Битер

- Без теб ще умра. - каза тя и скри лице в дланите си.

Отклоних очи. Повъртях в ръце лъжичката, после погалих ръба на чашата, за да отложа неизбежното. И се замислих.

Мнозина биха искали да чуят тази фраза, възприемайки я като "не мога да живея без теб". Но с нея… не. Тя може. И смисълът на нейния живот е именно в ежедневното умиране, а сутринта – тя винаги е just another day. Спорове с приятелки, до замайване, в опушения хол, изясняване на отношения – точно за това е създадена нощта. А аз съм утрото. Глътка горещо кафе с каймак, налято в белите чаши. Цвърчене на палачинки на тигана. Перцето, с което обичах да я гъделичкам по носа - ей, сънливке, тя ме замерваше с възглавницата, одеялото падаше, разкривайки мургавата кожа, която беше толкова приятна на докосване…

- Толкова си сладък. - казваше тя и облизваше меда.
Въздухът в стаята също беше сладък и вкусен, защото го споделях с нея. После сядах пред компютъра, а тя заспиваше под лекото потракване на клавишите.

- Толкова си сладък. - казваше тя и се разтваряше във въздуха. - Да намина ли?
Ники, Ивайло или Христо – винаги ще се намери някой, който да мечтае да спаси страдащата и неразбрана талантлива девойка. Тя ще разкаже колко жесток и несправедлив е животът и другите мъже, колко завистливи и подли са другите жени, а те ще слушат нейните небивалици и ще си представят колко добре биха изглеждали с нея на снимка.

Знаех, че тя отново ще се появи. Никой не спасява така, както аз. О, аз съм истински шампион в този спорт. Колко пъти вече се е случвало – три, четири?
Знаете ли как тя яде грозде? Изсмуква от зърното сърцевината и изплюва обвивката на края на чинията. След всяко нейно изчезване доста време се чувствах като тази обвивка. Заспивах сред чаршафите, пропити с нейния аромат, а когато и последната следа от нея изчезнеше, се напуквах отвътре като суха почва и се утешавах с мисълта, че ще дойде денят, когато тя отново ще се появи.

- Без теб ще умра. - каза тя. В полумрака на кафенето лицето й изглеждаше уморено. Явно имаше нужда от кафе с каймак и да помълчи в сладка прегръдка.
- Ще умреш. - потвърдих аз и решително отпих от черното еспресо. - Някога. Със сигурност не утре. И гарантирано без мен.
Вече съм битер шоколад.