Биотехнологичните фирми почти не се отличават от порно-студиата

Май е време да добавя към блога още една категория - "фундаментални". След текста за бъдещето на печатните медии, време е за един по-спорен - интервю на Мишел Болдрин, публикувано от сп. "Фирмени тайни", брой 4(285), 06.04.2009 г.

Професорът по икономика от Вашингтонския университет в Сейнт Луис Мишел Болдрин е от рядката порода на борците с авторските права. В съавторство с Дейвид Ливайн от Калифорнийския университет в Лос Анджелис той е написал книгата "Против интелектуалния монопол", в която според него е доказал, че авторското право не е двигател на прогреса, а обратно - спирачка за него. Болдрин смята, че защитата на интелектуалната собственост стимулира човешкия мързел. Запазвайки си правата върху научно откритие или художествен образ, правопритежателят спира да се занимава с развитието му, а не позволява и на други да го правят. "Анимационните филми за Мики Маус биха били много по-интересни, ако ги правеше не само Дисни" — заявява той. Заемайки се с търсенето на ефективни алтернативи на съществуващата система, Болдрин ги е намерил в порно-бизнеса. В интервю пред списание "Фирмени тайни" той говори за това, което съвременната икономика би трябвало да възприеме като методи на действие, вместо да следва примера на Мики Маус.


"ФИРМЕНИ ТАЙНИ": Смятате, че бизнесът може да заимства много от порнографията. Защо тя ви интересува толкова много?

МИШЕЛ БОЛДРИН: Когато едва стартирахме нашите изследвания в областта на съдържанието за възрастни, колегите язвително коментираха: "Вие там какво правите, порно ли гледате?". Но си заслужаваше усилията. Достигнахме до извода, че индустрията на порнофилмите е добър пример как би изглеждал светът без авторски права. Формално авторските права съществуват и там, но производителите на порнография никога не са се старали особено да се борят за тях: съдилищата твърде често са отхвърляли техни искове. В резултат на това в порнографията се е получил този модел на организиране на бизнеса, който копирайтът е ликвидирал в киното.

ФТ: Каква е същността на този модел?

МБ: Моделът на производство на порнография има три основни особености. Първо, това е лесният достъп до излизането на пазара. В Холивуд се конкурират помежду си само няколко фирми, между които да пробиеш е практически невъзможно, докато в порното виждаме, че съществуват несметен брой малки производители, борещи се за един и същ пазар. Второ, ориентацията към максимално понижаване на стойността на производството. Трето, порнографията се разпространява основно през Интернет.

ФТ: И какви преимущества дава това?

МБ: Порно-индустрията е много по-приятелски настроена към потребителите в сравнение с традиционния кино-бизнес. Реалното премахване на авторските права в отрасъла е направило продукцията доста по-достъпна за клиента. Когато излезе нов порнофилм, той се продава в затворени интернет-клубове по $30-40. После филмът се появява на по-малко скъпите сайтове и в крайна сметка се превръща в public domain. Това е добре за потребителите! Хората обичат порнографията и желаят да я използват. В този аспект тя не се отличава от която и да е друга стока.

ФТ: Какво друго добро е донесла на света порнографията?

МБ: Тя стимулира иновациите. Например създателите на порнографска продукция са измислили технологията за поточно разпространение на видео, която после залегна в основите на YouTube.com. Но най-важното им постижение е изобретяването ва търговията през Интернет. Сега, естествено, е лесно да се разсъждава, че Интернет е най-евтиният и ефективен начин за разпространение на информация, но през 1993-1994 г. само пичовете от порноиндустрията го разбираха. Те започнаха да продават филми през Мрежата и се сблъскаха със сериозен проблем: как да получат от клиента пари, запазвайки при това анонимността на транзакцията? Те бяха принудени да изобретят технологията за електронни плащания през Интернет, и действително го направиха: първопроходецът беше Electronic Card Systems, която предприемачът Ричард Гордън е създал предимно за обслужване на транзакции на сайтове за възрастни. Така че електронните системи за разплащания, които използваме в наши дни, дължат появата си на порнографията. Когато отпадне копирайтът и се даде на хората възможността честно да се конкурират, те стават невероятно креативни.

ФТ: Възпроизводим ли е този модел? Съмнявам се, че чрез порнотехнологиите може да бъде създаден поне един блокбъстър, да не говорим пък за приложението им в други бизнеси.

МБ: Методите на порнографията работят в абсолютно различни браншове. Вземете например биотехнологиите. По същината си биотехнологичните фирми почти не се отличават от порно-студиата — това са малки фирми, които се опитват да правят сложни продукти по най-евтиния възможен начин. Смятам, че аргументът, че с отмяната на авторските права няма да можем да създаваме добри филми, всъщност е твърде слаб. Да, на пазара няма порнофилми със сложна драматургия, завладяващ сценарий и специални ефекти. Но всъщност кому са нужни те? Сега порномоделът се използва за производство на доста специфични филми, но това не означава, че по този модел не могат да се правят и обикновени филми. Порнографията почти във всяко отношение е много по-ефективна от Холивуд, особено в методите на стимулиране на труда.

ФТ: Тоест и HR мениджърите също могат да се научат на нещо от производителите на порнография? Интересно, на какво?

МБ: На справедливи принципи за заплащане на труда. В основата на системата за поощрение на Холивуд лежи принципът "от никой да станеш принц". "Фабриката за мечти" увлича хората с надеждата да получат огромен хонорар, но същевременно звездите получават стотици пъти повече от обикновените изпълнители. Порноиндустрията работи на системата "за всеки има хляб": тя дава възможност да си изкарват хляба мнозина едновременно. Да, и там има своя система на звезди — най-популярните актьори печелят повече от другите. Но, първо, доходите им не са космически — по правило те не надминават $1 млн. годишно. Второ, няма такава пропаст в нивото на заплащане на труда на звездите и просто добрите изпълнители.

ФТ: Не смятате ли, чe "от никой да станеш принц" е по-ефективен метод за подбор на най-добрите?

МБ: Не, не смятам, че да се споделят доходите от един монопол само с малцина е добър начин за поощрение на труда. Ако се отмени авторското право в киното, нищо няма да се случи на звездите. Хората ще избират най-добрите филми, а актьорите, които са се снимали в тях, ще стават известни. Просто ще получават 500 хиляди вместо 15 милиона долара. Смятате, че много хора в този случай ще се откажат от кино-кариера? Нищо подобно. Как човек избира работата си? Първо, харесва му това, което върши (или поне не изпитва особено отвращение от него). Второ, той получава за тази работа малко повече, отколкото ако би се заел с друга, по-приятна за него работа. Сега си задайте въпроса: с какво ще се заемат холивудските звезди, ако не играят? И много ли ще получават за това? И после отново си помислете, ще изоставят ли Анджелина Джоли и Брад Пит киното, ако бъде отменено авторското право?