално са еднакви. А животите все пак се оказват различни. Иди го разбери.

Отивайки си, котките оставят след себе си повече въпроси, отколкото отговори.

Битова притча

Голямата мишка много обичаше своята дупка - какво от това, че е малка, даже така е по-удобно да я държиш подредена. Нито една незабелязана трошица не й се разрешаваше да падне на старателно изметения под. Отмъкнатата от полето пшеница лежеше клас до клас. Муцунката и козинката на Голямата мишка, естествено, винаги бяха поддържани и спретнати. Когато гризеше зърно, тя заставаше на голям гладък лист, за да може след трапезата старателно да го сгъне и да изнесе коварните трошици зад вратата, а преди това, естествено, внимателно проверяваше дали някъде гъсеница не е прогризала дупка в листа.

Ако би се правил конкурс за най-добра дупка, Голямата мишка би държала до смъртта си наградата на най-горния рафт, защото никой не можеше да се сравнява с нея по акуратност и чистота.

Но да чисти, честно казано, всъщност тя не обичаше особено. За щастие в дупката живееше и една малка мишка. И на нея й се налагаше да мие пода по 3 пъти: първо с мокър парцал, после с добре изстискан, и накрая със сух. За да бъде лъснат. А после недоверчивата Голяма мишка прокарваше лапка по ъглите и с недоволна гримаса дълго си разглеждаше дланта. Малката мишка беше чувала, че има такива животни, наречени Свекърви, но Голямата мишка беше мишка, в това поне тя беше уверена. И защо тя копираше навиците и поведението на това незнайно животно, Малката мишка не можеше да разбере.

А най-много от всичко я разстройваше това, че във времето, когато по света ставаха толкова интересни неща, тя трябваше да лъска подове, да реди фигурно тревички в постелката от сено и да бърше праха.

- Време е да пренаредим пшеницата, - строго възкликваше например Голямата мишка. – В лявата купчинка има пет зърна по-малко, отколкото в дясната, не е красиво. И във въображението й ярко сияеше лъснатата награда.

- Ама защо точно сега, - извиваше глава към небето Малката мишка, - тъкмо броя звездите. Само да приключа…

- Звезди! – сумтеше Голямата мишка, - Каква полза от тях? Само проблеми създават. Ако не бяха проклетите звезди, совата нямаше да ни намира на полето.

Малката мишка отпускаше поглед и въздъхваше.

Веднъж Голямата мишка изчезна. Изяде я Совата, макар през тази нощ звездите да се криеха зад облаците. И Малката мишка най-после остана сама.

Първата й работа бе да обърне дупката с краката нагоре, да скача по цялата купчина и да се смее като обезумяла. А после изхвърли парчетата и огризките зад вратата, за което винаги бе мечтала. Дупката като че ли дори стана по-голяма на вид. Но после се оказа, че на голия под не е особено удобно да се спи, а и резерв от зърна все пак е нужен, а ако просто ги сипеш в купчинка, долните започват да гният.

След известно време Малката мишка, изчервявайки се, покани при себе си Сивия. Да живее с нея. Сивият беше красив, с дълга опашка - и не се боеше дори от котките. Той донесе със себе си парче от мишеловка, от което се канеше някой ден да измайстори капан за хора, парче празно стъбло (той го наричаше тръба за подслушване и понякога дори го вземаше на полето, за да покаже, че се го е донесъл напразно). Още имаше парчета тъкан за нова постелка, някакви непознати зърна, които не ставаха за ядене, защото бяха горчиви, но не бяха и за изхвърляне - красиви бяха, все пак. А още и това… и онова… Малката мишка направо получаваше главоболие от мисълта как да разположи всичко това, че да остава повече място, и с часове бършеше праха, който незнайно защо се бе научил да се трупа с непонятна скорост.

- Идвай по-бързо, - повика я Сивият от вратата, - гледай: звездопад!

- Какъв звездопад, мътните го взели, - въздъхна малката мишка, - не сядаш да подредиш две зърна едно върху друго, а звезди падат всяко лято.

Тя все пак излезе навън, без да повдига поглед. Иначе Сивият би се обидил. Неотдавна бе паднал дъжд и пред дупката блестеше локва. Падащите звезди красиво проблясваха в черната вода, но в мислите на Малката мишка упорито беше неподредената пшеница. Тя се приближи до водата… - и отскочи ужасена. От локвата я гледаше Голямата мишка.

