Обида

Скъпи,

както вече, вероятно, искрено се надявам, си забелязал, не разговарям с теб. Вече три дни. Силно се надявам, че си го забелязал, а не си помислил, че просто изведнъж ми се е приискало да помълча и да те оставя на мира. Не ми се иска да те оставя на мира, но не мога нищо да ти кажа. Не разговарям с теб. Много добре знаеш защо. Това, което стана преди три дни, ми нанесе тежка психическа травма. Не знам как повече да живея така, не знам как изобщо да разговарям изобщо с теб след това, не знам как да те погледна. Това, че идвам и лягам до теб в леглото, не означава нищо. Към изключително тежкото ми емоционално състояние не е нужно да се добавя и травмирано физическо. Можеш да не се хилиш. Не опошлявай момента! Изтрий веднага тази идиотска усмивка от лицето си! Сигурна съм на сто процента, че дочитайки до това място, ти все още си три реда назад. Алоу! Още не съм приключила. Та така. Или ти ще дойдеш - дори бих казала на колене, но ми е жал за коленете ти и не ми се дават пари за проктолог - или не знам даже какво ще правя. Да разговарям с теб дотогава нямам намерение. Разбра ли ме? Не, сериозно - разбра ли? Ако си разбрал, би кимнал. Сега кимаш просто така. Само защото съм казала да кимаш. Ако беше разбрал - би кимнал искрено, от сърце. Но ти това принципно не можеш да направиш - как да кимнеш от нещо, което нямаш?! Ако имаш какво да кажеш, преди да се наканиш да искаш прошка, в никакъв случай не се приближавай - остави писмо под микровълновата, ще погледна. Само не го напъхвай твърде надълбоко. Че отново ще падне рафтът, а аз с теб не разговарям - кой ще го оправя? Ти без подсказка и ръчкане нищо няма да направиш. Разбра ли? Под микровълновата - загря ли? Гледай да не сбъркаш, щото няма да търся из целия апартамент. В смисъл, ще търся, естествено, но още повече ще се разсърдя, и тогава край. Не питай на какво край. Още и аз самата не знам.

Прегръщам те (задраскано), целувки (задраскано), да пукнеш дано (задраскано)
В общи линии, това е.



Скъпа,

чудесно, че ми написа всичко това. Естествено, забелязах, че стана малко по-тихо, но в общи линии и като цяло не мога да се оплача. Обстановката вкъщи е приятна както винаги. Чисто е, има храна в хладилника, компютърът е свободен. Знаеш ли, когато сега написах всичко това, изпитах безпокойство - къде си изобщо? Впрочем, ако не мога вече да ти го кажа, го пиша - палачинките са пресолени. Тези, които бяха в хладилника на втория рафт. Палачинки са, нали съм разбрал правилно? Вероятно съм те засегнал. Вероятно съм ужасно виновен. Готов съм да моля за прошка и да си посипя главата с пепел. Но... Първо, не се обиждай, скъпа, но с коленете се занимава не проктологът, а ортопедът. Не ме разбирай неправилно, изобщо не твърдя, че си глупачка. Честна дума. Престани. На всеки може да се случи. Наистина не твърдя, че си глупачка. И че си необразована също не твърдя. Да, скъпа, абсолютно си права - знаех от самото начало какво си вземам на главата. Не, не се отказвам. Да, все още много те обичам. Не си чопли кожата по стъпалата. Сериозно. Веднага престани да я чоплиш. За бога, нали вчера ходи на педикюр! А, чудесно. Второ, не би ли могла да ми напомниш с какво конкретно ужасно, до червата, повече от всичко на света, животно такова, съм те обидил този път? Ровя из главата събитията от последните четири дни и нищо не си спомням. Дай да ти разкажа какво помня, а ти незабавно ме поправи. Значи тъй. Преди четири дни, по мои сметки, трябва да се е случило именно тогава - три дни ти с мен вече не разговаряш, съдейки по твоето писмо, а преди пет дни помня със сигурност, че ме помоли да не ти преча - беше пуснала поредния епизод от тъпия руски сериал, а междувременно отговаряше нещо някому в уотсап. И четеше нещо във фейсбук, някой беше написал някакви простотии, ти се беше увлякла да си пишеш в уотсапа и не можеше да се откъснеш. И рече да не ти преча. Помня, със сигурност. Та така. Преди четири дни се върнах от работа. Ти (както винаги) беше на компютъра, стана, поговорихме малко, вечеряхме (впрочем докато не съм забравил - беше много вкусно, не се подмазвам, казах, не се подмазвам, ще ти кажа, когато започна да се подмазвам). После говори по телефона с баща ти. После май с още някой, Явор май - ако не бъркам, говори с него час и половина. Не те упреквам. Знам, че положението е трудно, знам, че моментът е преломен. Казах, не те упреквам. Търпеливо чаках, между другото. Даже не заспах. И нещо обсъждахме на някаква тема, което си говорихте. Но конкретно какво - не помня. А после май отидохме да спим. Слагам писмото под микровълновата - на самия край. За бога, не се качвай на табуретката, люлее се. Качи се на стол. Ще оправя табуретката, ще я оправя. Не ми пили нонстоп - казах, че ще я оправя.

Целувам те, предварително много се разкайвам (е сега вече се подмазвам). Писмото остави до телефона. Днес има мач. Впрочем купи ли бира? Окей, мълча. Много ми липсваш!



