След Софийска вода, идва редът на ЧЕЗ...

Мразя така наречените "естествени монополисти". Няма по-нагло нещо от такива фирми, особено след като бъдат "приватизирани" (и станат собственост на държавните електрическите компании на бивши соц-страни, каквато е ЧЕЗ).

Предисторията: не обичам да се разкарвам, затова предпочитам да плащам в касите за ток, които са ми по пътя. В центъра имаше няколко такива (например на мястото на античната арена около Партийния дом), но ги затвориха и ни заставиха да плащаме в офисите на ДЗИбанк. Дотук добре - поне има голяма клонова мрежа, нямах затруднения да си намеря офис наблизо до къщи, за да не ходя на п... си лелина. Да, ама не, както казваше Петко Б. След продажбата на "Електроразпределение - Столично" на ЧЕЗ, фирмата просто ни се извини с бележчица на вратата на досегашните каси, че "трябвало да освободи помещенията на ДЗИбанк" (разбирай: не се споразумяхме с тях за наема, искат прекалено много). Поне на теория на вратата бяха написани няколко адреса, където можеше да се плати. На единия - Халите, въпреки упоритото търсене, не открих нищо, напомнящо на каса, другият - Централна поща, всъщност е по споразумение с пощите, на което опитът ме е научил да нямам вяра, за да не плащам една и съща сметка по два пъти...

Добре де, холан, отивам на www.cezelectro.bg. Откривам там забутания на най-невъзможното място списък с касите. Познайте коя е най-близката до центъра? На "Сливница" и "Самуил". Излизам аз от работа по обед, вместо да почивам, тръгвам натам (имах да взимам и едни хонорари в този район, но това в случая е без значение). Няма трамвай - релсите на Витошка са в ремонт. Пеша се мъкна до Женския пазар. Откривам проклетия "Самуил" и тръгвам по него, докато опирам на Владайската река. Там има някаква банка и нищо повече. Питам, охраната на банката естествено ме взима на подбив и ми обяснява, че трябва да пресека от другата страна на реката, там имало "голяма черна къща", където била касата. Хайде обратно три преки, пресичам, отново три преки в същата посока. Откривам "Център за клиенти" на ЧЕЗ и решавам, че най-после проблемът ми е решен. Отново да, ама не. Влизам, вътре удобно, комфортно, спретнато, е, казвам си, поне не съм се мъкнал напразно. Работи само една каса, насочвам се към нея, изчаквам си реда, подавам бележката с абонатния номер, онази гъска вътре седи няколко минути и ме пита "Ама това София ли е?" След утвърдителния отговор ме препращат от другата страна на сградата, където била, разбираш ли, касата за софиянци. Щото тази била за София-окръг.

Идеше ми просто да я застрелям. Отидох, наредих се на поредната опашка (вече закъснял за работа!!!); от шест каси работят две, на които освен другото се редят и бабички да питат колко дължат, защото сметките за ток вече не се изпращат (проблеми с личната информация в тях, така де). Половин час чакане, за да си дам моите 20-тина лева. Плюс още половин час път обратно до центъра (този път, поучен от опита, тръгнах в другата посока и поне си хванах трамвай 18, за да не бия същия път още веднъж пеша).

Да, знам за банковите преводи, разплащателните сметки и Интернет. Ама практиката, повтарям, ме е научила да стоя настрана - първо ти прибират процент за превода, след което се оказва, че парите по незнайна причина не са били осчетоводени в НЕК, в резултат на което въпреки че си платил, пак ти спират тока.

Значи ние, софиянците, не сме хора, а София-окръг са? Защо, аджеба, няма нито един фирмен център за обслужване в центъра на София бре? Защо трябва да се разкарваме до майната си, просто за да си платим? Е, кажете ми сега, не е ли това пълно безобразие? Време е на хората да им писне и да откажат и тока да плащат ли, що ли? Поне на мен не ми се мисли как ще правя занапред това всеки месец...