---

* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

За вкусната и здравословна храна

- Мейдей, мейдей! Ястреб вика Змей! Ястреб вика Змей! Код червено!
- Змей на линия. Ястреб, потвърдете идентификация!
- Редник от морската пехота Фредерик Джеронимо Джонсън, номер 23689, ниво на достъп седем. Кодова дума: квашиоркор.
- Идентификацията потвърдена, на връзка е генерал Макмъланд. Рапортувайте, редник!
- Сър, те преодоляха първия и втория рубеж. Обкръжени сме, мащабни сили на противника се отделиха от атакуващите маси и се движат на северозапад. Сър, насочват се към вас.
- Разбрано, редник. Доложете текущата обстановка.
- Сър, в момента се сражаваме с превъзхождащите сили на противника, те загиват със стотици, но продължават да атакуват. Сър, те просто са безброй!
- Прекратете паниката, редник! Колко боеспособни единици техника и личен състав имате на разположение?
- От техниката са ни останали три сапьорски лопатки и канареножълт чадър. Чадърът още се държи, сър, но се боя, че няма да е годен още дълго. Противникът използва тежка артилерия. Наоколо всичко е станало направо на кайма, сър!
- Редник Джонсън, рапортувайте за старшите офицери?
- По-голямата част от тях е на страната на врага, сър. Първи на страната на врага премина женският състав на гарнизона, сър! Боя се, че нямаме вече как да удържим позиции, сър - те приложиха химическо оръжие! Нашите вентилационни системи не се справят!
- Редник, с голямо съжаление сме принудени да ви съобщим, че тази война е изгубена.
- Как така, сър? Ами нашите идеали? Всичко, в което сме вярвали в последните 35 години?
- Уви, редник, противникът отдавна е живял сред нас, действал е отвътре - оказал се е по-силен от нас, съблазнил ни е и ни е развратил. В деня, когато подгласничката на мис Америка стана пухкава негърка, всичко вече беше свършено. Това беше сигнал за атака. Ние слизаме под земята, за да може в тъмата на подземията да отглеждаме в аскетизъм и ненавист към калориите ново поколение хора. Благодаря за добрата служба, редник, можеш да сгънеш чадъра и да се предадеш на милостта на барбекютата и пържените картофи.
- Благодаря, сър - гордея се, че служих редом с вас!
- И аз ти благодаря, Фредерик Джеронимо Джонсън, твоята страна няма да забрави твоя строен облик!
- Сър, последен въпрос. Уверени ли сте, че дебелаците няма да се доберат до вас и под земята?
- Уверен съм, редник, до нас няма да стигнат! Тунелите ни са тесни - и все още при нас няма Макдоналдс. Благодаря за службата, редник. Край на връзката.
- Край на връзката, сър. Ами да отида да изям някое суджу ли, що ли...

Вече към вечерта дебелаците бяха превзели телеграфа, телефона и телевизията. По всички канали се предаваше кулинарното шоу "Двамата дебеланковци". Така светът научи, че моделиерите, редакторите на лъскави списания модните фотографи и диетолозите са избити до крак - и вече можем да ядем всичко.

Перфектният пост в този блог се състои от заглавие, позоваващо се на ирелевантно произведение от световната култура (или, ако особено ме мързи, поп-култура), шега или заяждане, адресирани до един човек (почти винаги различен) и понятни за още максимум трима, плюс няколко абзаца, обясняващи колко съм велик.

Всичко останало е просто недоразумение.

Басивулканичния часовник

СПЕШНО!!! BREAKING NEWS!!! СПИРАЙТЕ МАШИНИТЕ!!!! МАМАТАСИТРАКА!!!!


Обичният на мнозина (основно отдалеч, по обяснимо бюджетни причини) часовникар Ромен Жером не спи. Нещо повече - той кърти мощно! Буквално седмица беше достатъчна на Жером, за да реагира адекватно и да направи нов часовник в чест на доскоро пушещия Басивулкан! Как да не се гръмне човек просто от възторг и възхищение!

Никога досега с такава радост не съм гледал нов часовник. Жером хептен пък не е сред тези, които правят нещо кой знае какво напоследък. Тъй че шапка му свалям за маркетинговия гений. Евала, пич! Вярвам в теб! Атидатиебамайкатаувулкана, ти пък що замлъкна там, бе? :D

А, на всичкото отгоре циферблатът е покрит с истинска вулканична пепел от същия сладурест исландски Маматаситракакаксеказвавулкан. Особено пък трогателно изглеждат самолетчетата на стрелките.

Тъй че какво толкова, че се провали концертът на Matt Bianco? Заслужаваше си, щом в замяна на това получаваме подобен часовник. Твойталелявулканичнаеяфялайокулска, да знаеш, не ти се сърдя :)

Yes We Want

Четат ли ме лингвисти? Научавам сега за раздухалия се в Испания езиков скандал за верига училища с разширено изучаване на английски, които се рекламират със слогана "Yes, We Want". Пуристите и критиците ги ругаят, защото така на английски не се говори.

Изглежда простичко да се обясни защо не може така да се каже на английски: глаголът е транзитивен, тоест изисква допълнение: "I want... what?" Но пък ако се замислим, в българския - и въобще в славянските езици глаголът "искам" също е транзитивен. Само по себе си "искам" е безсмислено. Но в отговор на "Искаш ли...?" все пак можеш да кажеш "Да, искам" - а на английски не може. Което ме води към въпроса до спецовете по езикови тънкости - има ли някакво правило, с което да се опише и обясни като за непрофесионалисти тази разлика?

Честно казано, хрумва ми един вариант, при който би могло да бъде недотам куцо - като просто към края се сложи едно "to". Но пък от друга страна "Yes, we want to" без наличие на обект отново не е добър завършек, а пак си иска допълване с някакво отрицание или усилване: "Yes, I want to, but..." или "Yes, I want to, I really do...".

P.S. За любителите на съвременния жаргон, също така съществува и do not want.

Мобилният телефон като въплъщение на злото

Поредно изследване на Университета в Юта: поставят участниците в опита на кормилото и анализират как те шофират. После им дават телефон и анализират как те шофират, ако по това време нещо им говорят по телефона. Оказва се, че под 3% карат кола също толкова добре с телефон, колкото и без.


Не се наемам да говоря за или против самото изследване - но просто предчувствам изводите, които ще бъдат направени отново на негова база. И имам опасението, че от това на свой ред ще се възползват decision maker-ите. Като се появи подобно изследване, политиците реагират като кучето на Павлов - обикновено с поредната серия от забрани. И най-абсурдната, но не и невъзможна реакция на това изследване би била да се забранят телефоните в колата въобще. Тотално.

