Народопсихология на вулгарността

Терзаят ме едни такива народопсихологични размисли, свързани с една картинка отпреди време в Twitpic, та ще ги пусна на бял свят. Току-виж някой успял да ме убеди, че не съм прав. Но... аргументирано, моля :)


Нашенци имат една особена героична традиция, от която думата "хyй" по малко странна логика се оказва един от най-забележимите компоненти. Не е тайна за никого, че когато негрите пишат на оградата думата "fuck", те най-често я разбират в буквалния смисъл, тоест пишат за това, което мечтаят – в крайна сметка за човека е изключително естествено да пише на оградата или стената за това, за което мечтае. А макар да звучи расистки, негрите винаги са мечтали за приятните неща – да се събират заедно на улиците на негърските квартали, да пеят, виртуозно да свирят на музикални инструменти, да танцуват и да се чифтосват с жени от своята (и понякога от друга) раса. Смята се, че изключение е бил Мартин Лутър Кинг, който е мечтал за равноправие на негрите, но съществуват и мнения, че Мартин Лутър Кинг само упорито се е борил за равноправието на негрите, заради което и е бил убит от белите, а ако бе мечтал за същото, за което и другите негри, нещо повече, ако се беше стремил да постигне това, за което e мечтал, би останал жив и би станал рапър, т.е. богат негър, който щяха да бъдат принудени да уважават дори белите. Тук впрочем се разкрива една важна подробност: полезно е да се стремиш към това, за което наистина мечтаеш, а не да биеш на социални идеологии, което не носи далавера, а на всичкото отгоре и е опасно. Тук можем да си припомним фаталната изцепка на Джон Ленън, който се хемна да се бори за социални каузи, тръгна да се бори срещу Белия Дом и войната във Виетнам, заедно с Йоко Оно, вместо просто и вечно да чука надарената си японка - и тези опасни пориви лишиха Джон от живота, и горката японка от Джон.

Очевидно е, че джазът, блусът, соулът, рапът и мръсните танци за негрите са само лесен начин да се харесат на своите негърки и да получат правото на чифтосване. Затова и негрите пишат на оградите думата "fuck", имайки предвид това, което славянинът с присъщата му топлота нарича чукане.

Съвсем от други подбуди пише на оградата думата "хyй" нашенецът. От бая древни времена въпросната трибуквена дума се пише на оградата не само и не толкова от младежите (а младежите в този аспект са най-близко до негрите - виж по-горе), но и възрастни хора, мъже в зряла възраст, понякога дори дядовци, уважавани в работата и обществото хора. Защо го правят?

Когато възрастен човек по нашите географски ширини пише на оградата думата "хyй", той има предвид естествено не члена като обект - макар и носещ щастие, но все пак разбираем. Той говори за самия себе си – обект непонятен и най-често напълно лишен от щастие. Той дава на себе си най-точното и обхватно определение. Нашенецът постъпна честно, като по този начин показва и заявява какво представлява той на този свят – още повече че по правило в този момент никой не го вижда, а това винаги прави по-леко честното признание пред самия себе си и Бога. Някои нашенци – и именно те са най-интересни, тъй като точно те са истинските герои, - пишат тази дума на оградата - нарочно - когато ги виждат всички. В това има доста мъжество. Думата "хyй" на оградата е винаги вик, обърнат към космоса, протест, тъга по несъстоялия се празник, и - естествено - осъзнаване на собствената незначителност. Пред мащабите на черната бездна.

Ето така разбирам аз този въпрос. А вие?