Ти никога няма да бъдеш щастлив

Във връзка с един днешен текст на Нора се сетих за една чернова от миналата година.

Сега вече не гледам на нещата по този начин, но все пак... иска ми се да я споделя.

И аз не знам защо.

Ти никога няма да бъдеш щастлив, защото не умееш да се радваш на малките неща и на това, което е тук и сега - и винаги искаш нещо по-голямо, нещо различно, и всъщност дори не можеш да формулираш какво точно. Хората, изпитващи удоволствие от една добра вечеря или сън, ти се струват извънземни, нещо нереално, ти просто физически не си в състояние да разбереш и споделиш тяхната мотивация - и отдавна мечтаеш да измислят най-после таблетки, заместващи и едното, и другото. Не искаш да купуваш нищо, в моловете започва да ти се повдига, надпреварата за нови електронни джаджи ти предизвиква прозявка, а оправянето на падналата завесата в спалнята се превръща в потребителски подвиг. Никога не си мил прозорците на къщата си - и не помниш кога за последно си гладил нещо. Касиерите в McDonalds те познават по име и физиономия, а печката я пускаш само за да си запалиш цигарата. 

Ти винаги си тръгваш пръв, защото винаги си мислил, че си достоен за нещо по-добро, а после те се омъжват и избират музика за сватбеното парти - и ти казват, че са я видели на улицата, и че тя никога не е изглеждала толкова щастлива - още по-малко, когато е била с теб. Ти все още незнайно защо събираш за спомен дреболии в кутия от обувки Camel Active, макар че всеки път, когато я отваряш, те не предизвикват у теб никакви емоции, нула, zero, nilch, просрочени консервирани сливи в кошницата за отстъпки. Ти много пиеш, малко ядеш, и ходиш за суджу в 3 часа през нощта. Не помниш кога за последно си правил секс трезвен, или нещо те е трогвало до дълбините на душата ти. 

Ти кой знае защо все още пишеш в този блог, макар че хората, които са ти били интересни, отдавна не пишат. Теб пък те четат хора, които не си виждал от години. Казват ти, че на нещата трябва да се гледа по-позитивно, и всеки път като чуеш това, на лицето ти се появява саркастична гримаса. Хора, чийто живот е по-беден и скучен от твоя, кой знае защо са хиляди пъти по-щастливи от теб. Вероятно твоят живот ти изглежда отвратителен, но определено не се разстройваш от този факт.

Ти... си аз.