Защо този рефлекс ми се вижда абсурден и идиотски? Ами представете си, че такова изследване бъде направено не за телефоните, а например с пуснато в колата радио. Или музика. Или разговор със спътниците на някаква интересна за шофьора тема. Представете си например, че тръгнем да проверяваме как се отразява на шофирането на някой младеж фактът, че до него седи симпатична девойка. Или как въздейства на шофирането на една жена присъствието на мъж на дясната седалка, който й дава акъл. Представете си, че отзад седи дете, които държи нещо да ви разкаже още сега - или две деца, всяко от които се опитва да издърпа от ръцете на другото джобна игрова конзола. Или, че там е (опази боже!) тъщата.

Как мислите, всички тези неща ще отвличат ли вниманието по-малко от телефона, или дори повече? И какво би трябвало да се прави в такъв случай? Да се забрани въобще возенето на пътници? Да отрежем до метала кабелите на автомобилните аудиосистеми? Ами ако проблемът всъщност не е в самия телефон, а в това, че някои хора в която и да е ситуация биха решили, че карането на колата е като цяло скучно занимание - и си намерят развлечение?

А сега си представете човек, който му се налага да се обади някъде. Примерно родител, който държи да провери дали детето му си е направило домашните. Или шеф, който да провери служителите му дали си вършат работата както трябва, или да обсъди нещо с клиент. Или да каже на съпругата си, че тотално е забравил, че вечерта ще дойдат на гости приятели да пийнат по нещо. Ако не се обади - ситуацията е кофти. Да направим ли тест колко по-зле и по-опасно ще шофира човек в такова състояние?

При това тези аргументи са неща, които ти идват на ум буквално за миг, без дори да задълбаваш особено. Не казвам, че телефоните не разсейват, а че нормален и добросъвестен учен може да открие още цял куп неща, които трябва да бъдат проучени, преди да се правят панически изводи. И още повече преди да се вземат решения.

P.S. Изследване на Highway Loss Data Institute: след като няколко от американските щати са забранили употребата на телефон по време на шофиране, не е регистриран никакъв спад на катастрофите. Съвпадение?

Технологии за хората

Насладете се на въплъщението на технология, която е неимоверно "яка" във всяко измерение - и същевременно е тотално, абсолютно бесполезна. Преценете сами: в този пластмасов часовник за $370 + ДДС (който на външен вид изглежда като китайски боклучав часовник за $1) има практически всичко. Спътников навигатор, висотомер, приемащи и записващи географски координати, височина и час. Да, както логично можете да се досетите, това означава, че част от каишката съдържа вградената спътникова антена и поради това практически не се огъва. Така че е особено "удобна" за носене, а при постоянно държане на ръката даже причинява болка.

И същевременно въпросната антена все пак не е достатъчно голяма и мощна, затова да открие дори и един GPS спътник някъде насред гората по идея просто не може. Плюс това времето на работа от едно зареждане на батерията в режим на запис на координатите е само 8 часа. И да, на този часовник не може просто да погледнеш колко е часът, той задължително се синхронизира със спътника, за да получи точното време; така че ако сте някъде, където няма пряка видимост до спътник, а последното зареждане на батерията е било преди часове... забравете да научите колко часа е.


Но не, съвременната технология не спира дотам. Garmin Forerunner 405cx разполага с Multi-Touch! При това чрез него е реализирано цялото му управление. Сензорна повърхност на часовника обаче не е дисплеят, а пластмасовата рамка около циферблата. И тя реагира чудесно на всичко, освен на човешки пръсти: и на дъждовни капки, и на ръкава на якето...

Не на последно място гениалният часовник е снабден с технология за безжично предаване на данни. Неподготвените хорица сега ще се зачудят - за чий му е на един часовник безжично предаване на данни? Първо, този часовник може да предава някакви данни към други подобни часовници. Второ, срещу допълнително заплащане можете да си купите цял куп допълнителни устройства, способни да предават безжично данни до часовника. Да си вземете сензор за сърдечния ритъм - и тогава настроеният по съответния начин часовник ще записва не само координатите, но и биенето на човешкото ви сърце във всяка точка на земното кълбо. Специален сензор в обувките може да предава на часовника и информация за всяка ваша крачка. Велосипедният сензор да предава до часовника информация за скоростта на въртене на педалите. А само за $270 плюс ДДС съвременният човек може да се снабди и с теглилка Tanita BC-1000, която да предава безжично до часовника теглото ви. Така че ако винаги сте мечтали за кантар за банята, който първо трябва да настроите за правилна автентификация по затворен протокол, вероятно за подобно устройство подобна сума ще ви се види смешна.


И за чий му е на часовникът да знае точното ви тегло и сърдечния ритъм на собственика си, бихте попитали, о вие невежи люде. Garmin отговарят: за да се пресметне точно разходът на калории. Трябва да отбележим, че пресмятането на разхода на калории далеч не е тривиална задача. Като начало никой не смята калории, а всъщност се пресмятат килокалории, просто производителите на дъвка без захар обичат да пишат на опаковката "съдържа само 3 Калории", тъй като това звучи много по-добре за маркетинга, отколкото "съдържа 3000 калории", макар второто да е по-точно. Точно както надписът върху опаковка сладкиши "не съдържа трансмазнини" въобще не означава, че трансмазнините (същите, които запушват кръвоносните съдове) въобще липсват, а значи само че производителят е успял да направи въпросния сладкиш достатъчно малък по размер, за да може съдържанието на трансмазнини в единичен сладкиш да е под грам, а съответно по международните правила на маркетинга това може да бъде закръглено на нула.

