събота, август 29, 2015

За изневерите


Имам си една стара теория на популярна тема - защо партньорите изневеряват, или по-скоро защо НЕ изневеряват. Разправял съм я на доста хора, най-вече в мъжка компания. Теорията всъщност е хипер-простичка. Не изневеряват само защото ги мързи. Обяснявам накратко. Ще говоря за мъжете, после ще се опитам да направя лека корекция и за жените.

Живее си една щастлива двойка. Живее от има-няма 6 години, да речем. Той се прибира от работа вкъщи, целува я по бузата. Отива в спалнята, преоблича се в домашни дрехи - видял и по-добри времена анцуг, избеляла тениска (някога тя е била супер, и много й е харесвала, но времето си върви, тениската е прана милион пъти, да се облича пред хората е срамно вече и се е преквалифицирала в категорията "домашни"). Отива в кухнята, вечерят, разговарят или не разговарят (в зависимост от настроението, естествено - ако например денят е шибан, всичко на света те дразни и ти се иска да няма никой наоколо, какви ти разговори? Или примерно денят е прекрасен, толкова неща са се случили, получил си бонус, обещаното повишение е на косъм, птичките пеят, отпуската наближава - що да не поговорим?), а после... А после, по правило, се разотиват по разни ъгли и всеки си се занимава с каквото го влече в тишина. Не, в никакъв случай не твърдя, че така е или трябва да бъде при всички и винаги - генерализирам, естествено. Той си седи на дивана, сменя каналите и си пие бирата в тишина и на спокойствие. Тя примерно в съседната стая си говори с приятелка по телефона или примерно седи увлечено в социалките или определени форуми, отстоявайки своите методи и принципи на приготвяне на дроб-сарма или връзване на моряшки възли - и двамата, колкото и ужасно да звучи, са щастливи от това. Не, те са добра двойка, много се обичат, стоят стабилно един зад друг, но има моменти, когато е хубаво да си поседиш сам, в своята собствена компания, в тишина.

Африканските страсти, дори и да ги е имало, са отминали отдавна. Те са щастливи с едно такова тихо, спокойно щастие, което го има при стабилните, чудесни двойки. Може да си седят по различните стаи колкото им се прииска, после пак да се срещнат например в хола, да обсъдят някой филм или книга, да обсъдят плановете за утре, паралелно да обсъдят ситуацията с децата (тъкмо учителката се е оплакала, че оценките на по-голямата дъщеря са отчайващо зле, а по-малката се дере така, че просто не може да се трае!), да се отпуснат, да кръстосат крака, да не си гълтат корема (през деня и без това им е дошло до гуша да го правят, поне тук с облекчение да отпуснат започващия да расте търбух), гръмогласно да се смеят, ако им се иска, да сумтят, дори да злобеят малко, да се скарат (че как без това, нали е ебахти скуката), а после естествено да се помирят (е кво сега ми се дуеш, престани, айде стига де, приключвай - окей, гад и боклук съм, айде да ходим на дивана). После може да пийнат по един сайдер (е къде сега да ходим, верно, късно е вече и ме мързи - цял ден съм препускал като кон, дай да си отворим по едно кенче със сайдер или бира, да гледаме някой филм - или да не гледаме, а да си поговорим. Ако искаш, облечи си красивата рокля - ще е все едно сме излезли някъде, само не ме гони от дивана, наистина, скапан съм просто. Утре, честна дума, ще идем някъде. Айде може би не утре, следващата седмица, обещавам - честна пионерска!). После лягане, естествено - късно е вече, а утре задачки колко щеш - да се обадиш за интервю на един, да се разбереш с друг, да оставиш компа на сервиз (май мониторът му е почнал да сдава багажа), да купиш продукти, нещо да забъркаш за вечеря - и деня си мина, направо нямаш търпение да се прибереш и да си сложиш разтегления анцуг, да се пльоснеш на дивана, да отвориш бирата и да се насладиш на спокойствието (утре! утре гарантирано ще идем някъде! да, права си - роклите си имат права, но и аз си имам също права - и съм по-важен от роклите, не се сърди, скапан съм, наистина. Утре! Непременно утре!).


И сега, след всичко това, може и да поговорим за изневерите. Какво всъщност е съпружеската измяна? Смяна, на усещанията и възприятията - нова кръв, свежи емоции, дъга, искри, страсти, Отело и Хамлет. Възторг, пръски от шампанско, иха-уха. Кой вярва в това? Да, вероятно всичко това също го има. Но измяната е преди всичко промяна. Тоест, нова жена. Такава, която категорично не е съгласна на анцуг, на 'дай да си поседим на дивана с бутилка бира', на 'аз ще подудна малко, просто не съм в настроение, но после задължително ще поискам прошка, а ти потърпи малко'. И за чий всъщност да се съгласява на нещо такова? При нея има роман, страсти, нови емоции. Нужни са й цветя, ресторанти, страстни прегръдки под луната, пламенни целувки, глътнат корем, комбинация от галантност и животинска агресия, четене на Бродски на брега на морето, съпътствано от седене на топло одеяло, на което има стогодишна бутилка бордо, плетена кошничка с плодове, от него се носи необикновеният аромат на любимия й парфюм, той леко я прегръща и все рецитира, рецитира, не забравяйки да долива от виното и нежно да я целува по шията. Никакви дивани, никаква бира вкъщи, никакви изтъркани от пране тениски - просто забравете.

