събота, август 15, 2009

"Ирония на съдбата" през погледа на психоаналитика

Малко гениални психоаналитични отправки с обилен анализ на поведението на съветските интелигенти. Неимоверно забавно, особено в светлината на това, че наскоро в коментарите един Аноним ми направи дълбочинна психоанализа, а и преди дни квартирата ми изненадващо се оказа не-моя. Но хайде да не ви губя времето, да минем към същината:


Женя страда от класически едипов комплекс с потисната сексуалност, а жените за него са източник на изключително силна тревога...
«"Всенародната любов" към "Ирония на съдбата" е факт, а доказателството за тази любов е броят излъчвания на филма по телевизията. Макар че многогодишното "традиционно" повторение може да свидетелства не толкова за любов, колкото за невротична натрапчивост.

Да си припомним възрастта, в която децата искат не новости в приказките, а абсолютно точното им повторение. Това ще ни укаже дълбините на регресията, в която пребивават постоянните потребители на "Ирония на съдбата" и на актуалната за тях проблематика на постоянството на обекта. На ситуацията, когато твоята квартира изведнъж се оказва не-твоя и трябва някак да преживееш това шизоидно разцепване.

Какво още е характерно за зрителите, търсещи (обичащи) именно такъв филм.

Какво именно ги привлича в "Ирония на съдбата"? Какви дълбочинни фантазии? Реакции на какви травми?

Главните герои са самотни и живеят с майките си, макар че отдавна са надхвърлили 30-годишна възраст. Доста характерна ситуация за руската майчинско-детска симбиоза. Момчето Женя Лукашин отдавна е изпълнило своята фантазия за обладаването на майка си. Вече дълги години той живее с майка си, но постигнатият рай явно има дефект. Сексуалността на героя - по силата на инцестните забрани - естествено е потисната.

Понижението на вътрешното напрежение се извършва по най-стандартния руски начин – запой. Еднополовата хомоеротична компания, в която героят с години безуспешно се налива, убедително разкрива принципната му липса на готовност за дълбоки и продължителни хетеросексуални отношения. Опростено казано, жената за Женя е източник на изключително силна тревога. Но майката иска от него да се ожени, одобрила е кандидатурата, приготвила е всичко за празничното сливане. Показателно е, че Женя в банята съобщава на събутилниците си, че днес се жени. Естествено, не става дума за събитията в гражданското. Женитба Лукашин високопарно нарича предстоящото чукане. Ще се наложи да се вместят във времето преди прибирането на майката. Невероятно тържествена задача за мъж, каращ четвъртото си десетилетие. Но тук започва да действа класически, познат на всеки аналитик, съпротивителен механизъм. Няма нужда подробно да описваме тук колко изобретателно този безсъзнателен механизъм използва всевъзможни случайности и съвпадения - нещо повече, той сам ги създава. Известно е: там, където се среща струпване на случайности, търсете съпротивата на персонажа.

Нашият персонаж Лукашин, стремително напивайки се, прехвърля решението на събутилниците, а компанията от полуголи мъже резонно решава, чe Женя не бива да се жени днес.»

© Сергей Зубарев

Текстът е просто уникален. Ако случайно не ви достига руският, за да проследите пълния разрез от психоаналитична гледна точка на това фундаментално творение на социалистическото киноизкуство, отпишете се в коментарите и ще го преведа изцяло, подобен дълбочинен анализ не е за пропускане... :D

2 коментара :

к каза...

Нормално следствие...Идва момента, след който всичко ,което пречи на пиенето се игнорира. Случайноста започва да клони към съвпадение :-)

klara каза...

Да пази Господ от такива касапи- психоаналитици! Да правиш опити за кастрация на едно произведение на изкуството, пипайки художествената му стойност си е направо Менгелевщина!!! Авторът на статията си е направо психопат с тежки увреждания. За да ме вълнува изкуството, не ми трябват "анализи" от такъв порядък. Достатъчна гаранция за високата стойност на филма е името Елдар Рязанов.
Римейка не съм го гледала.
Кларита

Публикуване на коментар