Yes We Want

Четат ли ме лингвисти? Научавам сега за раздухалия се в Испания езиков скандал за верига училища с разширено изучаване на английски, които се рекламират със слогана "Yes, We Want". Пуристите и критиците ги ругаят, защото така на английски не се говори.

Изглежда простичко да се обясни защо не може така да се каже на английски: глаголът е транзитивен, тоест изисква допълнение: "I want... what?" Но пък ако се замислим, в българския - и въобще в славянските езици глаголът "искам" също е транзитивен. Само по себе си "искам" е безсмислено. Но в отговор на "Искаш ли...?" все пак можеш да кажеш "Да, искам" - а на английски не може. Което ме води към въпроса до спецовете по езикови тънкости - има ли някакво правило, с което да се опише и обясни като за непрофесионалисти тази разлика?

Честно казано, хрумва ми един вариант, при който би могло да бъде недотам куцо - като просто към края се сложи едно "to". Но пък от друга страна "Yes, we want to" без наличие на обект отново не е добър завършек, а пак си иска допълване с някакво отрицание или усилване: "Yes, I want to, but..." или "Yes, I want to, I really do...".

P.S. За любителите на съвременния жаргон, също така съществува и do not want.