Защо блогосферата в сегашния й вид трябва да умре

Основната разлика на съвременната блогосфера™ от старата топла лампова не са спам-ботовете в коментарите, поръчковите текстове или туитъроблогърските сбирки, които напоследък стават все по-туитърджийски и все по-малко блогърски. Главната разлика е в това, че в съвременната блогосфера е практически невъзможно да се запознаеш с човек, с който да намерите общ език.

Преди 8-10 години, когато в блогосферата се мотаеха стотина български писачи, основно работещи в рекламно-издателския бизнес, можеше да флиртуваш в коментарите дори със затворени очи - вероятността да се насадиш на контрольорка от СКГТ или шофьор на такси беше нищожно малка; можеше максимум да се насадиш на трипер, и то едва ли. В такива практически лабораторни условия по-голямата част от блогърите отдавна се изчукаха и дори се изпожениха помежду си във всичките възможни комбинации - и на тяхно място така би постъпил всеки друг.

Но първопроходството е едно, а тълпата - друго; аз примерно винаги съм бил предпазлив да въртя отношения на този терен; двата ми ранни опита да превръщам онлайна в IRL завършиха крайно неприятно. Е, последният ми опит опровергава тезата ми :) Но в този случай човекът е не толкова маниакален блогър, колкото просто наистина стъпил на земята и мислещ човек, което променя доста нещата.

Номерът е, че хората, особено жените (но не само те), реагират силно на текст. По-добре устен, но и писменият върши работа. Основната грешка е в сбъркания постулат, че а) от текста можеш да разбереш много за човека и б) блог-постовете са само малка видима част, върхът на, кхм... айсберга на сложната натура на въпросния блогър.

Формално погледнато, точка А не е чак толкова грешна. Ако потребителят пише "Отидохме с жената до Lidl, купихме мезета на примоция", основното за него вече като цяло сте го разбрали. Точка Б също съдържа частица истина: ако текстът започва с думите "Отново нощувах в изтрезвителя", вероятно останалите аспекти на тази личност ще откривате няколко години и е добре, ако историята не приключи в травматологията.

Хората, обаче, и особено жените, рядко четат житейски истории, те четат т.нар. интересни блогове, робувайки междувременно на същите тези заблуди. Прочитайки при някого прилично есе или хумореска, те си представят какви несметни съкровища съдържа авторовата душа и колко весело ще бъде с него в леглото впоследствие.

Само че те не се досещат за една малка тайна. Всичко, което авторът е имал да каже, може и вече да го е казал с въпросния пост. И това да не е върхът на айсберга, а да е целият айсберг (и не е едноименната салата, която да има слоеве, ако перифразираме Шрек). В някои случаи това не е черешката върху тортата, а цялата сладкарница. Човекът, който в свободното си време безплатно пише за зайчета, нищо интересно няма да ви съобщи нито в леглото, нито в трамвая - целия себе си той, ще прощавате, че ви убивам илюзиите, вече е вложил в изкуството.

Има още няколко нюанса. Ако човекът е професионален публицист, т.е. съчинява текстове в своето издание целодневно, а след вечеря, неспособен да се удържи, се самореализира и себеизразява и в социалките, аз само бих се обезпокоил от подобна маниакалност. Оттам направо една ръка разстояние остава до израза "моето творчество". Ако той, наопаки, си кисне примерно в IT отдела на някоя фирма за добив на ценни метали, а в свободната си минутка тича по организирани за блогъри събития и публикува в блога си огнедишащи репортажи - това показва, че той се е родил в семейство на социалистически инженери, където са му внушили, че да си журналист е страхотна, престижна професия, не е като да стърчиш пред чертожната дъска. Младеж/девойка с такъв културен бекграунд няма да ви хареса в леглото нито преди, нито след, гарантирам ви го. (Освен ако се е избавил навреме от този бекграунд, което става само със съдействието на стъпил на земята и мислещ партньор, но това граничи с фантастиката.)

Юзърите, пишещи безплатно филипики на тема политика, въобще не ги разглеждаме, опасявайки се за бъдещото потомство и психичната му наследственост, а сред потребителите с Y-хромозома броят им е потресаващ. Пишещите за политика за пари - още по-малко, хора с такива доходи гарантирано нищо интересно няма да ви разкрият.

В крайна сметка стигаме до парадоксален извод. Ако човек пише в блога си много и страстно - това е практически гаранция, че с него не бива да си имате работа. Ако пише малко, рядко и неохотно,  съществува все пак някаква вероятност той да е що-годе свестен човек. Свестността на кандидата по такъв начин се оказва обратнопропорционална на активността му в блогосферата™. В контекста на тази логика внезапно обаяние придобиват девствено чистите блогове - зад всеки от тях теоретично може да се крие нормален човек, занимаващ се с нормални неща.

А истинските принцове и принцеси пък хептен и идея си нямат, че съществуват всички тези ваши интернети.