Тогава ще заживеем щастливо

Искате ли да ви разкрия тайната на нечовешката си толерантност към всякакви прояви на човешко поведение? (За формалистите: при условие, че тези прояви не са ми цъфнали с полицейска палка на вратата).

Еволюционната психология е прекрасна лъженаука. На всеки въпрос тя дава отговора "Ами защото просто така се е получило исторически в продължение на стотици хиляди години". Супер удобно: примерно 2% от историята на човечеството е документирана някак, за останалите 98% може само да се предполага какво се е случвало.

Твърдят, че през тези стотици хиляди години хората са живели в племена, и оттогава насам се делят на нормални (собственото определение на много народи често се превежда именно така: "нормални", или "хора") и чужди ("странен", "странник", "чужд" и "чужденец" в много езици също са свързани думи), че и понякога не-хора.

Причините да се ненавиждат не-хората са били чисто прагматични: оцеляване. Те ще дойдат и ще изядат храната ни (и ще ни отнемат работните места, да).

Храната отдавна почти не е дефицитна, особено ако разкулачим буржоазията, но оттогава насам така са свикнали хората, и с никаква култура това не се премахва: така или иначе пак ще има "ние" и "те", просто разделението е по цвят на кожата, по политически пристрастия, по отношението към ваксинациите и маските и прочие.

Ако си човек — значи си ксенофоб.

Моята тайна, естествено, е в това, че не съм човек. А свръхчовек :D

Някъде до 18-годишна възраст смятах хората за отделен вид. Тоест разделението свой-чужд минаваше по границата аз-останалите хора. Тоест бях ксенофоб към всички! После, естествено, чрез титанични усилия се примирих със съществуването на хората като вид. Така или иначе нямам друго земно кълбо. А пък вече дали насреща има момче, момиче, черен, бял, или някакъв още цветнокож — за мен няма никаква разлика. Всички те ми се струват еднакви!

Само че тези странни хора кой знае защо не постъпват по същия начин. Те дори в рамките на борбата за толерантност първо се разделят на групи, после почват "абе ти нашата група уважаваш ли я". И така до безкрайност.

(Не че имам предвид, че вместо black lives matter трябва да се казва all lives matter, точно обратното: black lives matter, защото това изтъква известна несправедливост: чернокожите и до сега ги убиват повече и по-успешно от белите. И "пропагандата" на LGBT също е нужна: колкото повече Netflix снима сериали за гейове с церебрална парализа (не се бъзикам, сериалът се нарича Special), толкова повече хората свикват просто с това, че има и такива. Въпросът не е да се направи това "нормално", никой не посяга на вашите 93%, а "привично", за да не се тригърва ксенофобията. (На същия принцип, не работи стратегията "ама хайде тихомълком да се чукат в спалните си и да не се афишират". Напротив — по-добре всички да знаят.)

Това, което ме учудва, е че всеки път се започва наново. Сякаш хората не се поддават на приучване! Може да се направи веднъж и да мирясаме. Признахме ли жените за хора? Разрешихме ли им да сключват брак? Хайде сега да го разрешим и на гейовете. Появило се е ново малцинство? Бам-бам — да му дадем целият пакет от полагащи се права за три дни. Е сега примерно любими ми станаха sex workers. Дори не им позволяват да си отворят сметки в банки! Естествено, още 10 години борба, и ще ги признаят за нормални хора, ще им дават не само здравни, но и трудови книжки. Ама защо да чакаме десет години?

Накратко, хората би трябвало вместо куп различни грехове, тип расизъм, мизогиния, хомофобия, трансфобия и прочие, да се борят с ксенофобията. И всеки път да казват "оф, пак ли тя бе, не я разпознах в новия ѝ облик".

Да разделим всички на ксенофоби и нормални, да изгорим ксенофобите на клада — и тогава ще заживеем щастливо.

Ало, ЧЕЗ? Да ви *censored* и Часа на земята...

