Продължавай да вярваш

– И какво мислиш?
– Тя е влюбена. Казва, че ѝ липсвам. Казва, че ѝ е интересно с мен. Чака ме. Настойчиво ме вика да отида при нея.
– Пич, това е чудесно. Най-важното е да продължаваш да вярваш на думите ѝ.
– Просто ми завиждаш.
– Естествено. Завиждам на твоята младост. Пич, само на твоята възраст може да се вярва в любовта на една жена.
– Тя е честна с мен!
– Естествено. Пич, за това са и нужни жените, за да вярваме. Тежко на жената, която не умее да играе на любов. Тя ще си умре в самота и нищета. Основното ѝ предимство не е между краката, дори и да го използва майсторски. Основното предимство на жената е искреността. Ти просто си длъжен да вярваш, че именно ти си този – единственият, който е събудил чувствата ѝ, добрал се е до златното ѝ сърце, видял е в нея истинската жена. За това умение я обичат и ценят. За това умение ѝ посвещават стихове, песни, снимат филми, мътните го взели! За това ги обичаме. За това обещание за щастие. За сянката, призрака на любовта. За прелестния образ на светица, облечена в одеждите на грешница. Продължавай да вярваш, пич. Ти още имаш нещо, което си готов да дадеш за призрака на нейната любов. Така че сподели с нея своя хляб и трапеза, друже, не пести, ако тя си върши работата както трябва. Все пак това не е просто секс, това е спектакъл. И ако примата в него е добра, ще се върнеш, и то неведнъж. Затова ти завиждам. Ти още им вярваш. А аз...