сряда, април 08, 2009

Midsummer Madness

Сега е средата на нощта, и аз още съм под впечатлението от "Лудост посред лято" - изненадващо свеж латвийски филм, който се оказва и адски труден за определение като жанр. Теоретично той се води романтична комедия, но успява да преплете толкова много различни сюжети в едно, че със същия успех би могъл да бъде приет и за мелодрама, и дори за "етнически" филм в духа например на "Моята голяма гръцка сватба". Всичко това е съчетано с пиперлив, макар и леко клиширан хумор, леко поръсено с щипка магически реализъм и гарнирано с умерен абсурдизъм в стил Кустурица. Комбинацията е странна и пристрастяваща.

Не стреляйте, аз съм американец!
Историите в филма са цели шест, които почти не са свързани една с друга, освен в общото внушение и момента на случването им - нощта на Лиго (известна още и като Иван Купала). Налице е американец, който пристига в Латвия да търси незаконородената си сестра, дашна стюардеса, която води новия си любовник японец при ксенофобски настроените си родители, британски пожарникари, които сред латвийските си колеги откриват черти в себе си, които може би само смътно са подозирали, френска поетеса, която носи урната с праха на покойния си мъж, за да го погребе в съседната Литва - и още няколко преплетени във въпросната бъркотия истории, които ще намерят развръзката си в тази нощ...

О, японец!
Актьорският състав е много добър и комбинира най-различни националности - от латвийци през американци, французи, австрийци, руснаци, китайци и какви ли още не. Въпреки че никой от епизодите не блести с някаква невероятна оригиналност - и част от хумора е заимстван от изтъркани лафове от рода на "What watch? Two watch. Such much?", все пак цялостното усещане е за приятна, жизнерадостна история, която акцентира върху любовта в различните й форми (точно както беше впрочем и в "Наистина любов", с който този филм е доста близък по дух), която почти всички герои на филма откриват във въпросната нощ, макар така и да не намират загадъчното цвете на папратта (каквото по идея не съществува). Всъщност не съм прав - безспорно много оригинална и сюрреалистична е частта от филма с участието на Мария де Медейрос (поетесата), Доминик Пиньон и Тобиас Морети, съпровождащи праха на покойния съпруг на поетесата до Хълма на кръстовете.

Birds do it, bees do it...
Бих могъл да се впусна в темата за междунационалните разминавания във възприятието, които са елегантно загатнати в рамките на филма - не случайно по-голямата част от историите включват чужденци, оказали се просто случайно в Латвия; за жителите на екс-соц страните има още един пласт на хумор, обиграващ отношението към доскорошния "голям брат". Ще ви спестя моите коментари, оставям ви да откриете този аспект на филма сами. Също така за по-напредналите има дребна задачка: да открият аналогиите със "Секскомедия в лятна нощ" на Уди. И не пропускайте дребните детайли - от рода на часовниците в фоайето на хотела :)

Ама ти няма ли да заминаваш?
За любителите на чисто романтичните комедии вероятно филмът като цяло ще изглежда скучен (особено в клишетата, пръснати равномерно из сюжета), но ако имате желание да погледнете под повърхността и на свой ред да потърсите алегоричната цъфнала папрат, ще ви очаква приятна изненада. Разбира се, може би пък причината е в самия мен и аз самият съм склонен да търся под вола теле, или в случая, под крава - чудодейни гъбки... :)

2 коментара :

komitata каза...

Абе направо си признай, че без гъбки не е добре да се гледа филма ;-)

komitata каза...

сега малко по-сериозно. midsummer е всъщност лятното слънцестоене с което са свързани доста европейски фолклорни празници, включително нашият еньовден, а в латвия съответният който ти си написал. цветя, огън, разврат, май това е общият европейски знаменател на празника ;-) маскирано като actually love

Публикуване на коментар