Какъв по-добър край на един чудесен съботен ден от един час без ток? Явно любимото ни електроразпределително предприятие също е решило да включи в Часа на Земята мрака и тези, които са решили да не участват във вездесъщата инициатива. Ми така де, след като Чехия председателства ЕС, защо тяхната държавна фирма да не приложи собственоръчно за софиянци идеалите, за които се бори? Искрено се надявам тези, които доброволно са си спрели лампите за час, да са щастливи от допълнителната демонстрация на солидарност, осигурена ни от Любош Павлас и компания.


Майтапът настрана, защо изобщо някой си прави труда да ни убеждава да участваме в подобна кампания? Я спри на всички тока и моментално получаваш 100% участие. Като се замисля, не е зле по същия почин да спестим и водата. Приканвам "Софийска вода" предвид ремонтите, които прави в квартала, да обяви "Ден на глобалните водни ресурси" и да врътне кранчето на целия Център. Доста повече бих се радвал и "Топлофикация" да подемат почина и да се сборят с глобалното затопляне, като спрат още сега подаването на парно, но де това щастие... :)

То бива безобразие, бива, ама...

Чета и не вярвам на очите си. Депутатите гласят балтията на бъдещи протести по Ларгото и пред парламента. Маскирано с още няколко измислени места, където също да не бивало да се протестира, които само подчертават каква е основната цел на поправката. Мазната Пиринска мутра излиза и обяснява за "отговорния диалог" и заплашва, че е "въпрос на техника" да открият мераклиите да протестират и да им покажат къде зимуват раците. Щели да се вземат мерки срещу "отрицателната енергия в максимално изострена агресивна форма". Ехо, има ли някой в тези глави? В кой век живеете? "Най-добре да дойдат танковете?" Това вече отвя главата на един държавник, надявам се да не се повтаря скоропостижно.


Единственото, което постигат с подобни мерки, е да убедят и малцината все още колебаещи се като мен гарантирано да отидат на протеста. Може и да не виждам реална алтернатива, но със сигурност вече знам, че тези повече не мога да ги търпя. Нито тях, нито безочието им.

Отделно едно силно "У-у-у-у" за господата другари от Студентските съвети, които побързаха да се дистанцират от утрешния протест. Най-много ме възмути коментарът им, че "ако се съберат поне 40 000, щели може би да размислят". Овце и конформисти.

Досега се въздържах да публикувам картинката с метлите и парламента, но мисля, че наистина й дойде време. Утре ще бъда на площада, ще мълча и ще гледам лошо. Елате и вие да им покажем, че не са вечни и така повече не може да продължава.

Празници и технологични главоболия

Чудех се дали да пиша това. Все пак празници са, така че не искам да занимавам хората с поредните некадърности и недомислици на родните представители на ИТ бизнеса. Преди няколко дни мислех да пиша за филма "Живот на пауза" - е, най-вероятно за него ще ви разправям някой друг път. Защото колкото и да отлагах, не ми отмина, а даже ми кипна още повече. Така че ако искате да си запазите спокойствието, просто не четете нататък.


Много пъти съм чувал, че у нас на хората не им се работи. Като гледам себе си, трябва да призная, че май е вярно. И все пак... по споразумение с шефа приемам по време на празниците да пускам по новина-две на ден. Да не седи сайтът без ъпдейти. Покрай този повод правя намек на ръководството, че с наличната техника (лаптоп, за който вече си говорихме преди) съм абсолютно не-мобилен, поради което ще съм завързан за елконтакта като магаре на мост. Типично за нашенска ИТ фирма, въпросът се "ескалира" (ох, какъв български!) нагоре по йерархията, понеже сме малка компания все пак - през контент мениджъра и бранд мениджъра чак до изпълнителния директор. Данните от машината са извадени, чака само да отиде на сервиз. Първото предложение, което получавам - след подробно описание на проблема! - ме хвърля в музиката. Да донеса лаптопа да го погледнат програмистите! Изпълнителният директор като ме назначаваше, ме взе именно като софтуерист и компютърджия, така че е напълно наясно, че ако аз съм приревал за сервиз, въпросът няма да се оправи от програмисти (освен ако са с отверка в ръка, а аз от такива съм се научил овреме да се пазя).

