Писано и неписано

Тя беше мургава, чернокоса и черноока. Стремителна, почти рязка в движенията си, с горделива осанка и летяща походка. В биещите й на очи й черти имаше нещо хищно. Истинска красавица, тя излъчваше едва доловим аромат на опасност, който я правеше още по-привлекателна. Тя никога не се заседяваше на едно място. При това маршрутът на воаяжите й беше непредсказуем: можеше да се вдигне и за миг да се окаже на другия край на света, а можеше и просто да пообиколи околностите. Приискваше ти се да я хванеш, завладееш, затвориш, присвоиш. Но тя не се даваше, с лекота бягайки от хитроумно разположените клопки, оставайки все така примамващо свободна и възхитително опасна.

Той представляваше пълната й противоположност. Светлокос флегматичен здравеняк, домосед, въплъщение на стабилността и спокойната сила. Чувството за личната му значимост и важност лъхаше от всяко негово движение. Жестовете му бяха премерени и точни, той беше немногословен и невъзмутим. Осъзнаването на отговорността за неговите не особено скромни владения го удържаше на едно място. Разбира се, той беше богат и знаменит, но не това беше главното. Без него всичко замираше, спираше и настъпваше упадък. Той беше сърцето, смисълът на всичко ставащо наоколо. И това му харесваше.

А още му харесваше тя. Той следеше отдалеч яркия й, в много отношения хаотичен и безпорядъчен, тъй лекомислен живот и си мечтаеше какво би правил с нея. Тя би спряла своето брауново движение и би замряла редом с него до камината, полагайки глава върху коленете му, без особени мисли гледайки огъня, а той би галил с пръсти тъмните блестящи кичури на косата й. А после тя би го увлякла в никога досега неизпитаното главозамайване на стремителните пътешествия, проблясващи за миг лица, места и цели, би преминала с него през поредица изменящи се увлечения и удоволствия. Биха се гледали един друг в очите – неговите спокойни, леко ледено сини и нейните парещо черни, блестящи с яростен блясък. Лед и пламък, движение и покой, вдъхновение и сила. Би било възхитително.

Естествено, тя знаеше. Жената винаги знае. Прелитайки наблизо в поредния вихър или за кратко замирайки недалеч, тя чувстваше неговото присъствие с цялото си същество. Всъщност той беше и смисълът на нейния живот. Просто защото той съществуваше – и беше това, което е; това беше достатъчно.

Само ни изглежда, че движенията на съдбите са лишени от логика и смисъл. Това, което му е писано да се случи, е замислено и направено не без причина. Божественият План, събиращ и разделящ, сблъскващ и сриващ, ускоряващ и прекъсващ – е плод на разума, всичко в него е устремено към крайната цел. Добро ли е това или лошо? Зависи от гледната точка… Както са го казали класиците: какъв е смисълът от строежа на мост от гледна точка на рибата?

Срещата им беше неизбежна, в дълбините на душата си и двамата го знаеха. Тя беше замряла толкова близо до него, че той чувстваше нейния аромат, нейната топлина. Тя го привличаше както никога досега. Моментът на истината: спокойните сини очи срещу яростните черни…

- Шах и мат, - с удовлетворение каза Играчът, премествайки черната царица на f1, точно до белия цар.