The revenge of the Twit

Навеяно от изригването на Велян и този текст.

Вероятно мнозина са чували понятието "клипово съзнание". Често то се свързва с невъзможността да се концентрираш върху дълги текстове, да проследиш дълга верига от логически аргументи ("внимание, много букви"), макар че е по-правилно да го свързваме с опита да се справиш с бързото остаряване на познанието. Би трябвало да разсъждаваме върху причините, а не последствията. Наистина, защо ти е да изучаваш нещо изчерпателно, "от - до", ако то още утре ще е остаряло? Оттук и плъзгането по повърхността, поразителната ерудиция в хоризонтален план и абсолютната липса на задълбочено познание.

Не мога да кажа, че и аз самият с нещо се отличавам от масата — определено обичам да чета блогове, което е сигурен признак. Блоговете се отличават с кратки обеми на публикациите, макар че все пак не съм скаран с художествената литература. Всъщност ако има нещо, което по идея не харесвам, това е туитването. За тези, които не са наясно (има ли въобще такива?): имам предвид не конкретната едноименна услуга, а въобще така нареченият microblogging, където съобщението не бива да бъде по-дълго от масовия SMS - 140-160 символа.


Популярността на блоговете е логична и достатъчно разбираема - за съзнание от клипов тип подобен тип изложение е по-лесно за възприемане. Напоследък започвам да разбирам и защо twitter, juick, edno23 и други подобни набират популярност - ражда се ново "стрипово" съзнание, за което текстът от два абзаца вече изглежда сложен.

Което ясно подсказва, че информационният поток още повече се е увеличил в последните години и хората не успяват да осмислят всичко. Вероятно е от значение и обратният аспект — авторският. В микроблога можеш да пишеш по-бързо, без толкова обмисляне, в движение и по-редовно. За някои сигурно това е дар свише, в крайна сметка на кой му се занимава да оправя грешки или да обмисля тънкости? Ако има нещо, в което туитването ме дразни неимоверно — това е липсата на място да разгърнеш мисълта си, а и туземската краткост рядко блести с особен талант.

По-интересно ми е, че сега осъзнавам защо до такава степен ме дразнят ъпдейтите на статуса в Facebook: това си е микроблогване отвсякъде (където споделяш какво мислиш и правиш) в максимално облекчен вид, където можеш да пуснеш каквато и да е къса фраза, без изобщо да се обременяваш с усилия да й придаваш смисъл. Не че аз не правя същото: погледнете ъпдейтите ми от edno23 в сайдбара - там има основно шеговити фрази, често видени по просторите на Мрежата, върху които не ми се медитира в обмисляне на цял пост, плюс от време на време и някой линк, който не е нещо изключително и не оправдава усилията по вчесването му в подробно изложение. Не съм сигурен въобще има ли един мой пост в edno23, който да е целял да каже нещо смислено някому - или просто това е разновидност на паунското развяване на опашните пера. Склонен съм да мисля второто.

Ако ви е уморил предишният абзац, честито - вече носите вируса на "стриповото" съзнание.

И ако ви се струва че в думата "стрипово" има нещо неприлично, трябва да ви разочаровам: няма такова нещо. Думичката сочи към корените на самото явление...