Логично обяснявам още веднъж, като на дебили, че щом говоря за ремонт, това не означава преинсталиране на Windows. Проблемът още веднъж се "ескалира", след което ми се съобщава, че ще ми се даде "компютър", на който да работя междувременно, докато машината отиде на сервиз. Тъкмо да си поема дъх, че нещата са уредени, и ми светва лампичката, че... абе дали пък тези хора нямат предвид нещо голямо и не-мобилно, което стои върху бюро? Десктоп например? Уточнявам, че е желателно да не става въпрос за нещо различно от лаптоп, защото планирам пътуване. Слава богу, ръководството казва "да". Следва около седмица протакане, в което питам неколкократно какво става, и отговорът е, че "няма отговор от шефа". Накрая получавам съобщение, че е "постигнат пробив" (sic!) и да донеса стария лаптоп в края на работния ден в понеделник, 22 декември. По съвпадение това се пада рожденият ми ден (че и предпоследният работен ден преди празниците!), ама нейсе. Отивам, получавам машината с хвърчащо листче с име и парола, които "щели да ми трябват", и ми се съобщава, че машината е с Linux. Тук вече започвам да се изнервям, питам мога ли да го махна, доколкото се налага да обработвам графика, а Gimp за моите нужди, меко казано, не върши работа. Можеш! Ура! Или... ?


Първото, което ми прави впечатление, когато се прибирам и пускам машината, е юзърът и паролата. Запознатите с Linux вече започва да им светва лампичката - юзърът е стандартен, не root, и няма права ама за нищо. Това кирилица да добавиш, или недай си боже да провериш какви са безжичните мрежи и да се вържеш към някоя от тях... забрави. Машината е настроена за офисната LAN, ама че моите IP са различни - кой му дреме. Иначе дистрибуцията е сравнително читава - Zenwalk, но какво в случая променя това? Викам си, е, ясно, че ще се трие и ще се качва WinБоза. Ама си правя сметката без кръчмаря. CD/DVD-ROM с записвачка е налице, но... просто отказва да чете каквито и да е дискове. Всъщност лъжа, дискове с Linux дистрибуции се монтират при зареден Zenwalk автоматично чрез HAL, но всички останали, при каквито и да е опити отиват на кино. Зареждане от такива през BIOS - също забрави. Чегърта пет минути и накрая пак си зарежда Зенвалка. Окей, тогава ще пробваме другояче. Тези дни дърпах BackTrack 3, писал съм го на CD, тъй че няма да има проблеми... изненада! След 10 минути чакане, още си стоя на разархивирането на vmlinuz. Отделен въпрос е, че батерията на това чудо издържа по-малко и от моята. Това обаче предвид създалата се ситуация си е направо незначителна подробност.

Звъня на ръководството отново, проблемът в спешен порядък се "ескалира", питам за root паролата. Отговорът е, цитирам "друга парола няма". Ай шви аз родителницата! По това време вече ми е кипнал келят, защото наближава полунощ, празнуването на РД е пратено на кино в името на подкарването на машината. В крайна сметка си го изливам писмено в мейл до директната шефка с CC копия директно към ръководството нагоре, след което на следващия ден отивам и си прибирам старата машина, както съм я оставил. Логично обяснявам в мейла, че в последния работен ден време да се пипкам с трошката им нямам. Все още чакам вразумителен отговор на този мейл.

Само за протокола: хвърлянето на архивите върху старата машина и подкарването й отново отнеха около половин час. Сигурно, ако си бяха направили труда да проверят какво ми дават, можеше цялата тази одисея да ми бъде спестена. Къде ти? Бутни му някакъв боклук като за празниците, да се оправя както знае. Иска ми се да узная кое е това пишлеме от ИТ отдела, на който му е хрумнало да ми даде такава машина, че и без администраторска парола. И по възможност да го причакам в някоя тъмна уличка...