Странно защо форумите на Garmin са пълни с оплаквания на потребителите, че след 10 километра тичане с пълно натоварване часовникът им е пресметнал само 200 калории. На което отговорът на фирмата е изключително простичък: затова пък това са реални калории, и ако цифрата не ви допада, увеличете си теглото в часовника 10 пъти. Просто хората вече са привикнали, че производителите на храна занижават калориите (те въобще не ги пресмятат за индивидуална консумация, а ги изчисляват по таблици от стандартните калории на съставките), а производителите на пътечки за бягане завишават калориите поне два пъти (защото такива пътечки се купуват доста по-добре).

И естествено, най-важната част от безжичните технологии – възможността за свързване и предаване на данните от часовник върху PC. Което обаче само в рекламите звучи добре: да де, не се налага всеки път да се пъха в компа USB кабел. Но уви - протоколът за безжична връзка на часовника, както вече казахме, далеч не е стандартен, така че нито един компютър няма как да го разбере, ако не бъде първоначално снабден със специално устройство, поставено в USB порта.


Всички тези инвестиции в такъв часовник се оправдават по една-единствена причина - такъв часовник те мотивира да спортуваш повече.

Ей такъв ми ти триумф на технологиите

Ако "Аватар" го снимаха инженери...

Покрай навика ми да чета от време на време стари броеве на популярни издания… попадам на твърде интересни факти. Значи представете си сега как през 2007 г. в югоизточна Германия, в Хойерсдорф, намерили - няма да повярвате!!! - перспективно находище на унобтайниум въглища. Ама наистина много перспективно. Не да кажем, че Германия би изчезнала без разработката на това находище, но някак си да ти стане жал да го зарязваш.

А защо да го зарязват? Ами защото над перспективното находище на въглища стояло - няма да повярвате!!! - култово Дърво на Живота съоръжение с голяма историческа ценност. По-точно казано… църква от XIV век.

Но вместо да - няма да повярвате! - изпратят към църквата и мирно бракуващите се сини зелени грийнписовци атомни булдозери, да пуснат развилнели се полковници, да залеят града с напалм и въобще да развият епична драма за 1.8 милиарда долара само приходи от кинопокази, германците - няма да повярвате! - направили нещо съвсем друго.

Те взели въпросната църква… и я преместили на друго място.

Фото: BBC

За целта построили гигантска платформа и укрепили самата църква, която тежи 660 тона (ех, защо не 666?) с помощта на здрави стоманени опори. Налагало се църквата да бъде премествана изключително внимателно, така че често се налагало да спират, за да проверят дали не се е наклонило зданието.

Пътешествието отдавна е приключило. Църквата в крайна сметка изминала 12 километра и пътувала шест дни. И на разхитителната немска държава цялата операция струвала 3 милиона евро.

Честно, не мога да повярвам. Да пропуснат такъв шанс за епос…

Най-младият блусар

Ново хлъц.


Колко милиона деца по света искат от родителите си да им купят барабан? Примерно толкова милиона им казват да си гледат работата - и барабанът бива заменен с нещо недотам шумно. Язък. Родителите на ей този хлапак на име Талан Летс взели, че все пак му купили барабан, и на 3-годишна възраст той вече успешно свирел на него. На 4 години се научил да свири и на китара, а на 8 вече участвал в концерти заедно с титани като Лес Пол:

Тук вече Летс е на 9:

Ето ви още малко с негово участие:

Сега Талан Летс е на 10, има собствен сайт с плътен график от концерти. Така че ако детето ви много иска да му купите барабан, наистина му го купете. Току-виж се оказало дяволски талантливо.

OpenOfficeMouse

Малко компютърен хейт, да не отвиквате. Този път си има и специален повод, но за него по-долу :)

С цялото дължимо уважение към поддръжниците на отворения код, за повечето ми познати не е тайна, че дълбоко, страстно и от сърцевината на душата си ненавиждам това неимоверно куцо творение, наречено OpenOffice. Освен заради титаничния му размер - я пак, колко мегабайта иска това нещо, за да имаш шанса да пишеш текст в него?! - така и за абсурдния, хаотичен, смотан, убог до болка интерфейс. За бога - примерно в Calc би трябвало най-после гениалните интерфейс-дизайнери да се усетят, че в контекстното меню на клетките в таблицата като минимум би трябвало да има Delete, вместо да карат юзъра отново да се разхожда до менютата. Но тц. Да видим още колко версии ще минат, докато им дойде подобна оригинална идея в главата.

За безплатността - мерси, но ползата от OoO е най-голяма, когато имаш цяла банда от идиоти пестеливи господа, които са решили поголовно да използват пова чудо, за да не плащат. Когато обаче примерно ти се налага да работиш, опазил господ, с документи, оформяни на "обикновения" Office, ей тогава просто няма да обяснявам колко време (а времето е пари, нъл тъй?) се губят, докато ги докараш в OoO в някакъв сносен вид. Особено ако предстои това да се отпечатва... (слава богу, най-често не е нужно). Даааа, знам, че според общоприетата митология съвместимостта е около 100%, но вие пробвайте да речем да редактирате изпратена ви Excel-ска таблица в Calc, да я върнете на клиента, той да я отвори и да види, че не-цифровата информация в клетките си е пиииииииип (censored).

Както и да е, вярвам в Linux, особено за сървър, но към OpenOffice се отнасям откровено скептично, използвайки при възможност малки еднофункционални програмки като Atlantis за текстообработка и Magic Editor за таблици, когато нямам подръка Office 2003. В случая това са допълнителни подробности, доколкото в идеологически войни нямам намерението да се меся. Но когато попадна на такава вест....


