Empire V

Тази рецензия за пелевинския Empire V я започвам няколко дни поред и след това я пращам в небитието. Просто защото усещам, че ме избива на морализаторство, на обяснения за смисъла на живота, целите, които преследваме, и на съпоставки с разни прехвалени четива, които били, видите ли, фундаментални. Да, точно Айн Ранд имам предвид. Но стига, пак започнах да се отплесвам, още от самото начало.

Вампирската тематика очевидно се ползва с небивала популярност напоследък. То не бяха нощни и дневни стражи, Twilight, Underworld и какво ли не още. Към същото би трябвало да причислим и чичо ви Пелевин, още повече че той оре тази нива от години. Неговата митология е неизменно хомогенна отдавна, и само се допълва с още някой и друг допълнителен аспект. В този смисъл Empire V не е нищо, което да не сме виждали до момента. Тя обединява доста теми от предишни негови текстове (при това не задължително най-добрите!) в една обща маса, слагайки ги под общ знаменател, малко в духа на късния Хайнлайн. С произтичащите от това плюсове и минуси. Само че точно в тази книга въпросът далеч не е в сюжета... нито в цинизмите, които тук за всеобща изненада не преливат отвъд допустимите граници.

Тези, които ме познават, знаят, че не съм фанатик на тема печелене на пари - казано другояче, съм достатъчно мързелив и недостатъчно старателен, за да превръщам парите в цел. Опитвам се да бягам от въпроса каква е вашата цел в живота - аз съм стар циник, така че ще помоля тези от вас, за които това не са парите и сексът, да вдигнат ръка и да назоват другото, за което живеят. Няма да питам и удовлетворява ли ви такъв живот. Това си е ваш проблем. Едно ще кажа - тезата за работата, превърнала маймуната в човек - в комбинация с аргумента, че липсата й би го превърнала обратно в маймуна, е силно преувеличена. Но ето че май пак се отплеснах... :)

Empire V е игра с читателя. Игра на дискурси, колкото и вулгарно да звучи тази дума :) Текстът елегантно се гаври с цялата съвременна култура, упс, исках да кажа съвременния карго-култ, в който живеем. И колкото да се иска на някои защитници на "западния" начин на живот да изкарат, че това е правилният и единствен път, постлан с зелени банкноти, Пелевин го хваща, обелва го от гламурната му обвивка, поставя го в чинийката и чака реакцията на зрителя читателя. Истината често боли, така че в случая тя се поднася умерено замаскирана в поредната вампирска трактовка, поръсена с любовна история и аранжирана в гарнитура от асорти приключенски обрати. Под всичко това обаче има простичък анализ на обществената структура като дихотомия на две взаимодопълващи се същности - гламура и дискурса; анализ, не по-малко вулгарен от този в "Борат" или "Бруно", но тази вулгарност е поднесена с такъв финес, че доставя същинско удоволствие.

Макар и привидно лековата заради "вампирския" сюжет, книгата всъщност се занимава с употребата на човека като дойно животно, с обществените механизми, движещи човешката етология. Не, не е правописна грешка, че не пиша психология. Не се самоласкайте. В съвременното общество човешкото поведение е преди всичко етология и рефлекси, по павловски. Сюжетът за простичкия, да не кажем направо примитивен младеж, тръгнал от низините и по силата на случайността превърнал се в по-висше същество, научаващ постепенно "истината за света наоколо", изобщо не е нещо ново, дъвкан е и в "Матрицата", че и в фантастиката от 60-те. Когато обаче включим в сместа солидни количества постмодерна ирония към съвременните културни кодове и обществени механизми, плюс безмилостен поглед върху социалната структура, ситуацията става доста по-различна. Тогава погледът върху формирането на идеалите, ценностите и приоритетите - не само, но основно в постсоц страните, започва да провокира доста размисъл. Какви са резултатите от този размисъл, зависи основно от това кой аспект у вас е надделял - гламурът или дискурсът :)

Точно около тези две понятия се върти основата на цялата религия и система от карго-култове, служещи като основа и унифициращи обществата в глобализирания свят. Практически съм уверен, че почти няма да се намерят хора, които да не си кажат в един момент, че това, което прочитат в Empire V, вече им е идвало наум - но просто са го приемали като даденост, и не са осъзнавали порочната му същина, докато друг не го изрече на глас; а дори и тогава отказват да си признаят, че има нещо гнило в... ясно къде. Пелевин в случая жонглира с хапчетата, подавайки ту червеното (дискурса), ту синьото (гламура), така че човек да пробва и от едното, и от другото - и в съпоставката да открие за себе си света в нова светлина.

