събота, април 18, 2009

The revenge of the Twit

Навеяно от изригването на Велян и този текст.

Вероятно мнозина са чували понятието "клипово съзнание". Често то се свързва с невъзможността да се концентрираш върху дълги текстове, да проследиш дълга верига от логически аргументи ("внимание, много букви"), макар че е по-правилно да го свързваме с опита да се справиш с бързото остаряване на познанието. Би трябвало да разсъждаваме върху причините, а не последствията. Наистина, защо ти е да изучаваш нещо изчерпателно, "от - до", ако то още утре ще е остаряло? Оттук и плъзгането по повърхността, поразителната ерудиция в хоризонтален план и абсолютната липса на задълбочено познание.

Не мога да кажа, че и аз самият с нещо се отличавам от масата — определено обичам да чета блогове, което е сигурен признак. Блоговете се отличават с кратки обеми на публикациите, макар че все пак не съм скаран с художествената литература. Всъщност ако има нещо, което по идея не харесвам, това е туитването. За тези, които не са наясно (има ли въобще такива?): имам предвид не конкретната едноименна услуга, а въобще така нареченият microblogging, където съобщението не бива да бъде по-дълго от масовия SMS - 140-160 символа.

Twit happens
Популярността на блоговете е логична и достатъчно разбираема - за съзнание от клипов тип подобен тип изложение е по-лесно за възприемане. Напоследък започвам да разбирам и защо twitter, juick, edno23 и други подобни набират популярност - ражда се ново "стрипово" съзнание, за което текстът от два абзаца вече изглежда сложен.

Което ясно подсказва, че информационният поток още повече се е увеличил в последните години и хората не успяват да осмислят всичко. Вероятно е от значение и обратният аспект — авторският. В микроблога можеш да пишеш по-бързо, без толкова обмисляне, в движение и по-редовно. За някои сигурно това е дар свише, в крайна сметка на кой му се занимава да оправя грешки или да обмисля тънкости? Ако има нещо, в което туитването ме дразни неимоверно — това е липсата на място да разгърнеш мисълта си, а и туземската краткост рядко блести с особен талант.

По-интересно ми е, че сега осъзнавам защо до такава степен ме дразнят ъпдейтите на статуса в Facebook: това си е микроблогване отвсякъде (където споделяш какво мислиш и правиш) в максимално облекчен вид, където можеш да пуснеш каквато и да е къса фраза, без изобщо да се обременяваш с усилия да й придаваш смисъл. Не че аз не правя същото: погледнете ъпдейтите ми от edno23 в сайдбара - там има основно шеговити фрази, често видени по просторите на Мрежата, върху които не ми се медитира в обмисляне на цял пост, плюс от време на време и някой линк, който не е нещо изключително и не оправдава усилията по вчесването му в подробно изложение. Не съм сигурен въобще има ли един мой пост в edno23, който да е целял да каже нещо смислено някому - или просто това е разновидност на паунското развяване на опашните пера. Склонен съм да мисля второто.

Ако ви е уморил предишният абзац, честито - вече носите вируса на "стриповото" съзнание.

И ако ви се струва че в думата "стрипово" има нещо неприлично, трябва да ви разочаровам: няма такова нещо. Думичката сочи към корените на самото явление...

2 коментара :

velqn каза...

Супер статия, линкнах я в моя пост и в svejo. Радвам се, че не съм виртуален глас в пустиня със самосиндикално мнение.

Аспарух К. каза...

Сега попаднах на това, превеждам го от оригиналния източник:

"Учени от Университета в Южна Каролина предупреждават, че ако се запази плътността на потока информация, постъпващ през медиите и Интернет, хората напълно ще престават да различават категориите за добро и зло.

Проведен от тях тест на мозъчна активност е показал, че реакцията при вида на физическа болка настъпва почти мигновено, докато съпреживяването на морално страдание възниква със закъснение от 6–8 секунди. Ако междувременно реципиентът продължава да получава поток от допълнителна информация, тези чувства е възможно да не възникнат, което се отразява на цялостния морален възглед на човека.

Колегите им от Университета на Охайо обвиняват за това Twitter и другите социални мрежи, заради стремителния поток от съобщения с дължина 140 символа: беглият поглед към тях не позволява изграждане на мнение и даване на оценка. Впрочем като споменаваме оценки: статистика показва, че средните оценки на студентите, използващи Facebook, са по-ниски от тези на техните връстници."

Публикуване на коментар