сряда, август 19, 2009

Интимна дилема

Днес, скъпи мои читатели, ще си поговорим за това как правилно да се потим и съответно да воним. Като човек, който има опит и в двете...

- Скъпи, къде беше?
- Тичах.
- Странно, тишъртката ти е суха и въобще не мирише!
- Идиотка, тичах с друга тишъртка!
© стар майтап

В онези времена, когато още гледах нашата забележителна телевизия, изкупена вече напълно от mr. Krassimir Guergov - тоест в скапаните времена на 90-те години - често обръщах внимание на всякакви полудокументални кадри от разните му там парижи, амстердами, лондони и други цивилизовани африканско-азиатски градове. И се потрисах от обемите на народа, движещ се с велосипеди. А говорителите зад кадър подхвърляха ехидно: "Вижте - самият премиер-министър на Марихуандия отива на работа само с велосипед, защото качествената трева отдавна му е прояла мозъка много се грижи за защитата на околната среда, а и задръстванията, таксите за пътищата и паркиране са такива, че си таковало майката."

Сега си мисля, че такива обекти по телевизията вече не се пускат. Не мога да проверя, защото нямам вкъщи средства за попиване на телевизията на Великата държава, преродила се от пепелта на 10 ноември. Но подозирам, че едва ли някой ще разказва за велосипедните пътешествия на напушените чуждестранни премиери - на народа на страна, столицата на който се запушва незабавно и тотално заради не само заради кортежите на президента, премиера, всички министри и половината депутати, но и за която и да е снабдена с някаква власт чуждестранна твар.

Но пък велосипедите по улиците на европейските градове... от отсъствието на репортажи за тях в най-обективната в света телевизия едва ли те са се изпарили във въздуха.

Глей ни кви сме стилни и спретнати, личи че въобще не сме въртяли педалите!
Та ето какъв въпрос ме тормози. Един такъв интимен въпрос, в духа на "как да пръднеш в тълпата, така че никой да не чуе - а ако чуе, за нищо на света да не си помисли, че си ти". Понеже проблемът и на мен не ми е съвсем чужд...

Пристига значи същият този премиер-министър на работното си място с велосипеда. Хайде да не е точно премиер-министър - за да не предизвикваме реакции на омерзение у читателите. Нека приемем, че е младши чиновник в секретариата в някоя държавна администрация. Та този чиновник през цялото време е въртял педалите, пъшкал е, проклинал е изпитата вчера бира, прекалените количества изпушена марихуана и като цяло нездравословния си начин на живот... Все пак въпреки пъхтенето е стигнал, слиза от седлото, закопчава велосипеда и влиза в сградата.

Но от него, след такова нещо, извинете... хммм... как да го кажа по-деликатно... понамирисва, знаете ли. И далеч не на теменужки. А на абсолютно конска пот. А и какво да прави, отново извинете, с явно забележимите петна на гърба и подмишниците на бялата риза - когато горчивата пот от далечното пътешествие изсъхне? Незабавно да запере ризата в мивката на най-близкия офисен кенеф?

Та ми е любопитно как решават там този проблем? Във всеки офис има общодостъпен душ, може би? Или просто си изтриват тялото с хигиенични влажни салфетки, без да опръскат някого се притесняват от другите - и се събличат до голо насред офиса? Или някак другояче? Понеже в това, че срещу подобно могъщо средство за потене и миризма като велосипеда могат да помогнат всевъзможни рексони и прочие дивотии - да ме извинявате, но не вярвам, понеже неведнъж съм се качвал на велосипед, тичал съм по стълби и съм вдигал всякакви тежести.

Или постъпват точно наопъки - разбираш ли, щом на теб ти мирише, твоя грижа как ще се справяш с този проблем? Един вид, дръпни се и не стой наблизо. Или търпи. Или си пъхни ароматни тампони в носа... Може би така?

Защо аджеба питам ли? Не, ще ви разочаровам, не съм се чалнал, не съм и станал някакъв фетишист :) Доколкото подочувам, един познат обмисля да прави фирмичка, в която май ще има периодично нужда от моето съдействие - и офисът й, ако не бъркам, се предвижда да е ама на такава си п.... лелина, че просто да се гръмнеш. В смисъл, че да се ходи там с градски транспорт е тъпо, защото пробвай, ако можеш, да откриеш удобен транспорт за оригинално измислен маршрут с дължина само 5 километра. Пет километра с три автобуса с две прекачвания - това, да знаете, е голям купон. А пеша да ходя дотам - зарежи. Че и ще се препотя, така де.

Затова виждам точно два варианта: велосипед или малолитражно скутерче. Автомобилът отпада от самото начало - както по бюджетни причини, така и защото да се шофира в столицата на тази страна, особено на такова разстояние - това е дори още по-смешно, просто да се попикаеш от смях. Изобщо не упоменавам, че в този случай ще се наложи да се изръся или за митнически отчисления за тази прелестна държава, или просто да бутна парички в джоба на някой местен търговец за излъскана сглобка на съдържанието на западните автоморги. Плюс вечно гладните и бедни катаджии на всеки ъгъл. Плюс липсата на достатъчно безплатни места за паркиране, адресната ми регистрация в синята зона - и безочливите цени на платените паркинги. И т.н., и т.н. В общи линии - сори, драги мои агенция "Митници" и НАП, ще минете и без моя данък автомобил, мито, каско, селянска безотговорност гражданска отговорност и всичко останало.

