Аутсорсингът и оправността

Спомням си студентските години и няколкото ми познати чуждестранни студенти от "цивилизованите" страни. Спомням си как те, пристигайки в Студентски град, се оказаха абсолютно безпомощни в бита на общежитията. И когато нашенци пред очите им сменяха изгорялата лампа или за няколко минути оправяха казанчето на тоалетната, те ги гледаха с обожанието, което се полага на магьосници или хора от епохата на Ренесанса, умеещи и знаещи всичко на този свят. Забавно е, че се разделяме с тази си особеност именно тогава, когато съвсем не можем да си го позволим — нашата битова и социална инфраструктура абсолютно не предполага подобен разкош.



В наши дни в големите градове не само фирмите, но и частните лица все повече привикват да аутсорсват това, което преди традиционно са правели сами — от чистенето, гладенето, попълването или уреждането на документи до декорирането на дома и подбора на дрехи. Появява се огромно количество нови професии: шаферка, телефонен екстрасенс, служител по спасяване на животни, специалист по украсяване на новогодишни елхи, треньор по еквийога (в случай че и вие като мен недоумявате, това е йога с коне, където конят се използва като жив спортен уред за упражнения), трендхънтър и т.н.

Освен това започваме да губим най-простите си навици — от типа на това да смятаме наум, да пишем на ръка и да готвим храна (независимо от увеличаването на броя на кулинарните ТВ предавания и списания за готвене). Намаляват и навиците за работа със сложна информация. Хората вече са готови да възприемат само много ясни и прости съобщения и решения. При гледане на новините масовите зрители разчитат на това да им бъдат сервирани вече сдъвкани факти, с изводите и обясненията. Оттам и краят на способността за критично мислене, за анализ на данните и синтез на изводи.

Вероятно някои хора ще припомнят с надежда, че расте популярността на семинарите и лекциите, но при по-сериозно разглеждане ентусиазмът се поизчерпва. Първо, в повечето случаи те са в тесни области и достъпът до тях целенасочено е ограничен от високи такси за участие. Второ, в голямата си степен те се превръщат в светски, дори модни, а не толкова образователни мероприятия. Социологическо изследване показва, че около 70% присъстващите на подобни семинари се смятат за по-умни от всички останали присъстващи в залата.

Хората, които не използват хартия и химикалка дори за най-прости бележки и рефлекторно посягат към телефона или ноутбука, започнаха да се срещат толкова често, че от руската фирма за статистически и социологически изследвания Bojole са направили специално изследване на 1100 души между 15 и 45 години в градове с население над 1 млн. души. Анализът на резултатите още не е завършен, но първите публикувани статистики са доста показателни. Оказва се, че игнорирането на листовете, тефтерите и моливите не е случайно: за 62% от анкетираните е по-удобно да пишат на клавиатурата на компютър, отколкото да си водят бележки на ръка. При това 30% от хората не са могли да отговорят - или са отговорили неправилно - на въпроса какво се получава при умножаване на 7 и 6, а 42% не са могли да съберат 112 и 244.

Вероятно iPhone с елементарния му и интуитивен интерфейс наистина въплъщава идеала за свещената простота, но сега 62% от хората очакват всички сложни устройства да бъдат такива, че работата с тях да е възможна без четене на инструкции и ръководства. При това 42% от потребителите при покупка на стоки се затрудняват да оценят реалните им качества - и цифрата нараства с всяка изминала година. Ако жителите на милионните градове четат писма, книги или статии с правописни грешки, 37% от тях не изпитват раздразнение от този факт. Напълно е възможно те просто да не забелязват тези грешки.

Тези промени все още нямат катастрофален размах, но е очевидно, че под заплаха е като минимум една от любимите ни национални особености — оправността и умението да бъдеш "домашен майстор". За някои това ще доведе до скокообразно увеличаване на дребните битови кошмари. Това, което сега — съзнателно или несъзнателно — се аутсорсва, ще се върне обратно като тежки проблеми за аутсорсващите. Защото стремежът да се делегират интелектуалните права и задължения на някой или нещо друго очевидно демонстрира до какво води най-важната тенденция, която стабилно се развива в последните 1000 години — диференциация и специализация.


Допада ли ви мисълта да сте теснопрофилни специалисти - и да аутсорсвате всичко, което не е във вашата конкретна област? Не, въпросът не е риторичен. И способни ли сте да си направите подходящи изводи от тази статистика? Аз самият вече съм увреден от тази тенденция - и въпреки че в момента имам оплетено кълбо от идеи и мисли в главата, колкото и да се опитвам да ги изразя с думи, не се получава. Случайност?