Вече ми омръзва да ругая Обама - мисля си, че започвам направо да ставам тенденциозен. Но той упорито продължава да постига нови висоти на дипломацията и доброто възпитание (хайде, простено му е, не е бил досега част от традиционния елит) и резултатната политика. Атомната "среща на високо равнище", колкото и Белият дом да изтъква съгласието на Украйна и Мексико да зарежат силнообогатения уран, в крайна сметка си е фиаско. Образцов пример: Русия ще подкрепи санкциите срещу Иран, но само в определени граници. Медведев слага чертата на успешната дипломация с думите, че възразява против каквито и да е санкции, които биха предизвикали икономически трудности в Иран, или биха довели до промяна на режима.
"Умният" план на Барак, естествено, беше с подаръка за руснаците на прекрасното червено копче Peregruzka и разрешението те едностранно да пренаписват точки от договора за прекратяването на програмата за противоракетна отбрана, те да се убедят колко добри пичове са американците, и моментално да се хвърлят да осигуряват подкрепа на американските инициативи при първа молба. Остава единствено да си зададем въпроса защо в текста не се появява никъде думичката "неочаквано" или "изведнъж". Защото в текстовете за "успехите" на програмата за запазване на работните места в САЩ обикновено тази думичка е неизменна част направо от заглавието. Какъв неочакван пропуск.
Да, остава да предположим, че за пресата станалото не е било неочаквано. Само че звучи абсурдно. Защото медиите са изключително склонни да вярват в тезата за "умната дипломация". Например в общуването с Обама. Да се насладим на удивеното възмущение на Washington Post от отношението на президента към медиите - очевидно американските колеги са предполагали, че при качествено подлизурстване, или, ако цитираме една от не твърде дипломатичните медии, "близане на...", той ще ги приласкае и награди. А той да вземе да се отнесе с тях като... ами общо взето като това, което те и представляват.
P.S. А ето и класически образец на демонстрация на "умна дипломация" с верните съюзници. С цялото ми уважение, Буш при цялото си поведение на клоун не стигаше до подобни висоти.
сряда, април 14, 2010
"Умна дипломация"
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
0 коментара :
Публикуване на коментар