събота, октомври 24, 2009

Защо толкова обичам да се из(б)ложа


Ей така се бложи най-добре, да знаете :)
Ей тази простотия, която четете на този сайт, се роди от изгнанието на духа. И той не се носеше над водата, а над водката :)

Майтапът настрана, някога регистрирах този конкретен блог от нямане какво да правя, и от отегчение. Тогава се опитвах да работя за смешни пари в един забутан вестник с бизнес-насоченост, който за щастие много скоро след това скоропостижно потъна, ударен от айсберга на беззаплатието. Впрочем колегите все пак си ги биваше, в толкова пичовска среда не съм бил от години.

В миналото си имам цяла върволица от сайтове и блогове, които съм убивал безмилостно в момента, в който са ми ставали безинтересни. Или просто съм ги оставял да вехнат самички, без мен, без да ги поглеждам с години. Примерно два сайта, два уърдпреса, единият на собствен домейн, плюс членство в BGLog.net, което повехна, когато си забравих в местното Интернет клубче сесията незатворена и едно дребно келеме ме изпокара с човека, стоящ зад тази блог-система, заради един комикс със зайци ;)

Казаното дотук си е абсолютната истина, но не отговаря на един простичък въпрос - аджеба за чий ми е да седя по нощите и, вместо да спя като некъпан, да редя глупости онлайн, четящи се от тесен кръг хора, които понякога си мисля, че мога да назова поименно. Ами много ясно - аз съм комплексарче, което съзнава, че (ако направим известна аналогия с предишния ми пост, който съм сигурен, че ще си остане девствено непрочетен) дискурсът в мен доминира над гламура, или казано другояче, че съм много по-умен, отколкото красив, с една дума, отново правейки аналогии, че (на) моя милост (ми) е много по-дълъг, отколкото зелен :)

Писането в блога ми спестява необходимостта хората да ме виждат на живо и да се разочароват; така е по-лесно да си представят легенди за моя милост, според които аз съм един такъв митичен персонаж, който е едновременно умен, красив, сексуален, (а)морален, ироничен, споменах ли красив? Накратко такъв, че Брад Пит, Хю Джакмън, Том Круз, Едуард Нортън и Джордж Клуни са се събрали в ъгъла, нервно пушат и гледат с завист към моя милост, който е станал такъв център на вниманието, че хората въобще не им обръщат внимание. За жалост вече на няколко пъти се развиртуализирах на няколко блогосбирки, така че митът е безусловно поруган. Нищо де, ще го градим отново :)

Естествено, има и един момент, че като журналист вероятно повече ме влече да пиша в нормално издание, каквито не се въдят в БГ, така че компенсирам, изливайки мисли в формата, в които бих ги написал в нещо, което да не е напълно лайфстайл парцал. Някога с присъщия си идеализъм си мислех, че след безславния залез на "Егоист" ще се роди нещо смислено и четивно, в което да не доминира сублимиран гламур, но не би. Сега надеждите ми са в българския Rolling Stone, но като знам пазара, сигурен съм, че и той скоро ще се влее в нашенската канава на УГ.

Някъде зад всичко това прозира и нереализираният писател в мен, който не желае да продава труда си за пари, а да го раздава на тези, които го заслужават се интересуват - и така да се самодоказва, най-вече пред себе си. Плюс негодуванието от определени социални феномени, плюс удивлението от нечии таланти, плюс суетата да се меря с местните блогозвезди, за което допринася TopBlogLog. Някъде в основата сигурно има и това след време да си припомня какъв съм бил преди време, прочитайки старите си вече забравени постове, и да си кажа, че някога всичко беше друго, по-различно, че дори носталгията някога беше по-добра.

Смешното в цялата история е, че някога пуснах един ехиден текст, който беше посветен на т.нар. топ-блогъри. Тогава не съм си и помислял, че ще доживея да ме смятат за един от тях, даже малко ме е срам :)

Мерси за поканата от Събина. Сега... кой да изтезавам да продължава... ох, не ви ли станаха малко множко блогощафетите, бе хора? Не ща с такива линкове да ви катеря класациите, не го ли показах вече? Нормално би било да питам Комитата, сега обаче затънах в колебание кои да да са другите. Хриси, отзови се, а? Краси, навит ли си на малко самокопаене? Майк Рам? Да, сетих се още кой. Графа. Естествено, ако някой друг го досърби да пише на тази тема - ринг свободен, кой съм аз, че да ви преча да си вадите мръсното бельо на показ?

6 коментара :

Събина каза...

Абе глупости, не е за линкове, макар че да, мирише на това. На мен лично ми е интересно да знам какво мислят хората - любимата ми част в Политологията, а до някъде и в журналистиката. Обичам да разпитва/интервюирам хора. Отделно блогърите са ми интересна група, следователно някак е нормално да ме влече да им задавам въпроси. Спокойно можеше да не ми мяташ линк, пак щях да разбера, че си писал. Аз от своя страна съм сложила към Бареков, мислиш ли наистина, че искам да му вдигам "рейтинга"?

Иначе, като оставим на страна недефинираните "нормални" издания (винаги дефинирай "нормален") си прав. Точно това правят блоговете - запълват ниши.

Събина каза...

Иначе тоя текст е супер. Пак го четох и е много, много приятен. Ей такива неща се кефя да пишеш...

Аспарух К. каза...

Какво има за дефиниране в "нормални"? То си е очевидно, това са нещата, които стават за четене, а не са мислени да бъдат "разлиствани" и гледани заради картинките.

Спомням си преди години как седях с близък човек в старото кафене на "Шипка" 6, на съседна маса седна една девойка, поиска ми назаем броя на Light, който четях (май беше на тема фенщината, с тениски на групи и как изглеждат концертите у нас) и започна да обсъжда с гаджето си какво да промени в стайлинга си. По-голям потрес не съм изпитвал в живота си :)

Лошото на мен ми е, че имам много ясна представа за "нормално" и ми се струва ненужно да го обяснявам, все си мисля, че то се подразбира.

Събина каза...

Ами според мното хора "нормални" издания за Уйкенд и другите жълтинии,с които не съм запозната. За мен в момента за четене става само L'Europeo.

Комитата каза...

И аз написах. Ей, стигна и до мен тоя валяк.

Публикуване на коментар