неделя, октомври 25, 2009

Конкурсите и меренето на...


Толкова ли има значение чий точно е по-голям?
Тази вечер водих дискусия с една моя добра виртуална (и не само) приятелка, участваща в BGSite, и обсъждахме кой има най-голям шанс да победи. Предварително казвам, че като цяло харесвам текстовете й - при това не само заради приятелството. Това обаче, което в случая ме вълнува, е масовият призив, до който май прибягват всички участници - да се гласува за тях. Естествено, аз съм си дал гласа, не ми се свиди, пък какво е нивото на другите участници, кой по-добър, кой по-лош - това не ме вълнува.

Проблемът на всички конкурси в Мрежата, допускащи PR от самите автори, е точно в това. Оценява се не качеството, не талантът и не контентът съдържанието. Такива конкурси въобще не са за автори. Това е проверка на читателя. Именно на читателя, доколко е активен, предан и лоялен. Може би пък тогава да бъдем по-честни и да наричаме нещата с имената им? Има такова нещо като конкурси, а има и такова нещо като мерене на членове п*шки първични белези. За да победиш в първото, трябва да имаш талант и способности. За да победиш във второто, е достатъчно просто да имаш читатели (и да ги впрегнеш като строга господарка :)

Всъщност акълът ми не побира как е възможно да се допуска призив да се гласува за конкретен сайт/автор, особено ако призивите за това идват от самия автор/собственик на сайта. Ако толкова ви се иска да проверите доколко са ви верни читателите - помолете да се разпишат в коментарите всички, които ви обичат, пребройте коментарите (признавам, и аз съм грешен и ми тежи на съвестта подобно издевателство - старателно изчегъртано и заличено, макар че негови дири още се пазят в кеша на чичко Гугъл) и отпразнувайте резултата с бутилка шампанско. Честно. Конкурс, в който се допускат акции от подобен род, спира да бъде конкурс, колкото и чудесна да би била първоначалната му идея. Най-простата дума за това е "некоректно".

Изглежда очевидно, че за честност на резултата в подобни конкурси би трябвало да се налага абсолютна забрана на преки призиви за гласуване за някого. Кой казва, че конкурсите имат нужда от масовост? Защо? Конкурсите преди всичко имат нужда от обективност, масовостта е инструмент, предназначен за съвсем други цели. Не ми е напълно ясно как въобще впрочем може да се сипват в една купчина автори, правещи авторски блог, собственици на лични сайтове, портфолиа на фотографи и дизайнери и прочие. Това изглежда по-скоро като издевателство, отколкото като равен старт. И нещо, което ми е абсолютно неясно, защо в нито един конкурс няма опция "против"? Защо, позволявайки ми да изразя симпатии към един автор, организаторите ми отказват правото да изкажа отношението си към друг участник?

Да, гласувам за приятелите си - винаги и навсякъде, това е и някакъв мой начин да им кажа "благодаря" за това, което правят. Повтарям, абсолютно ми е все тая каква е идеята и дали има по-достойни кандидати (е, тук малко си кривя душата, не ми е абсолютно все едно, но лоялността все пак надделява). Но нито веднъж не съм имал възможността да дам гласа си за някой от приятелите ми именно в конкурс. Виж, меренета на първични белези - колкото поискаш. Но на конкурси не си спомням да съм попадал. Сигурно и затова никога аз самият не искам да се кандидатирам - защото нямам никакво желание да агитирам за себе си.

Не, не ругая организаторите на подобни акции, те правят нещо чудесно, макар и по малко порочен начин; това си е тяхно право и нямам намерение да ги съдя. Не, не ви смятам за тщеславни или досадни. Не упреквам никого, нито претендирам, че знам какви би трябвало да бъдат механизмите на кристално чистия, честен и коректен конкурс. Ако знаех, надали щях да бложа по нощите, по-скоро щях да се возя на собствена яхта в някоя "Марина Диневи". Или щях да се размотавам из Монте Карло в костюм "Бриони". Впрочем попадал съм в миналото на такива проекти, отчитащи всички негативни аспекти на подобни акции, които вехнат като рози в пустиня. Защо ли? Защото там пък няма интрига. Честно е, но пък е безкрайно скучно. Така че не атакувам никого, и ако някой се почувства засегнат, моля да ме извини. Това всъщност не е дори критика, а лично мнение.

А на Събина, разбира се, желая категорична победа и позеленели от завист съперници. Не виждам друг по-достоен в нейната категория... колкото и амбицията да гони някои хора :)

3 коментара :

Събина каза...

Въх, тъкмо реших, че ше стигна до края на текста и ше ми се размине споменуването и... Мерси за подкрепата и за рекламата. :) Още повече мерси, че ти харесват нещата, които правя.

Иначе BG сайт e конкурс за сайтове - мери е ползваемост, дизайн и да, гласуването на публиката до някъде мери трафик. Аз съм ок. Разбира се, че ще си рекламирам сайта и това, което правим там. Аз съм горда, че този блог го има и е това, което е за половин година.

Колкото до съдържанието, аз пък съм се отказала да участвам в такъв тип "мерене". Пиша от 8-9 клас и май след един, два литературни конкУрса се отказах да се харесвам на такъв тип журита. Веднъж даже ме накараха да отида на олимпиада по литература и след като ми обясниха, че не можело то така, да пиша каквото аз намирам за добре, си предадох и си заминах.

Участваме, там се, гласувайте за нас, пък каквото сабя покаже! :)))

Събина каза...

Паро, нещо започвам да приличам на теб! Коментара по-голям от поста! :Р

Юлето каза...

Ако мога да си позволя да турна щипка позитивизъм: Аз пък веднъж участвак в конкурс за есе. Накратко - беше мно'о' модно да влизаш в Икономически техникуми (преспективно звучи), за това детето го набутаха там да кандидатства. Ок, но в 8 клас баш ми се вихреше пубертета и меко казано бях калпазанка. За да не ме изключат учителката ми по литература се застъпи за мен и ме накара да участвам. Хъката МЪКАТА най-вече, навих се. Темата беше с някакъв безумен соц. патос ала "Моите народни будители". Нищо подобно. Писах за съвестта, кафето и не-знам-си-какво като "будители". Разбира се, наградите бяха определени преди началото на всичко между езиковите гимназии. Въпреки това една мацка от журито ме издърпа настрани и ми каза - Виж, съжалявам че така стоят нещата, глупаво е. Но понеже много ми хареса твоето есе въведохме специална награда "най-нестандарто". Нали, не че нещо, но бях супер доволна. Те така. Ако човек се радва да прави нещо, то си идва одобрението и удовлетворението. За останалото - през ханша ми е, честно :)
Дам, и аз дръпнах коментар ала "Война и мир":D Събина, гласувах! Стискам палци:)

Публикуване на коментар