Уважаеми господа, моля ви се, убедете ме, че сънувам. Ощипете ме, искам да се събудя от този кошмар. Не, това просто не може да е истина. Това трябва да е тъп бъзик. Хайде, цената от 75 американски тугрика съм готов да я преглътна. Но 18 (?!?!?!) бутона? На една ш...на мишка?! Това не е мишка, сори, това си е направо танк.

Линуксаджиите по душа вече изпитват оргазъм. Предполагам, че това е правилният отговор на Apple Mighty Mouse Magic Mouse?

Преводът предпоставя сексистки роли!

Животът ме сблъсква с все по-големи потреси. Тъй като, за добро или лошо, все пак се смятам освен другото и за преводач, от време на време се вълнувам и от неща като теорията на превода. И от други неща се вълнувам впрочем, но... да не се отплесвам.

Та прелестният чичко Гугъл ме осведомява за загадъчния свят на джендърното преводознание. Ъхъ, анализ на джендърните a.k.a. половите аспекти на превода като дейност и професия.


Естествено, няма нужда да казвам кой стои зад проекта. Логично - феминистките. Те, представете си, виждат в класическата наука за превода следи от... сексизъм. Ако някой се съмнява, да издири труда на Шери Симон "Gender in Translation", където според нея преводачът по класическата парадигма на превода изпълнява роля спрямо автора, идентична на... тази, която жената спрямо мъжа. За момент си въобразих, че това е някакъв извратен хумор. Тц, оказва се, че това е нещо напълно нормално като тълкуване в цели области на съвременната хуманитарна наука. Но не сме приключили - мадам Симон продължава речта си, че преводачът, подобно на жената, е обречен на това да бъде... или красив, или верен (при французите очевидно не е толкова разпространена популярната у нас бинарност красив / умен, при тях противостоянието очевидно е между красотата и вярността).

Докато не се беше родила джендърната наука, по-скоро май се е теоретизирало в духа на това, че авторът е въплъщение на буржоазията, а преводачът е онеправданият пролетарий, но сега, така да се каже, имаме джендърни, а не класови понятия за обозначаване на същото - властта и неравенството.

Любопитно, преди време съм попадал на текст, името на автора на който вече не си спомням, който пък казваше, че тези, които смятат, че науката на превода е по-малко точна от съпромата например, не бива да се захващат с преводи.

Забавен паралел се получава - жена, женско, красиви, верни... съпротивление на материалите (тук трябваше да има смайлче).

Още един въпрос ме вълнува: ако приемем, че авторът от тази гледна точка изпълнява ролята на мъжа. А преводачът - на жената. Тогава издателят какво представлява в тази схема? Сводник?

За любопитните, предлагам дълбокомислен текст на тази тематика от Мириам Маргала, издаден от UCLA. Това обаче е четиво само за най-смелите :)

Шрифтово

На няколко пъти получавам по мейл и ICQ въпроси защо съм разредил писането. Ами... донякъде нямам вдъхновение, а от друга страна съм леко зает. Ей този шрифтец по-долу ми отнема почти всичкото свободно време в последните седмица-две, и не се очертава да бъде готов скоро.


Когато бъде готово, би трябвало от него да се получи нещо подобно на това:


Само за протокола: ненавиждам смяната на лятното и зимното време. Въпреки че има нещо позитивно в това да получиш един час допълнително, все пак, макар че аз естествено не го използвам за сън :)

За да не зяносвам напълно цял пост, ето ви малко любопитна информацийка в същата насока: холандците ги е избило на екология и за да се пести тонер, предлагат да се използват шрифтове с дупчици. Според създателите на това чудо, което изглежда неимоверно неугледно при печат, от употребата му се пестят средно по 2 евро на служител годишно. Е, вероятно ако фирмата е с половин милион служители, действително има далавера от употребата му. Та ако сте толкова екологично отговорни, цъкайте горе и теглете тази грозотия. Имайте предвид, че кирилица няма, но пък екологията изисква жертви :)

P.S. Ако животът ми се стори прекалено скучен, току-виж някой ден се хвана да го кирилизирам, та да ме "благославят" беге фирмаджиите...

P.P.S. Закъснял ъпдейт, но доколкото не ми се пише нов пост на тази тема... Вячеслав Славински е създал нещо велико за стари кучета като мен - шрифт, имитиращ този на старите VT-220 терминали! За истинските кодери е предвидена и кирилица, така че кефът е пълен. За пълен носталгичен ефект се препоръчва да се употребява с зелен (или кехлибареножълт) цвят на черен фон, с размер 15 пункта под Windows или 20 пункта под Mac/Linux. Леко коригирана от мен версия (преименуван в 8.3 формат за пълна съвместимост със стари ОС, с поставени правилни названия на кирилските символи вместо NameMe.xxx и прочие) можете да откриете тук. 100% Free Software, created with FontForge!

Стъклен хармонист

Малцината редовни читатели вече са свикнали, че от време на време ги занимавам с някой дивашки инструмент, за който я са чували трима-четирима души по света, я не. Е, днес попадам на това чудо, което се нарича стъклена хармоника:

Оказва се, че това чудо е измислено от самия Бенджамин Франклин през 1761 г. Записът е направен в Парижкия музей на музиката, където е бил изложен запазеният оригинален екземпляр на този инструмент, наричан още хидрокристалофон (използва се техника, подобна на търкането на ръба на чаша с овлажнен пръст :).

