Обама-номика

Големият черен Супермен иде на помощ на икономиката. Първо беше Обещанието. За "спасение" или "създаване" на милиони работни места. Е, преди около седмица излязоха първите официални правителствени данни. Първите похарчени $16 млрд. за спасение и създаване вече са дали резултат под формата на... 30 000 работни места. Всъщност не точно на толкова, но за това ще си говорим по-нататък.

Първа проста сметка - базирана на просто делене на две числа, макар че сигурно има нещо, което ми убягва. Така е, не съм дипломиран икономист, но все пак съм учил математика - и тази проста сметка ми дава цена от половин милион долара за едно работно място. Да не говорим, че въпросните милиарди не са паднали от въздуха. Те или са излезли от населението под формата на данъци, или са дръпнати от банките, намалявайки кредитирането за частните фирми. Остава още един вариант - да са просто напечатани, без Обама и Бернанке да се вълнуват от инфлацията; но тъй като те са "добрите пичове", този вариант го изключваме.

Реторични въпроси от рода на това колко работни места биха били създадени, ако тези пари се бяха озовали в ръцете на частници, няма да задавам. Не съм толкова дълбоко религиозен на тема величието на предприемаческия дух. Сега обаче да се заемем с отражението на този предприемачески дух върху потреблението на тези 16 милиарда. Как ви се вижда, ако бройката на спасените и създадени работни места всъщност... не е 30 000? Типично по нашенски, като изключим, че нещата не се развиват у нас, парите се взимат, отиват някъде, а до Нашингтон заминава депешата за преизпълнение на плана за четири години. Кой би могъл да си помисли, че тази депеша не съдържа "истината, само истината и нищо друго освен истината"?! За щастие, там няма ОЛАФ, така че няма и външни санкции. Така де - да не би ние през соца да сме имали ОЛАФ?

Купонът става още по-весел, когато в същото текстче дълбоко безпристрастните колеги от АП уточняват, че утре новият Спасител ще ни сервира нов отчет за победите в борбата с кризата, където вече няма да се говори за тридесет, а за стотици хиляди нови работни места. Немойте да се пуашите, от Белият Дом вече са уточнили, че има отделни "недостатъци" и "неточности" в тези статистики. Но те са статистически незначителни. И може би са и прави - няма значение дали местата са 30 000 по половин милион на човек, или 15 000 по милион. Да се занимаваме с такива неща означава да отричаме неизбежния път към светлото бъдеще. Далеч по-важно е тези пари да се влеят в общия бюджет и да бъдат преразпределени.

P.S. Да не забравяме, че тези изключителни резултати не се дължат на някакви некадърни и необразовани типове. О, не. Това е Великият замисъл на най-умния президент на всички времена. На който коефициентът на интелигентност е такъв, че ще счупи всякакви рекорди на МЕНСА, ако някога той реши да се тества. Но спокойно, той не го е измислил сам - той работи с цял екип не по-малко гениални учени-икономисти - всеки от тях с толкова прогресивни идеи, че да осигури икономическо развитие на поне още няколко страни.


P.P.S. Не смея да подхващам темата за други гениални идеи от същия автор, от рода на "cash for clunkers", където правителството подарява на всеки купил си нов автомобил $4000, а общите разходи за този подарък излизат към $24 000. Хайде да не издребняваме дотам - какво толкова са 25 бона за толкова благородна кауза? Само дето едно също толкова реторично въпросче назрява от подобни статистики - и тези хора, със същата мотивация и чувство за отговорност, правят здравна реформа...