В последните дни главоболията ми са по-незначителни и са свързани с Интернета вкъщи. Тъй като не искам да оплювам фирми, няма да назовавам имена, но... рутерчето, осигуряващо безжичния достъп за района, който ползвам, средно веднъж дневно се самоизключва. Една година работеше като часовник, но сега - към 10 пъти за този месец. Следва традиционната одисея с звънене, ходене до офиса, разправии, оправяне на мрежата и така - до следващия срив. Нормално не правя скандали за такива неща, но последният им хит изкърти мивките окончателно - пичът от съпорта просто си беше изключил телефона! За последните 36 часа! Слава богу, имах GSM-а на шефовете му, така че след много звънене, без никой да вдигне, явно се усетиха. Не че не разбирам, че и те са хора, и те празнуват, но все пак като са се хванали на хорото, да играят.


Заключителната тръпка я оставям за накрая. Днес. Следобеда. Интернетът тръгна. В смисъл, че рутерчето е налице, конектваш се към него. Но никакви сайтове не се отварят. Банална диагностика показва, че DNS-ите просто ги няма никакви. На обажданията от моя страна - нула реакция. Никой не вдига. Логично - пичът сигурно си е рекъл, че щом Интернета ми е пуснат, какво повече мога да искам? Слава богу, в архивите ми някъде се мотаеше едно файлче от хакерските ми dial-up времена с доста пълен списък с DNS-и и телефони на провайдъри, така че си откопах работещ DNS за 2-3 минути. Ето по това се познава читавият провайдър - когато не си е сменял name-сървъра в последните 7-8 години :)

Сега седя, пия ром "Капитан" и се радвам на живота и Мрежата. Пита се във въпроса: какво щеше да прави някой, който не знае какво да диагностицира? Или всичко в тази държава е правено само за разбирачи? Абе не може ли просто да работи out of the box? Хайде - че в службата цари хаос, някак си мога да го преглътна; знам си хората, досещам се. Примерът с провайдъра обаче е красноречив. Та простичкият ми въпрос е: нищо ли не става по тези географски ширини, докато не тропнеш по масата?!

Пиломатът на графа си вдигна чуковете

Снощи към 9 часа пребиха с чукове пиломат на Попа. Явно отново е направил трика от клипчето по-горе :) Съжалявам, че телефонът ми няма светкавица, иначе щеше да пусна и кадро от унищожението на техниката. Във всеки случай забелязах наоколо хора с телефони в ръка да снимат...

Все се питам - другаде като монтират разни технически средства, също ли не ги поддържат като у нас, докато спрат да работят. И толкова ли няма по-добър начин да бъдат задействани, вместо да бъдат безвъзвратно унищожавани с чукове в ръка? Все пак хидравлично задвижвано е, очевидно има начин да се мръдне и по друг начин?!

Или това просто ни е българският подход към всичко - щом не се държи както подобава, да се пребие с чукове? Впрочем нищо чудно, май точно от това колче преди време се оплака екс-министърът Петков, така че... сигурно е рекъл за този пиломат, че "трябва да бъде удрян през устата. И през пръстите и през всички части на тялото" :D

Как да има отчитане всеки месец, но да не го прави ЧЕЗ...

Никога не съм се съмнявал в изобретателността на властите, когато е необходимо някак да се заобиколят изисквания, закони и регулации. Но това изказване на министъра на икономиката и енергетиката просто няма как да не ме накара да се запитам за кого всъщност работи той?


Съдете сами: народът възликува, че няма да плаща тока по прогнозни сметки. Да, обаче не! ЧЕЗ обявиха, че нямало да бъдат готови от утре да извършват месечно отчитане, а сега министърът предлага ние да си отчитаме електромерите и да съобщаваме показанията им на ЧЕЗ! Бамааму, не знаех, че съм на щат в ЧЕЗ. Кога ще си получа заплатата за работата, която ще свърша за тях?! Защото ако не си отчитам електромера сам, излиза, че ще продължавам да плащам по същата схема като досега!

Майтапът настрана, това е поредното безочие и образцов пример как се заобикалят регулации. Въпросът, който ме тормози обаче, е защо министърът на икономиката ми го заявява в очите, а не плужеците от ЧЕЗ... Кой му плаща заплатата - аз или те?