Списъкът с композитори, писали музика за този инструмент, звучи като Who's Who на онези времена: Моцарт, К.Ф.Е. Бах, Бетховен, Доницети, Рихард Щраус... Сред съвременните изпълнители на стъклена хармоника пък съм потресен да открия... Джонатан Дейвис! Да, същият, от KOЯN :) Странно наистина, как не съм го чувал до момента.

Политкоректност на деня

Окей, от самото начало си измивам ръцете. Не съм политкоректен - и не ми дреме. Но тази вест е толкова весела, че просто няма как да не надделея над мързела си - и да ви я поднеса, в случай, че сте я проспали.

Лондонската полиция набира за специалните части за охрана на кралското семейство гейове, лесбийки, трансексуални и цветнокожи, съобщиха от Скотланд Ярд.

Общо са обявени 30 места, като най-успешните кандидати ще служат в лондонските дворци и Бъкингамския дворец, както и ще пътуват в командировка в Шотландия. Всички новоназначени служители ще се включат в състава на специалното елитно подразделение SO14, където вече служат 400 офицери. В зависимост от опита на кандидатите заплатата ще варира от 28.6 до 41.2 хиляди британски лири.


Нетрадиционното си решение полицията обяснява с това, че в редовете на кралската охрана имало твърде малко представители на национални и сексуални малцинства. "Искаме да наемем най-добрите представители на различни лондонски общности. Специално каним кандидати от малцинствата в тези поделения, където такива хора са малко. В крайна сметка подборът ще се извършва по заслуги", съобщават от Скотланд Ярд.

Някои парламентаристи подложиха на жестока критика изявлението на лондонската полиция. Например консерваторът Филип Дейвис отбеляза: "Не зная дали членовете на кралското семейство ще се чувстват по-защитени, ако ги охранява транссексуален гвардеец. Това е смешно, защо просто не назначат тези, които най-добре се справят с задълженията си?"

Засега не е известна реакцията по съобщението на Скотланд Ярд на самата кралица Елизабет II. До момента тя не е обявила отношението си към перспективата да бъде охранявана от въоръжени малцинства.

"Божичко, отиде Калабуховата къща!" © Преображенски

Любопитно ми е какво би било отношението към въпросната перспектива на кралица Виктория... ако и тогава беше в сила съвременната политическа коректност.

Sony май нещо са се чалнали

Кажете ми бе, скъпи френдове, ако някой е наясно: да не би Sony съвсем да са се чалнали от старост покрай кризата? Или все пак създателите на филма "What Women Want" са били абсолютно прави - и сега цялата индустрия работи ексклузивно и само за представителките на нежния пол?

Един приятел е решил да си взема нов ноутбук. Звъня на официален доставчик.

- Вижте, така, ноутбук ми требе. Сони. Ей такъв и такъв модел. Имате ли?
- Такива имаме само розови. Искате ли?


Представям си познатия ми позакръглен мениджър средно ниво с розовичък ноутбук - и ми става малко некомфортно мрачно се потрисам.

- А с ей този Part №?
- Имаме. Виолетови.

Пъхам се на сайта на Sony и виждам нещо прелестно. Повечето съвременни модели в достъпните ценови категории... имат в кода на модела специални суфикси /V, /P и /W. Да, правилно се досещате: Violet, Pink и White.

Суперско просто, целувчици розовички, дге. Светът съвсем е застанал на задна прашка. Вече нормален ноутбук с не-гейски и не-блондински вид ще се наложи едва ли не да търся денем с фенер в ръка...

Не сте видяли нищо, докато не го видите в HD

World is coming close to an abrupt end. Вижте този рекламен клип за high definition слънчеви очила.

Признавам си, на този клип сарказмометърът ми даде на заето. Бях абсолютно уверен, че това е пародия - едва в последните секунди започна да ми се заражда някакво подозрение, че може да е истина. Оказва се, че това е истинска (!) реклама, имат дори и сайт, където продават тези очила. Като се замисля, това вероятно може да послужи като своеобразна географска версия на теста на Тюринг: мисля си, че ако бях американец, при други равни характеристики (доколкото това въобще е възможно), бих разбрал правилно този клип като реална реклама. Вероятно с такива клипове могат да ловят и чужди агенти: да показват смесица от безумна реклама и клипове от The Onion и да изискват да познае кое е измислица, а кое - реалност.

Православен ъпгрейд

Писнало ли ви е да грайндите със своя елф 80-ти левъл? Писнало ви е въобще от тази смотана раса? Невероятна възможност - даваме ви шанс да се ъпгрейднете до архиерей 80 левъл и да съберете цял куп чудесни артефакти (виолетова калимявка за повишена издръжливост, нагръден кръст (+12 spellpower), стихар на могъществото — и много други!

Руската православна църква в близко бъдеще вероятно ще стартира нов мисионерски проект. В канцеларията на Московския патриархат е постъпило предложение да бъде разработена компютърна програма за изучаване на основните закони на християнството. Според замисъла на нейния автор, към каноните на православието потребителите ще се приобщават под формата на игра-симулатор по подобие на знаменитата Sims или Lineage.

Прогресивните представители на Руската православна църква са намерили още един възможен начин да привличат младото паство.

Infox.ru научи, че за разглеждане в канцеларията на Московския патриархат вече е внесено доста радикално за РПЦ предложение: да бъде създаден нов просветителски проект под формата на компютърна игра. Авторът на идеята не одобрява конкретната дума "игра", смятайки, че неговият проект има коренно различни цели.

