Опасен поглед

Странно, обикновено е прието да се описва опасният човек като някакъв грациозен по котешки хищник с подскачащо-пружинираща походка; от него според мита трябва да лъха сила. Тя трябва да се чувства - и този образ, подхванат от холивудските дивотии, се наслагва върху целия свят. Един такъв кофти тип с разбито сърце. Дори маниаците в кукления свят на грациозните хора-котараци са някак опасно привлекателни. Харизматични. Наистина опасният человек обаче не притежава грацията на гигантска котка, или харизмата на Ханибал Лектър. Той има погледа на чакал - бодлив и отблъскващ. Студен, остър, преценяващ. Това е основната му черта.


Преди няколко дни видях у хлапе на десетина години именно такъв поглед. Гледаше ме преценяващо, но изглежда сметна, че няма да се справи с такава плячка, все още съм твърде едър дивеч за него. Макар че желанието да разкъсва сънни артерии, да лочи топла кръв просто крещеше в тези очи. Опасност на чисто физическо ниво. Инстинктът ми подсказваше, че при равни за него условия той няма да размишлява или да се колебае. Но това не е котешка грация, нито мечешка сила. Това е чакалска непредсказуемост, студена злоба, гладна, пресметлива. Без изящество.