На кой му е по-леко

Чел съм някъде (да се гръмна, ако помня къде), че нашата планета в продължение на три и половина милиарда години е била населена само с бактерии. И едва когато те са снабдили атмосферата с кислород (дотогава в състава на въздуха той е отсъствал почти напълно), се появила възможност да се развият нови, по-сложни организми. Точно такъв организъм имаме и ние, хората - много сложен и многоклетъчен, издържащ на ежедневен секс (ако се наложи) и на чист спирт. А бактерията не познава секса, а за нуждите на размножаването тя просто се дели наполовина - на лява и на дясна половина. В едната от тези половини се запазва личността и паметта на изходната клетка, а другата половина получава нова "душа". После двете половинки отчаяно се борят помежду си за топлото местенце под слънцето - и тази, която изгуби, е длъжна да го напусне; и след това се скита, насинена и нещастна, към ново място, където отново й предстои да се дели на две. А после отново двубой с последващо изгнание. Така може би някоя клетка вече три и половина милиарда години вече се скита, ако винаги губи.

При хората е по-лесно: можеш да си пиеш разредения с 60% вода спирт, да си седиш в родната кухня в непрана тишъртка, да гризеш солени сухари и да слушаш радио - и никой никъде няма да те подгони. Чудесен е животът на хората! Единственото неудобство е, че всеки нов живот се налага да започваш отначало - първо в детска градина, после в училище, отново да изгаряш в любовни мъки и да страдаш пред огледалото за всяка пъпка, и ти се иска да си спомниш какво е било с теб преди, за да почерпиш оттам опит и съвет, от мъдросттта на отминалия живот, но няма как да стане - всичко е напълно изтрито! Господи, колко е досадно така. Може би пък точно затова пием разреден спирт? А който не пие - живее първия си живот?