Невероятно уместен клип на Louis CK, в описващ всички чудеса на живота, с които сме привикнали и просто сме спрели да ги забелязваме:
Сега се замислям колко много са нещата, които приемаме за даденост - а родителите ни не са и мечтали за тях. Те вече са ежедневие и ние не можем да приемем, че бихме могли да съществуваме и без тях; купуваме нови и нови вещи и технологични джаджи, за да запълним празнотата в живота си - а тя си остава все същата, и дори още повече се увеличава. В крайна сметка се оказва, че не технологиите ни правят щастливи, а другите около нас - и собственото ни възприятие за света наоколо. Така че логично е да се запитаме: ако хората са толкова неудовлетворени от живота си, дали причината не е вътре в самите тях?
Сигурен съм, че много от вас познават тази реч на Дан Гилбърт от TED 2007. Ако случайно досега не сте я чували, моля ви, отделете 20 минути от вашия ден и се опитайте да вникнете в основните концепции на човешкото щастие:
Няма да се заема да ви убеждавам кой от двата описани вида щастие е "правилен" и кой не. Просто искам да си зададете въпроса: какво ви прави щастливи? И защо щастието така упорито ни убягва? Защо, дори и когато упорито и дълго преследваме една цел, не изпитваме удовлетворение? Защо сме толкова неспособни да осъзнаем до каква степен определен стремеж би променил живота ни към по-добро или по-лошо? И дали действително огромните възможности за избор водят до удовлетворение? Свободата води ли до щастие?
Всъщност нещата според мен отиват дори още по-далеч - и достигат до общата констатация, че сме адски неспособни да преценим доколко сме били щастливи в миналото - и колко щастливи бихме били в бъдеще. Тази неспособност влияе на възприятията ни за етика, справедливост, икономика, политика, изобщо за разбирането на начина, по който функционира цялото общество. Питам се, дали в основата на вечното българско недоволство от всичко наоколо не се крие същата причина...
Публикации
2 коментара :
Ех, каква интересна тема и клипчетата бяха страхотни - благодаря за споделянето. Доста често и аз съм се замисляла върху въпросите за щастието. Ама отговорът ми убягва... естествено...
Все пак съм стигнала до някои изводи:
1. материалното не ни задоволява, защото то обикновено е средство, което ние превръщаме в цел, но то все пак си остава средство, нищо че ние сме забравили - то не променя същността си.
2. във всеки един момент се стремим към нещо, което нямаме. И когато се сдобием с него, то престава да ни е интересно. Това е като някакво оправдание за миналия момент, че не сме се чувствали щастливи. Сега когато имаме желаното, всъщност осъзнаваме, че то не е решаващо за щастието ни.
Аз също съм убедена, че можехме да се чувстваме повече и по-често щастливи, ако не си бяхме спретнали такова материално общество, а обръщахме повече внимание на това, което е вътре в нас и в другия човек.
Ах ако знаеш само как ме развълнува с тази тема. Ще пиша и аз отделен пост за това, нищо че ще почна да се повтарям.
Вярвам че истинското щастие е в това да умееш да се концентрираш върху момента, да осмислиш живота си в настоящето без твърде много забежки към миналото и твърде конкретни планове за бъдещето. Също така истинското щастие се състои в приемането на факта, че единственият човек с когото ще прекараш целия си живот си самия ти...и когато се разделяш по една или друга причина с някой обичан - да си щастлив че сте вървели заедно по пътя, а не да страдаш че вече няма да е с теб. Но това състояние на духа се постига много трудно...
Публикуване на коментар