Иначе изневярата е ужасна и болезнена, точно както я показват в киното. Тъжно е да я гледаш, още по-тъжно е да я изживяваш. И тогава какво имаме? Имаме това, което категорично не искаме да имаме - пълен отказ от мързел. Какъвто и да е - физически или морален. Не може да проявяваш мързел, когато ухажваш жена - просто ще й писне и ще си отиде. И в общи линии ще е в правото си. Защото мераклии колкото желаеш да излизат с нея и да й свалят звезди. За какъв кур тогава ще й е този ленивец?

Затова и не изневеряват - защото ги мързи. Помислете си: вместо уютна вечер, когато може нищо да не правиш, да се отпуснеш, всичко да е познато, привично, всичко това трябва да го заменяш за: тичане, купуване на цветя, седене в костюм, с изправен гръб, никакво отпускане, усмихване, слушане, говорене. Да говориш! Това е много важно. С жена, особено с нова жена, трябва да говориш - само така можеш да я увлечеш и омаеш. Да говориш дълго, с увлечение и страст, и после, не по-малко, може би дори и повече, с увлечение и страст да слушаш. Да слушаш! Жената, особено нова, трябва да я слушаш. Да слушаш и да помниш какво е казала, за да не се окажеш в неловка ситуация, като каже: е как, аз още преди седмица ти казах. Да помниш! Задължително да помниш. Да помниш какво е говорила, както и какво ти си говорил, кога сте се запознали, кога е рожденият й ден, какви цветя обича. Да помниш това, което помниш за своята жена (което си запомнял с години, всъщност запечатал от повторенията, а не толкова запомнил, но винаги може да помолиш за прошка, да целунеш и примерно щом се е случил такъв конфуз, наистина някъде да отидете) - всичко това да го помниш и за другата. И всичко това в замяна на нещо призрачно, непотвърдено от времето, водещо незнайно къде и даващо незнайно какво. Еми как да не те домързи бе, дагоева.

За жените може да се каже същото. Да, естествено, кой не обича да извърти поглед към тавана и да разказва как страстта вече не достига, как преди всичко е било различно: пламенни целувки под луната, вино, полумрак, сантиментален филм (оф, как се казваше бе, мътните го взели?) - всичко беше иху-аху. А ако директно вземеш и заговориш за това фронтално - давай, още сега тръгваме! Обличай се, слагай си най-красивата рокля, ще идем в най-добрия ресторант, ще поръчаме стогодишно бордо, ще пием и ще се разхождаме по брега, прегръщайки се. Ще гледаме звездите и ще си говорим. Звучи прекрасно, звучи изумително. Но за това трябва (след работния ден, родителската среща, скандала със съседите) да станеш, да се облечеш, някъде да ходиш, нещо да правиш, да харчиш безумни пари за някакво идиотско вино (когато отдавна вече си си харесала невероятна рокля!) и още на всичкото отгоре да се разхождаш по брега - пясъкът попада в сандалите, краката болят, токчетата засядат, сандалите (любими!) още малко и ще бъдат безнадеждно съсипани. Ама какви ги дрънкаш, бе скъпи, дай да си поседим вкъщи - да гледаме някой филм и да поговорим. Пък и аз трябва на Гери да звънна, и на нашите също, и във форума и чата да загледна. Айде утре, какво ще кажеш?

Тази теория досега съм я разказвал на няколко мъже - колеги и приятели. Вечер, след уморителен работен ден, сме седнали в бара и пием бира, или ром с кола. Някои от тях водят трайните си приятелки - с красиви рокли и високи токове, естествено (като няма да са вкъщи, макар и да е в мъжка компания, подразбира се, че трябва да изглеждат по-добре от всички, нали?), докато мъжете в повечето случаи са в каквото им падне - тениски, дънки и кецове. Първо спорят с мен. Впрочем дори в самото начало спорят достатъчно вяло. Към средата започват съгласно да кимат, отпускат се, кръстосват крака и на лицата им се четат спомени за анцузи и диван.

1 коментара :

проверяваме пожарогасители каза...

Имате много интересен поглед врху нещата...Може би ако двойките се опитат да съхранят страстта за по-дълго ням да се получава описаната в началото ситуация..И няма да се стигне до изневери..

Публикуване на коментар