Новата компютърна програма, ако създаването й бъде одобрено от патриарха, ще позволи на потребителите в познат формат – подобен на известната игра Sims – да усвоят живота по десетте заповеди.

Нов път към паството
Смелата идея да се използват методите на компютърните игри за мисионерски цели хрумнала на монаха от РПЦ Максим, който сподели с Infox.ru подробности за замисъла си.

Връщайки се веднъж от командировка в Уляновск, той подхванал разговор със съседа си по купе. Той му се оплакал, че православната църква е прекалено консервативна и прави твърде малко за привличането на младежта. Монахът Максим неочаквано намерил съмишленик. След няколко часа подобен неофициален разговор се родила основната идея: нужен е някакъв онлайн-проект, който, използвайки същите психологически и технологични методи като игрите, да спомогне за по-лесното и увлекателно запознаване с основните закони на християнството, за правилата и традициите на православната църква.

Няколко месеца монахът Максим оставил идеята си да узрее, съветвал се с архиереи и свещеници и през юли отправил прошение до патриарха, в което изложил същината на проекта.

Църквата онлайн
Според замисъла на автора, потребителят създава своя персонаж: избира пол, възраст, външен вид. По-нататък този персонаж под управлението на своя "собственик" се развива от ниво на ниво. Участникът на проекта има възможност да изгражда светски живот на своя герой, базиран на 10-те заповеди, като с положително поведение се печелят поощрения, а неправедните постъпки водят до известни лишения.

Героят може да избере път на развитие и в църковната сфера: женските персонажи могат да стават сестри, монахини или игуменки на манастири, мъжете – семинаристи, свещеници, епископи и така нататък.

"Младежта така или иначе си прекарва времето във виртуалния свят, по-добре ще е, ако вместо да се учат да "стрелят и убиват", да се развиват в духовна насока", — пояснява монахът Максим.

Освен "основното поле" обучаващият проект (авторът избягва думата "игра") предвижда и куестове: пътешествия в библейските времена, в древен Йерусалим, Галилея, по местата на проповедите на Апостолите, в древна Рус. "Отделен куест може да бъде направен като участие в богослужение — за изучаване на литургиката и църковния устав", — споделя плановете си авторът.

Същевременно той се съгласява, че към реализацията на идеята му би трябвало да се подходи крайно внимателно, за да се сведе до минимум рискът от светотатствено отношение към Църквата и нейните светини. "Много е важно акцентът да бъде върху това, че този проект няма нищо общо с реалния живот на Църквата. Тоест наличието на статус в онлайн-проекта говори само за това, че човекът е получил доста голям багаж от знания, но в никакъв случай няма каквито и да е свещенически степени. Освен това е много важно да се внимава в проекта да не бъдат показани църковни тайнства. Това може да бъде оценено като светотатство. Във всеки случай, независимо че проектът е интересен и нетипичен, необходимо е да се взима предвид степента на сложността му – важно е да бъдат предвидени всякакви негови последствия и да се подходи много отговорно към реализацията му", — обяснява авторът.

За контрол над разработката на проекта изобретателят на ноу-хауто предлага да бъде създаден нещо като попечителски съвет, куриращ проекта. "Не претендирам за каквито и да е авторски права", — казва монахът Максим. — "И не желая ръководството на този проект, пък и вероятно не бих могъл да го реализирам. Това трябва да бъде човек от една страна авторитетен и сериозен, а от друга – имащ прогресивни възгледи. Например такъв човек като епископ Меркурий (председател на Синодалния отдела по религиозно образования и катехизация — б.авт.) или Владимир Легойда (председател на синодалния информационен отдела на Московския патриархат — б.авт.)".

Монахът Максим е уверен, че при качествена реализация проектът му ще бъде интересен и полезен за най-широка аудитория – от ученици до семинаристи.

"Разбира се, това е скъпо струващо занимание," — признава монахът Максим. — Но аз вече говорих с някои фирми-разработчици (включително и големи руски) и инвеститори – има желаещи да се заемат с него. За инвеститорите този проект представлява не само търговски, но и имиджов интерес".

Остава само да се изчака официален отговор от канцелярията на патриаршията. Според монаха Максим, проектът вече е разгледан от информационния отдел на РПЦ. Във всеки случай за превръщането на идеята в готов продукт ще бъде необходима поне половин година.

/Facepalm

Нощен полет над MCITP учебниците

В рамките на необходимостта да помагам на един неблагополучен познат - опитвам се да чета книги за самоподготовка по Windows Server 2008. За MCITP, изпити 70-647 и 70-640. Не че ме е досърбяло да се явявам на тях, в общи линии за тях ми е trans penis - но нали все пак трябва да си имам някаква представа за WS2008, преди да се заема да му оправям бакиите в режим "напред в атака, и грешки е за предпочитане да не се допускат"... :)

Е, господа, това не е просто майката-си-трака. Това е майката-си-трака-трака-трака.

"Днес с вас ще се учим да сглобяваме газотурбинен двигател.

За това ще ни бъдат необходими две бутилки водка - и разглобен газотурбинен двигател." ©

По отношение на въпросното четиво - изглежда просто феерично. Не знам да се смея или да плача.

"Пълноценната поддръжка на протокола IPv6 е фундаменталната разлика на WS2008 от всичко, което въобще е съществувало досега, от времето на абака. Това е много важно свойство на WS2008. Именно заради него преди всичко е бил създаден WS2008. Гордейте се, че вече имате WS2008. В това занятие напълно ще се изпълните със съзнанието за важността на IPv6 в реализацията му в WS2008, ще се научите да настройвате мрежи под този протокол, а също така ще усвоите настройката на DNS за IPv6 адреси.

