Мързелът като защитен механизъм

Върти ми се в главата нещо художествено, което ще пусна скоро тук - но междувременно попаднах на крайно интересно интервю на Сергей Савелиев, автор на книгата "Произходът на мозъка". Не претендирам, че непременно е прав, но… със сигурност провокира размисъл.

Мозъкът действително използва изключително много енергия. Но до една четвърт (а не до една трета, както пише Ларин) от енергията мозъкът използва само когато работи интензивно. След две седмици интензивна работа на мозъка човек може да умре от тотално нервно изтощение, защото организмът просто не успява да осигури енергийно толкова продължителна работа на мозъка.

Затова мозъкът обикновено използва всички свои ресурси, за да не работи интензивно. Поради това мързелът е неотменимо свойство на човека, което се поддържа от специална ендорфинна система. Тоест в продължение на цялата еволюция мозъкът, особено на приматите и човека, се опитва да понижи натоварването си.

Възстановяването на мозъка става приблизително за три пъти повече време от това, което сте отделили за интелектуален труд. Тоест ако 4 сте се блъскали в интелектуални пориви, то 12-16 часа след това трябва да си отпуснете за безделие. Но недейте да копаете траншеи, смяната на типа дейност помага само на комунистите.

Да, знам, че някой ще каже, че това е пропаганда на мързела. И сигурно ще е прав. Обаче виждам много здраво зърно в тези разсъждения - и със сигурност ще чета книгата. За съжаление я открих само в PDF, на руски. Междувременно - още малко цитати:

В последно време се изясняват интересни факти. Оказва се, че разликата между самците на шимпанзетата и мъжете е много по-малка, отколкото тази между възрастния мъж и възрастната жена. Тоест генетичният полов диморфизъм е изразен у човека по-силно, отколкото диморфизмът между мъжа и самеца бонобо.

Фронталният обонятелен мозък, с който мислим, е произлезъл по същината си от половата система. Оттам и този безкраен човешки проблем на сексуалните отношения, който минава като червена нишка през всичко – през самооценката, смисъла на живота, стратегията на поведение…

Ако мисленето беше възникнало на някаква друга основа, може би би било по-добре. Но в резултат на този факт половите мотивации са се оказали базови принципи на мисленето. Това ни прави агресивни, хищни и много неразумни.