Погледни се

Слушай бе, погледни се честно. Какво ти се иска? Признание? Какво признание? Чие? Защо не ти е достатъчно това, че сам си се признал? Или нека го кажем така: би могъл да увериш самия себе си в собствената си значимост, а на мнението на другите хора да вземеш да теглиш една... За какво ти е тяхното мнение, ако то е мнението на сивата маса? Всички те са само твой сън, всъщност не съществуват и никога не са съществували. Всички те са само твоя измислица - ако ти измислиш умен човек, той ще разказва умни истории, а после ще гледа умно и даже ще му завидиш, съвсем забравяйки, че той от началото до края е само жалка частица от теб самия. Ето виж, имаш свободата да си теглиш куршума; добре де, нямаш пистолет, е, можеш просто да скочиш от прозореца - все тая как ще се утрепеш, важното е, че този умник без теб няма да го има, както и всички останали, те не могат да съществуват без твоето възприятие. Съмняваш се? Ами рискувай, опитай!

Шубе ли те е? И правилно, не се увличай в тъпи мисли. Вчерашното лелче, което изпрати до тях, не беше ли тя чудесна? Забеляза ли как тя те гледаше? Не когато се сбогуваше с нея на вратата й, а още на масата, по време на шумния празник, сред тълпата хора, където ти случайно улови върху себе си нейния поглед, тя моментално го отклони, но помниш ли колко парещо сериозен беше той, колко пронизителен беше? Ето това е златен момент, приятелю. Ще си го спомниш още хиляда пъти, не през целия си живот, а още на следващия ден ще си го спомниш хиляда пъти. Опиваща секунда, когато жената подсъзнателно вече е решила - и вече не е господарка на самата себе си, макар че тя ще е последната, която би повярвала. След това тя, в същата секунда вече се смееше с останалите, подхващайки от настроението на компанията на масата, но изкуствеността, преувеличеността на смеха й вече не можеха да ти убягнат. И тя го забеляза - и леко се изчерви.

Ти я изпрати до тях, не влезе и не остана, всичко се получаваше някак несръчно и сковано, като първата среща с първото момиче в далечните училищни години - и това е прекрасно! Кой пие какао на екс? То най-добре влиза бавно, глътка по глътка. Затова не скачай от прозореца, може би и това лелче е само твоя фантазия - и без теб тя просто не съществува, но не е ли все тая? С какво един човек, прекарал целия си живот в летаргичен сън, е по-нещастен от човека, живеещ "реален" живот, ако дългият му сън винаги е бил блажено сладък? С това, че се е лъгал? А кой може да бъде уверен, че не се е лъгал през целия си живот?