Скъпи,

дори не знам какво да ти кажа. Бе ти гавриш ли се? Знам за ортопеда. Написала съм го погрешно. Да, сбъркала съм няколко букви. Все едно на теб не ти се случва. Естествено, че помня - безкурпулно, как да забравя. И още, крещеше, което е най-важното, че съм глупачка. Помниш ли твоето безкурпулно?! Не ме учи как да живея. Именно да живея. Това, между другото, е част от живота. А ти имаш алцхаймер. Глупак. По-добре мълчи, още съм ти много сърдита. Впрочем, като си говорим за глупаци... Това, което изяде, идиот такъв, беше тиквичка в смес от соли от Мъртво море и други козметични подправки. Как изобщо си го изял? Това е ужасна гадост. Ивет ме посъветва да го забъркам - рече, че помагало срещу бръчки. Именно тиквички. Те са по-свежи от останалото. Откъде да знам от какво останало? От зелето, може би. Бира искаш?! Бе ти съвсем изнагля! Аз с него не разговарям, той за бира ме пита. Виждали ли сте нещо такова, питам? Не, не винаги съм на компютъра, хич даже! И не, не гледам сериали! Вместо това говоря с теб! Да, така говоря. Кво ми дуднеш, понякога, много рядко, ми се налага да седна на компа - току-виж там има нещо интересно. И не, не си пиша нонстоп в уотсап. Изобщо не е нонстоп, общо се събира към половин час максимум. Не, това не означава, че ти си ми по-малко интересен. Но ти си постоянно тук, с теб имаме цяла вечност пред нас. Не ми прави такива физиономии. Аз, между другото, се обидих първа, тъй че я не поемай ти щафетата. Още съм ти много обидена. А ти дори не разбираш защо. Как след това да разговарям с теб? И как няма да е вкусно - аз тия пълнени гъби цяла вечер ги правих. Любимите ти, между другото, със сирене. Какво от това, че само това съм сготвила за последната седмица? Ако се заяждаш, и гъби няма да има повече. По-добре оправи табуретката, че паднах от нея. Едва после прочетох. Мислех, че вече си я оправил. Бирата, между другото, е в хладилника. Но ако я пиеш без мен - ще те убия! Най-добре не се приближавай, честно. Така и не разбрах - възнамеряваш ли да искаш прошка?

Глупак. Писмото остави до компютъра. Не мога повече да седя в стаята.



Скъпа,

правилно ли разбирам, че вече не помниш за какво конкретно си се обидила? Можеш да не си признаваш, няма значение. Искам прошка. Да, аз съм гъз, неправ съм. Как можах? Прости ли ми? Ако искаш, може да ми простиш утре - че днес има мач. Тъкмо си мисля, трети ден ме боли коремът. Защо си ги оставила там? Не, не ям всичко наред. Не ям! Бях гладен, как не разбираш. Не, не правя разлика между маска от тиквички и ядене от тиквички. Тиквичките, скъпа, са храна! Само при Ивет и прочие твои пачи те се превръщат в маска. Не, Ивет много ми харесва, честно! Кво, искаш да се закълна ли? Кълна се. Чудесна е Ивет, само дето идеите са й някакви странни. Нямаш бръчки, скъпа, прекрасна си! Не, ако би сложила противогаз, бих забелязал. Казвам ти - бих забелязал. Прости ли ми? Представяш ли си, днес Стоян домъкна в офиса сом! Жив! Вчера го ловил на язовира. Да, правилно си се досетила, вони от него вече. Слушай, когато така гордо седиш на дивана, ужасно ми се иска да те ощипя. Не съм вулгарен, как можа да си го помислиш? Просто си неотразима - дори и по халат! Подмазвам се. Но все пак е истина. Прости ли ми?

Айде моля те, прощавай ми по-скоро. Че умирам за бира. Целувам те, прегръщам те, зайче мое, рибке моя - как да те нарека, че да се засмееш? О! Табуретчице моя! Не, не си дебела! Казвам ти категорично - не си дебела. Изобщо. Абе ти кого слушаш? Ивет? Да бе, тя е дебела! Добре де, и тя не е дебела. Но ти със сигурност не си дебела. Моята тревичка! Не, не си дърво. Не си боклук. Много си умна. Най-умната. Слушай, уморих се. Айде вече да се помирим? Писмото го остави до бирата.





Скъпи,

естествено, без съмнение, помня за какво се обидих. Помня, казвам ти. Не, няма да навлизам в подробности. Изобщо нищо няма да кажа. Какво да ти разправям, ти така или иначе никога не слушаш, а когато слушаш, чуваш не това, което ти казвам. Ето и сега. Помня, казвам ти. Е, не съвсем. Добре, айде да пием бира. Да беше съжалил, а? Три дни, чуваш ли - три! дни! - мълчах. Добре, не се подмазвай, в смисъл, ела тук и се подмазвай, че толкова неща имам да ти разкажа. Вместо теб с Ивет три дни поред разговарях, толкова неща се натрупаха. Ти къде?! Не всичко ще ти разкажа, само част! Една десета! Върни се веднага - иначе няма да има бира!

Целувам те. Чакам те в хола на дивана. Сега ще ти разкажа всичко. Твоята тревичка.