Естествено, борци с гламурното и постмодерното има предостатъчно, но всъщност някой предлага ли алтернативи? Отговорът на този въпрос от самия Пелевин е точно какъвто бихте очаквали - не е възможна алтернатива, защото всяка нова конструкция неизбежно ще е част от съществуващия дискурс и ще служи на основната му цел - сублимацията на богатство, а "антигламурното", колкото и да е бунтарско на вид, се комерсиализира също толкова успешно и спомага за лансирането на гламура в най-затънтените места, където традиционният гламур е непостижим.

Изкушавам се да извадя определени откъси от романа (в мой личен превод; не съм в особена възхита от публикувания любителски превод на откъси, но за незнаещите руски той ще свърши някаква работа), достойни за самостоятелно цитиране, особено в частта за "Ума "Б", служещ като огледало на традиционния ум - и отличаващ хората от животните. Очевидно това е абстрактното възприятие, което Пелевин адаптира в контекста на сюжета, така че то там отразява функцията на ума като жлеза за пари, генерираща сублимиран финансов концентрат.

- Разликата между два мерцедеса, в чист вид, са парите. А културната среда, която се състои от тези разлики, - това е кариерата, в която се добиват парите. Тази кариера, както сами разбирате, не е някъде навън, а в главата. Затова и казвам, че хората добиват парите от себе си.
- А как човек може да работи в кариерата, ако тази кариера е в главата му?
- Много просто. В ума "Б" върви непрекъснато абстрактно мислене, което ферментира в паричен концентрат. Подобно на ферментацията във винарския казан.
- А какво е паричният концентрат?
- Разликата между двата мерцедеса е паричният концентрат. Той се съотнася с парите примерно така, както листата на коката - с кокаина. Може да се каже, че парите са пречистен и рафиниран продукт на ума "Б".
- Кажете, а този паричен концентрат случайно не е ли същото, което е гламурът? - попита Хера.
- Правилно разсъждаваш, - отговори Енлил Маратович. - Но паричният концентрат е не само гламур. В пари се преработва практически всяко възприятие, съществуващо в съвременния град. Просто някои негови видове водят до производство на по-големи обеми парична маса от единица информация. Гламурът тук реално е без конкуренция. Именно затова около човека винаги има толкова много гланц и реклама. Той е като детелината за кравите.
- А нима гламур има навсякъде? - попитах аз.
- Разбира се. Само че навсякъде е различен. В Ню Йорк това е автомобилът "Ферари" и тоалетна от някоя си Дона Карън. А в азиатското село това е мобилен телефон с голям екран и тениска с надпис "Mickey Mouse USA Famous Brand". Но субстанцията, същината от това не се променя.

Дискурсът в тази конструкция е опаковка на гламура (и паралелно с това бариера за мисленето на хората). Останалото, добавено върху тази плоскост, вече е доразвиване на същата идея, плюс доизграждане на цялостната "вампирска митология", технически подробности от конструкцията на агрегата М5). Точно тук и е сблъсъкът на идеите на Empire V със стереотипите, усърдно набивани в главите на повечето от нас за всичките години на "прехода" (макар че на практика тези стереотипи са си присъщи за цялото съвременно глобализирано общество).

Всъщност като чиста литература Empire V е твърде слаб, за да заслужава внимание, въпреки че в него има твърде много характерни трикове на Пелевин с игри на думи и смисли, осмиване на съвременни тенденции и мемове; ако очаквате от него увлекателен сюжет, ще ви разочаровам - той става банален и предвидим още от първите страници, и почти няма да има изненади до самия край. Като чисто художествена стойност, той също е твърде далеч от това да бъде шедьовър. Ако обаче бъде четен като "люточушковска" евфемистична философска езоповщина, той предизвиква доста размисъл и, ако използваме класическите съвременни изрази, мощно кърти керамична продукция на завод "Видима Идеал" :)

Разбира се, не се съмнявам, че в момента се вживявам в ролята на въшката, "чийто временен ръст е равен на височината на обекта, върху който тя сере, плюс 0.2 милиметра". Пелевин се ебава здраво с критиците, културолозите, актуалните деятели на съвременното изкуство и гравитиращите около тях куратори, плюс всякакви други съвременни образци от познатия ни ландшафт, които се занимават основно с имитация на раждането на изкуство и смисли, за което логично получават нелоши пари. Да чукна на дървената си глава, по силата на определени обстоятелства, аз съм вън от този кръговрат, за което в последните години изпитвам искрено облекчение. От известно време съзерцавам света в дзен-спокойствие от имагинерния си връх на Фуджи, без да се ангажирам с която и да е обществена идеология или клише (още едно цитатче, пак оттам: "Какви ще са думите няма голямо значение, защото всички думи са равни една на друга - те са просто огледала, в които се отразява умът"). Което и желая на вас, стига да съумеете да се абстрахирате достатъчно много от света и цивилизацията. Пресявайте идеологиите, които ви наливат в главата. Ако, разбира се, ви се занимава и не ви мързи прекалено да го правите :)