Адреси v6 могат да се раздават чрез DHCPv6. Ако искате - и stateless, ако така предпочитате. Или въобще с автоматичните настройки. Но доколкото тази тема излиза извън рамките на този учебник - да присвоим на нашия тестов интерфейс адрес ръчно: fec0:0:0... И няма какво тук да питате за DHCPv6! Всичко си го има на TechNet, някой да е отменял употребата на Google?!

А сега пингнете гейтуея. Със същата команда, която е и за IPv4 хостове. Вижте! Вижте! Виждате ли? Той се пингва!! И със същата команда, което е особено важно! Ай, въх, всички се съберете, съберете се тук, всички, да празнуваме - оказва се, че IPv6 все пак също умее да се пингва!! Ще пием и ще празнуваме. Поне седмица!

... А още - IPv6 има специални адреси на локалните хостове, локалните канали, аналогични на APIPA, а също така и други broadcast адреси. Префиксите им са ей такива... Запомнете, запомнете тези префикси! На изпита ще искат от вас наум да пресметнете например груповия адрес - един х.. знае защо въобще това би могло да ви потрябва на практика - но ще ви го поискат.

А сега... Сега същинското шаманство. Конспектирайте си стоипейсет начина да осигурите поддръжка на IPv6 върху традиционни IPv4 мрежи. От които никой, който е в здравия си разум, няма никога да се откаже в обозримо бъдеще, защото такованите в главата ентусиасти в нашия бранш особено дълго не се задържат: такъв ни е браншът - консервативен донемайкъде. 6to4, Teredo, ISATAP - и прочие никому ненужни екзотики. По-подробно за цялата тази ш...ния можете да прочетете - отново - на TechNet (купчина линкове) или в RFC (още един куп линкове). Но засега просто запомнете, че такова нещо по принцип съществува. Така или иначе всичките ви сървърни интерфейси ще работят изключително и само в IPv4 - но ние това все едно не сме ви го казвали, ако нещо..."

По-нататък става още по-весело.

"А сега - дискотека с блекджек и проститутки практика! Създайте в конфигурацията на DNS статичен запис за хост с v6 адрес. Не забравяйте да деселектирате полето "обновяване на реверсния запис". Сега влезте в реверсната зона и се уверете, че съответният PTR запис липсва. После се върнете и все пак създайте реверс. Убедете се, че той все пак се е създал. С това упражнението приключва, Вие вече се научихте напълно да работите с протокола IPv6, поздравления! Ай, въх, всички се съберете, съберете се тук, всички, да празнуваме!!"

Бележки: стоипейсет линка към допълнителни материали в TechNet и RFC, през всеки абзац от текста.

...Направо ридах над разделите, посветени на интеграцията на структурите на Win и UNIX. Започват епично: "Най-после! Най-после MS WinServer се научи изцяло да поддържа всякакви хетерогенщини. Ето има ADFS, ето - NIS и NFS (демек преди ги нямаше, нъл тъй), ето има синхронизация на паролите (юниксовите админи радостно отварят /etc/shadow за запис за всички). И въобще - вие дайте каквото и да е от POSIX архитектурата, ние ще му осигурим поддръжка! (ми да бе: стандартът POSIX е бил формулиран едва ли не още преди Бил Гейтс за първи път да се заеме като тийнейджър с ръкоделие в банята...)"

Завършваме обаче, естествено, погребално: "Упражнение 1, за затвърждаване на наученото. Вие сте администратор на транснационалната корпорация FuckMeTender, която неотдавна е погълнала фирмата PunksAreNotDead, сисадмините на която и до момента си нямат идея какво е Windows. Вашата задача е да разкарате всички юникси от поделението и да мигрирате към най-правилната и съвременна технология WS2008. Вашите действия?"

NIS? NFS? ILM? SUA? Хо-хо-хо. Отговорът се съдържа директно в самия въпрос: "разкарайте всички юникси". Останалото е само чесане на езика в стил "колко сме готини". А иначе кажете ми, защо WS2008 може да изпълнява ролята само на NIS master, но по принцип не му понася ролята на NIS slave. Интеграция просто маматаситрака, ъхъ.

Бля, а за теорията на планиране на ADDS инфраструктурата, избора на модели на структури на домейни и изграждането на доверителни отношения мисля въобще да си замълча. Дори и в основното училище по родинознание са ме учили на по-практични неща. Като "Априлската линия на партията е жизнена и силна с умението на партията да търси и намира научнообосновани решения с огромно практическо значение за движението ни напред". Нима може да има бисери от типа: "Има случаи, когато. А има и обратното. Ето фирма с 20 компютъра - а в AD 4 дървовидни структури и 50 домейна. А виж транснационална мамата-мамата-трака-корпорация с филиали в четиридесет страни, десетки хиляди станции и кинти до степен да спиш върху тях вместо дюшек - но само една дървовидна структура и един домейн. В общи линии, първоначално изяснете всички подробности един х... знае от кого, по-нататък се опитайте да ги сравните с еталонните примери един х... знае какви, а после хвърлете монетка за избор с ези/тура на конкретния модел. Описан впрочем също до потрес мъгляво и неясно."

И след това нещо издават някакви сертификати за професионализъм, ако не бъркам?!?

Ако е така, това изключително ми напомня MBA: "Всичко знам на теория, ама нищо не умея да направя с ръцете си." Тъжна история. А пък аз повярвах, че чета методически ръководства или решения на стандартни задачи.