Жената и биополето

Ако сте говорили с леки жени (проститутки, моделки, държанки, порноактриси, нимфоманки, абе курвички с една дума), вероятно сте забелязвали една едва доловима обща черта в тях — и говоря не за поведението, било то вулгарно или прелъстително (в този случай нещата са ясни), или характера (той може да бъде всякакъв) — не, става дума за своеобразна мрачна аура, тайнствено биополе, което едновременно очарова и отвращава.

Когато се намираш до момиче, броят на партньорите на което е преминал отвъд, условно казано, трицифрено число, ти се струва, че тя не е точно човек, а по-скоро същество от друга планета, пришълка — и въпросът, отново казвам, не е в конкретните думи и постъпки, а в чисто инстинктивни усещания. Следващия път се загледайте по-внимателно, и в опушения поглед на представителката на тази социална общност ще откриете всеобемаща празнота, вакуумна бездна — и, веднъж разпознавайки този поглед, опознавайки го отблизо, ще се научите безпогрешно да идентифицирате на радара си такива жени. Жените със знаменития поглед на хилядата хуя.

Дълбоко съм убеден, че всяка разновидност на slut shaming произлиза единствено и само от мъжка слабост, и кресливото "Курва!" в 90% се състои от безпомощна обида. "Курва!" е последният аргумент на фрустрирания самец, бяло знаме, кърпа, хвърлена на ринга на любовната игра. В либералния западен свят на развитите комуникации и официализираното равенство на половете, където безмилостната невидима ръка на пазара на запознанства и отношения определя цена на всеки участник, а броят партньори е потенциално неограничен, човек може да вини единствено себе си. В такъв свят мъжът, който сериозно се опитва да сочи на жената "мястото ѝ" и я съди за нейните избори, е просто неудачник-фантазьор, който рита срещу ръжена на реалността.

Всичко е точно така, и така и трябва да бъде. Нещо повече, жените, които с лекота подхождат към секса, свободно говорят за секс и го практикуват, тези жени, за които тази тема въобще не е Тема с главно Т, а просто нещо подобно на разговор за времето или професионален навик — са хиляди пъти по-интересни от задръстените девойчета, които се свиват в надежда за награда за добро поведение (newsflash: няма такива награди, и никой не ги раздава). И да, не по-малко жалък е мъжът, опитващ се да получи от приятелката си вълнуващото число на брояча — по-зле от това е само таящият се на дъното въпрос "Обичаш ли ме?" или зададеното след признанието "А ти?"

Всичко си е така, да. Но има един проблем. Безразборният секс, колкото и да ни е неприятно да го признаем, все пак по някакъв начин руши човешката душа. И мъжката, и женската.

Въпросът не е в това, че погледът на хилядата хуя постоянно изучава околното пространство в търсене на следващия — в края на краищата дали ще ти изневерят, с редки патологични изключения, зависи единствено от самия теб. Но всичко, което искате да предложите на такъв човек — любов, емпатия, преданост, чувство за партньорство, планове, надежди, интереси — всичко ще пропада в тази обвита с пушек бездна и безследно ще изчезва там, защото на чуждопланетните пришълци не им е писано да обичат земляните. С пришълки може да си прекарваш приятно времето, даже е чудесно да го правиш, но ако се изпуснеш и паднеш в клопката на този дълбоко специфичен чар (толкова привличащ определена категория мъже), ще замръзнеш в царящия там вакуум.