Празници и технологични главоболия

Чудех се дали да пиша това. Все пак празници са, така че не искам да занимавам хората с поредните некадърности и недомислици на родните представители на ИТ бизнеса. Преди няколко дни мислех да пиша за филма "Живот на пауза" - е, най-вероятно за него ще ви разправям някой друг път. Защото колкото и да отлагах, не ми отмина, а даже ми кипна още повече. Така че ако искате да си запазите спокойствието, просто не четете нататък.


Много пъти съм чувал, че у нас на хората не им се работи. Като гледам себе си, трябва да призная, че май е вярно. И все пак... по споразумение с шефа приемам по време на празниците да пускам по новина-две на ден. Да не седи сайтът без ъпдейти. Покрай този повод правя намек на ръководството, че с наличната техника (лаптоп, за който вече си говорихме преди) съм абсолютно не-мобилен, поради което ще съм завързан за елконтакта като магаре на мост. Типично за нашенска ИТ фирма, въпросът се "ескалира" (ох, какъв български!) нагоре по йерархията, понеже сме малка компания все пак - през контент мениджъра и бранд мениджъра чак до изпълнителния директор. Данните от машината са извадени, чака само да отиде на сервиз. Първото предложение, което получавам - след подробно описание на проблема! - ме хвърля в музиката. Да донеса лаптопа да го погледнат програмистите! Изпълнителният директор като ме назначаваше, ме взе именно като софтуерист и компютърджия, така че е напълно наясно, че ако аз съм приревал за сервиз, въпросът няма да се оправи от програмисти (освен ако са с отверка в ръка, а аз от такива съм се научил овреме да се пазя).

Логично обяснявам още веднъж, като на дебили, че щом говоря за ремонт, това не означава преинсталиране на Windows. Проблемът още веднъж се "ескалира", след което ми се съобщава, че ще ми се даде "компютър", на който да работя междувременно, докато машината отиде на сервиз. Тъкмо да си поема дъх, че нещата са уредени, и ми светва лампичката, че... абе дали пък тези хора нямат предвид нещо голямо и не-мобилно, което стои върху бюро? Десктоп например? Уточнявам, че е желателно да не става въпрос за нещо различно от лаптоп, защото планирам пътуване. Слава богу, ръководството казва "да". Следва около седмица протакане, в което питам неколкократно какво става, и отговорът е, че "няма отговор от шефа". Накрая получавам съобщение, че е "постигнат пробив" (sic!) и да донеса стария лаптоп в края на работния ден в понеделник, 22 декември. По съвпадение това се пада рожденият ми ден (че и предпоследният работен ден преди празниците!), ама нейсе. Отивам, получавам машината с хвърчащо листче с име и парола, които "щели да ми трябват", и ми се съобщава, че машината е с Linux. Тук вече започвам да се изнервям, питам мога ли да го махна, доколкото се налага да обработвам графика, а Gimp за моите нужди, меко казано, не върши работа. Можеш! Ура! Или... ?


Първото, което ми прави впечатление, когато се прибирам и пускам машината, е юзърът и паролата. Запознатите с Linux вече започва да им светва лампичката - юзърът е стандартен, не root, и няма права ама за нищо. Това кирилица да добавиш, или недай си боже да провериш какви са безжичните мрежи и да се вържеш към някоя от тях... забрави. Машината е настроена за офисната LAN, ама че моите IP са различни - кой му дреме. Иначе дистрибуцията е сравнително читава - Zenwalk, но какво в случая променя това? Викам си, е, ясно, че ще се трие и ще се качва WinБоза. Ама си правя сметката без кръчмаря. CD/DVD-ROM с записвачка е налице, но... просто отказва да чете каквито и да е дискове. Всъщност лъжа, дискове с Linux дистрибуции се монтират при зареден Zenwalk автоматично чрез HAL, но всички останали, при каквито и да е опити отиват на кино. Зареждане от такива през BIOS - също забрави. Чегърта пет минути и накрая пак си зарежда Зенвалка. Окей, тогава ще пробваме другояче. Тези дни дърпах BackTrack 3, писал съм го на CD, тъй че няма да има проблеми... изненада! След 10 минути чакане, още си стоя на разархивирането на vmlinuz. Отделен въпрос е, че батерията на това чудо издържа по-малко и от моята. Това обаче предвид създалата се ситуация си е направо незначителна подробност.

Звъня на ръководството отново, проблемът в спешен порядък се "ескалира", питам за root паролата. Отговорът е, цитирам "друга парола няма". Ай шви аз родителницата! По това време вече ми е кипнал келят, защото наближава полунощ, празнуването на РД е пратено на кино в името на подкарването на машината. В крайна сметка си го изливам писмено в мейл до директната шефка с CC копия директно към ръководството нагоре, след което на следващия ден отивам и си прибирам старата машина, както съм я оставил. Логично обяснявам в мейла, че в последния работен ден време да се пипкам с трошката им нямам. Все още чакам вразумителен отговор на този мейл.

Само за протокола: хвърлянето на архивите върху старата машина и подкарването й отново отнеха около половин час. Сигурно, ако си бяха направили труда да проверят какво ми дават, можеше цялата тази одисея да ми бъде спестена. Къде ти? Бутни му някакъв боклук като за празниците, да се оправя както знае. Иска ми се да узная кое е това пишлеме от ИТ отдела, на който му е хрумнало да ми даде такава машина, че и без администраторска парола. И по възможност да го причакам в някоя тъмна уличка...

В последните дни главоболията ми са по-незначителни и са свързани с Интернета вкъщи. Тъй като не искам да оплювам фирми, няма да назовавам имена, но... рутерчето, осигуряващо безжичния достъп за района, който ползвам, средно веднъж дневно се самоизключва. Една година работеше като часовник, но сега - към 10 пъти за този месец. Следва традиционната одисея с звънене, ходене до офиса, разправии, оправяне на мрежата и така - до следващия срив. Нормално не правя скандали за такива неща, но последният им хит изкърти мивките окончателно - пичът от съпорта просто си беше изключил телефона! За последните 36 часа! Слава богу, имах GSM-а на шефовете му, така че след много звънене, без никой да вдигне, явно се усетиха. Не че не разбирам, че и те са хора, и те празнуват, но все пак като са се хванали на хорото, да играят.


Заключителната тръпка я оставям за накрая. Днес. Следобеда. Интернетът тръгна. В смисъл, че рутерчето е налице, конектваш се към него. Но никакви сайтове не се отварят. Банална диагностика показва, че DNS-ите просто ги няма никакви. На обажданията от моя страна - нула реакция. Никой не вдига. Логично - пичът сигурно си е рекъл, че щом Интернета ми е пуснат, какво повече мога да искам? Слава богу, в архивите ми някъде се мотаеше едно файлче от хакерските ми dial-up времена с доста пълен списък с DNS-и и телефони на провайдъри, така че си откопах работещ DNS за 2-3 минути. Ето по това се познава читавият провайдър - когато не си е сменял name-сървъра в последните 7-8 години :)

Сега седя, пия ром "Капитан" и се радвам на живота и Мрежата. Пита се във въпроса: какво щеше да прави някой, който не знае какво да диагностицира? Или всичко в тази държава е правено само за разбирачи? Абе не може ли просто да работи out of the box? Хайде - че в службата цари хаос, някак си мога да го преглътна; знам си хората, досещам се. Примерът с провайдъра обаче е красноречив. Та простичкият ми въпрос е: нищо ли не става по тези географски ширини, докато не тропнеш по масата?!