Преводът предпоставя сексистки роли!

Животът ме сблъсква с все по-големи потреси. Тъй като, за добро или лошо, все пак се смятам освен другото и за преводач, от време на време се вълнувам и от неща като теорията на превода. И от други неща се вълнувам впрочем, но... да не се отплесвам.

Та прелестният чичко Гугъл ме осведомява за загадъчния свят на джендърното преводознание. Ъхъ, анализ на джендърните a.k.a. половите аспекти на превода като дейност и професия.


Естествено, няма нужда да казвам кой стои зад проекта. Логично - феминистките. Те, представете си, виждат в класическата наука за превода следи от... сексизъм. Ако някой се съмнява, да издири труда на Шери Симон "Gender in Translation", където според нея преводачът по класическата парадигма на превода изпълнява роля спрямо автора, идентична на... тази, която жената спрямо мъжа. За момент си въобразих, че това е някакъв извратен хумор. Тц, оказва се, че това е нещо напълно нормално като тълкуване в цели области на съвременната хуманитарна наука. Но не сме приключили - мадам Симон продължава речта си, че преводачът, подобно на жената, е обречен на това да бъде... или красив, или верен (при французите очевидно не е толкова разпространена популярната у нас бинарност красив / умен, при тях противостоянието очевидно е между красотата и вярността).

Докато не се беше родила джендърната наука, по-скоро май се е теоретизирало в духа на това, че авторът е въплъщение на буржоазията, а преводачът е онеправданият пролетарий, но сега, така да се каже, имаме джендърни, а не класови понятия за обозначаване на същото - властта и неравенството.

Любопитно, преди време съм попадал на текст, името на автора на който вече не си спомням, който пък казваше, че тези, които смятат, че науката на превода е по-малко точна от съпромата например, не бива да се захващат с преводи.

Забавен паралел се получава - жена, женско, красиви, верни... съпротивление на материалите (тук трябваше да има смайлче).

Още един въпрос ме вълнува: ако приемем, че авторът от тази гледна точка изпълнява ролята на мъжа. А преводачът - на жената. Тогава издателят какво представлява в тази схема? Сводник?

За любопитните, предлагам дълбокомислен текст на тази тематика от Мириам Маргала, издаден от UCLA. Това обаче е четиво само за най-смелите :)