Колко важно е да бъдеш опрятен

Провокирано от един вчерашен спор за това колко важен е външният вид. Аз, като не мога да убедя другия, обичам да разказвам истории... :)

«Отивам да плащам тока. Пред мен на опашката е някакъв неопределим субект - твърде голям, за да е младеж, но твърле малък, за да е мъж. На вид изглежда все едно се връща от бойно поле: груба четина, загоряло лице, покрито с засъхнала пот и ситен сивкав прах, високи военни ботуши, бричове и куртка в маскировъчен цвят с пагони от времето на соца, панамена шапка, на раменете нещо като армейски раменни колани, към които е прикрепено подобие на мешка, от която стърчат брадва, лопатка и трион, вътре личи и силуетът на ренде. Бричовете и ботушите са обилно посипани с прах, стърготини и стружки. Какъв може да бъде такъв човек, освен дърводелец? Приближава се той до касата, подава листчето със сметката. Изведнъж касиерката възкликва:
- Олеле! Компютърът ми се повреди!
Човекът, все едно нищо не се е случило:
- Алт и Ес.
Касиерката не загрява:
- Какво?
- Алт и Я. Контрол заедно с F5. Сега само F5. Продължи. Продължи. Вариантът по подразбиране. Ентър. Ето на, а вие ми приказвате "повреди се".
Касиерката, гледайки го с огромни кръгли очи, му връща сметката с касовата бележка и пита:
- А вие откъде знаете това?
Той откоментирва уморено:
- Аз съм го писал. И занапред не си слагайте лактите на клавиатурата.»