Та - велосипед или скутер? Велосипедът е за предпочитане - и е по-евтино, и е по-просто, и за здравето е доста по-полезно, и прочие бла-бла-бла. Излишните килца така или иначе трябва да се свалят, по този въпрос две мнения няма. Но въпросът, изложен по-горе в цял куп не твърде апетитни абзаци - тотално ми убива какъвто и да е ентусиазъм да го правя. С човека се познаваме достатъчно добре, за да не ми се иска да му воня в офиса. А душ там - логично - най-вероятно няма да има. На някой да му хрумва някакво специално решение, някаква такава особена улична велосипедна магия, която аз просто не съм овладял?

Още един допълнителен въпрос - какво да правя аз зимъска, когато сняг забръска. Велосипед? Или скутер? Скутер? Или велосипед? Или да вървят на майната си и едното, и другото - и все пак с трите автобуса... Но за това ще мисля по-нататък.

7 коментара :

nofearinc каза...

В една от предните местоработи имаше велоработници (2-3 броя, де). Впечатлението ми оттам бе, че в най-големите жеги се придвижваха с тениска до работа, след това в банята, лека 'промивка' и подмяна на тишъртката. В по-нормални атмосферни условия обаче нямаха такива проблеми, т.е. при нормално каране (а и много светофари и кретении по пътя) не се получава изхвърляне на течности от организма (за пот говорим още) :)

Зимата в България зима ли е? 10-тина снежни дни се преживяват - градски транспорт, маршрутки и т.н. През останалото време просто се кара по-добре облечен.

Събина каза...

Ами явно има някакво решение, защото в Европа, хората наистина го правят масово. И аз съм го правела и да ти кажа, дори през Юни, Юли не помня да е имало проблеми. Просто те не карат за време - карат бавно. И не карат бегачи, а градски колела, които се карат в пъти по-лесно. Такива обаче у нас няма.

А за останалите, които си се потят, вероятно наистина има бани. Да не говорим, че у нас и хората в градския транспорт миришат... :/

Таня Джекова каза...

И аз доста дълго време ходех с колело на работа. По принцип съм от тези, които се потят обилно и затова карам с раница на гърба, в която си нося дрехи за офиса. Нося си и малка хавлиена кърпа и когато отида в тоалетната да се преобличам, намокрям кърпата и си обтривам тялото с нея, за да избърша потта. Преобличането трае не повече от 10 минути. Даже се е случвало да си нося и трета тениска за карането обратно, защото тази от сутринта още е мокра и не може да се носи. На лятото това му е хубавото, че дрехите са леки и заемат минимално количество обем. Есента и зимата пък е готино, че не е толкова топло и по-малко се поти човек.

Карала съм до 3 офиса, все на разстояние - 6-7 километра от нас и това си правеше солидно количество движение за деня. Препоръчвам горещо.

Аспарух К. каза...

Не знам... Аз и бавно да карам, се потя така, че става нетърпимо. Преди да мина трийсетака, не беше толкова болезнено забележимо, но сега дори да се затичам, за да хвана трамвая, потта и миризмата са налице. Същото се отнася и до багажа - колкото повече мъкна, толкова повече пот. Списъкът с вещи, които мъкна, напоследък започва да става застрашително голям - с лаптопа начело. Леко ме съмнява носенето на допълнителни комплекти с дрехи да е резонен вариант - поне за мен. Пък и направо не ми се мисли как ще въртя педалите на връщане, тотално изтощен до пълно скапване. Определено не съм в най-добрата си форма.

Впрочем то и със скутерчето човек се поти, каската как топли просто не е истина... А без каска, сори, но ме е шубе. Както казваше майка ми, в Централни гробища има алея "Ява" и алея "Ламбрета". Но май се отплесвам :)

Ако няма друго положение, ще се прави... но ме притесняват още количествата прах по улиците - аз и при нормална разходка не мога да си облека ризата втори път, понеже яката й става черна. Абе с една дума - твърде много проблеми накуп, без видимо решение.

Нещо ме съблазнява мисълта за Segway като вариант, тези дни гледах някакъв да се размотава с такъв по Сточна гара. Там проблемът май е в скоростта... пък и самата машинка е скъпичка. Че и лесно ще я откраднат. То, като се замисля, предвид квартала проблемът с кражбата стои и за велосипеда, и за скутера...

shadrik каза...

Аз съм "за" велосипеда. В момента така ходя на работа (не съм в България), но алгоритъма ми е подобен на този описан от Таня Джекова. В раницата, нося кърпа и тениска/риза и дезодорант. След миенето/бърсането с влажна хавлия, се използва половината от дезодоранта и така :) успех с избора :)

Таня Джекова каза...

И в Младост има един дето се размотава с такава двуколка, ама и шкембето му е порядъчно голямо.

Е, наистина - като заносиш и лаптоп, багажът на гърба става повечко, но имай предвид и това, че потта на човек мирише силно, когато той е под стрес и е обездвижен. Движението и редовното потене /и в сауната също/ помагат да се изчистят токсините от организма и дори и да се потиш, потта ти не мирише, освен ако не си останеш с нея на гърба цял ден.

За повече багаж, може да се ползва багажник. И не се оправдавай - това е най-евтиният и най-полезен вариант за придвижване. Само опитай и ще видиш, че след време каквото и да ти говорят, за друго няма и да искаш да чуеш :-)

А за прахоляка - е там вече единственото спасение е да караш по малки и неоживени улички.

Аспарух К. каза...

Ей това ми се иска някой да го внесе у нас, тогава ще съм хипер-щастлив. Дай боже...

Публикуване на коментар