След Софийска вода, идва редът на ЧЕЗ...

Мразя така наречените "естествени монополисти". Няма по-нагло нещо от такива фирми, особено след като бъдат "приватизирани" (и станат собственост на държавните електрическите компании на бивши соц-страни, каквато е ЧЕЗ).

Предисторията: не обичам да се разкарвам, затова предпочитам да плащам в касите за ток, които са ми по пътя. В центъра имаше няколко такива (например на мястото на античната арена около Партийния дом), но ги затвориха и ни заставиха да плащаме в офисите на ДЗИбанк. Дотук добре - поне има голяма клонова мрежа, нямах затруднения да си намеря офис наблизо до къщи, за да не ходя на п... си лелина. Да, ама не, както казваше Петко Б. След продажбата на "Електроразпределение - Столично" на ЧЕЗ, фирмата просто ни се извини с бележчица на вратата на досегашните каси, че "трябвало да освободи помещенията на ДЗИбанк" (разбирай: не се споразумяхме с тях за наема, искат прекалено много). Поне на теория на вратата бяха написани няколко адреса, където можеше да се плати. На единия - Халите, въпреки упоритото търсене, не открих нищо, напомнящо на каса, другият - Централна поща, всъщност е по споразумение с пощите, на което опитът ме е научил да нямам вяра, за да не плащам една и съща сметка по два пъти...

Добре де, холан, отивам на www.cezelectro.bg. Откривам там забутания на най-невъзможното място списък с касите. Познайте коя е най-близката до центъра? На "Сливница" и "Самуил". Излизам аз от работа по обед, вместо да почивам, тръгвам натам (имах да взимам и едни хонорари в този район, но това в случая е без значение). Няма трамвай - релсите на Витошка са в ремонт. Пеша се мъкна до Женския пазар. Откривам проклетия "Самуил" и тръгвам по него, докато опирам на Владайската река. Там има някаква банка и нищо повече. Питам, охраната на банката естествено ме взима на подбив и ми обяснява, че трябва да пресека от другата страна на реката, там имало "голяма черна къща", където била касата. Хайде обратно три преки, пресичам, отново три преки в същата посока. Откривам "Център за клиенти" на ЧЕЗ и решавам, че най-после проблемът ми е решен. Отново да, ама не. Влизам, вътре удобно, комфортно, спретнато, е, казвам си, поне не съм се мъкнал напразно. Работи само една каса, насочвам се към нея, изчаквам си реда, подавам бележката с абонатния номер, онази гъска вътре седи няколко минути и ме пита "Ама това София ли е?" След утвърдителния отговор ме препращат от другата страна на сградата, където била, разбираш ли, касата за софиянци. Щото тази била за София-окръг.

Идеше ми просто да я застрелям. Отидох, наредих се на поредната опашка (вече закъснял за работа!!!); от шест каси работят две, на които освен другото се редят и бабички да питат колко дължат, защото сметките за ток вече не се изпращат (проблеми с личната информация в тях, така де). Половин час чакане, за да си дам моите 20-тина лева. Плюс още половин час път обратно до центъра (този път, поучен от опита, тръгнах в другата посока и поне си хванах трамвай 18, за да не бия същия път още веднъж пеша).

Да, знам за банковите преводи, разплащателните сметки и Интернет. Ама практиката, повтарям, ме е научила да стоя настрана - първо ти прибират процент за превода, след което се оказва, че парите по незнайна причина не са били осчетоводени в НЕК, в резултат на което въпреки че си платил, пак ти спират тока.

Значи ние, софиянците, не сме хора, а София-окръг са? Защо, аджеба, няма нито един фирмен център за обслужване в центъра на София бре? Защо трябва да се разкарваме до майната си, просто за да си платим? Е, кажете ми сега, не е ли това пълно безобразие? Време е на хората да им писне и да откажат и тока да плащат ли, що ли? Поне на мен не ми се мисли как ще правя занапред това всеки месец...