Mamma Mia!

Започвам да откривам една нова страна в себе си. Изглежда аз... (изчервява се) харесвам мюзикли!

Поне когато са оригинални, и когато са достатъчно забавни. И въпреки че нямах ама никакво намерение да гледам Mamma Mia, не само че се случи да го гледам, но и дори се забавлявах страхотно.
Признавам, че подходих в началото към идеята за такъв мюзикъл твърде скептично. Имах вече горчивия опит с откровено идиотския филм по песни на "Бийтълс" - и въпреки откровено звездния състав тук, все пак бях твърде скептичен какво може да се получи от сюжет, скърпен върху песните на легендарната шведска група. Разбира се, сюжетът е пълна боза, но пък актьорските изпълнения го компенсират в такава степен, че просто в един момент забравяш колко клиширано и като в сапунка звучи.

Песните в изпълнение на някои от актьорите са откровено слаби (в това отношение особено отчайващ е Пиърс Броснан), но все пак филмът прелива от откровено свежарски седемдесетарски купонджийски дух, който е достатъчен, за да поддържа тръпката от гледането. Плюс това цялата троица "Динамота" е просто блестяща - и Мерил, и Джули Уолтърс, и Кристин Барански се справят чудесно със сценичното поведение и танците. Дъщеричката и нейният несбъднат съпруг не вдъхновяват, но причината преди всичко е в това, че остават изцяло в сянката на великите три основни актриси. Всичко това е поръсено с толкова много непретенциозен хумор и самоирония, че превръща гледането в неподправено удоволствие.

Отделно си заслужава да се отбележи божествената работа на художника на филма - както за подбора на локации, така и за невероятното отношение към детайла. При това в списъка на изпълнителните продуцентите присъстват самите Бени и Бьорн, нещо повече - и двамата се подвизават в епизодични роли във филма. И не на последно място, пак сред продуцентите са се разписали Рита Уилсън и Том Ханкс, които вече имат нелош опит с показването на гръцките реалии още от "Моята голяма луда гръцка сватба". Сходствата на двата филма във визуално отношение личат отдалеч, но в случая това не е нещо лошо.

Отделно дължа едно специално благодаря на Нина Денева за отличните субтитри, които са достатъчно изпипани, стилистично съответстват на епизодите и според гледали филма на голям екран са изключително близки до тези на киноверсията. Малко проявявам самомнение, но са толкова добри, все едно аз съм ги правил :D

Допълнителна сол привнася развитието в края на ситуацията при героя на Колин Фърт, от което се смях практически до неустоима нужда да отида по малка нужда. Не знам дали и в оригиналния мюзикъл нещата са развити в тази насока, но аплодирам авторката на сценария за този ход. Както и някои дребни подробности като татуировките на нетрадиционни места на Стелан Скарсгаард...

Изобщо, ако искате да се смеете до призляване и да се забавлявате страхотно, филмът е чудесен. И страшно помага за оправяне на скапано настроение. Разбира се, стига да не сте скарани напълно с безсмъртната музика на ABBA.