Влюбеният телевизор

Тя беше червенокоса. Удивително красива с весела закачлива усмивка и не твърде обезобразена от особен интелект. Забавното вирното носле с любопитство се вреше по различните ъгълчета на квартирата ми.

- Почакай, скъпа! - ласкаво я увещавах, добавяйки две лъжици доматено пюре в агнешкото с задушени картофи.

- Миличъъъъъък, - проточи тя с мелодичния си глас. - Ти каза, че вечерята ще е в пет! А вече е пет и половина! А знаеш, че след шест не ям!

- Разбира се, - търпеливо се съгласих аз, проклинайки в мислите си момента, когато се запознахме с нея в социалните мрежи.

Не, не споря, секси тялото и готовността да се отдадеш във всеки момент безусловно са плюс. Но трябва да има и още нещо, нали? Глазура, така да се каже, под формата на поне искрица ум. С тази мисъл сипах агнешкото по чиниите и се заех да вадя тапата на бутилката червено сухо чилийско вино. Естествено, когато съм сам, предпочитам уиски, но да бъдем честни, в света няма толкова много жени с подобни вкусове. Макар че определено в живота си забелязах една тенденция - колкото по-възрастна е жената, толкова по-силни напитки предпочита.

Вдигнахме чашите с ферментиралото грозде и рижата ми спътница застина в очакване на тоста. "Бързо изръси някоя остроумна фраза!", - в отчаяние си помислих аз. Мозъкът ми се мяташе в търсене на нещо подходящо. Възникна неловка пауза.

- Вън от плажа! - изведнъж се чу от телевизора. Моята красавица с недоумение се огледа към плазмения панел. На екрана младежи с пискливото американско "Fuck You!" тичаха подир знойни красавици в бикини. Поредната тъпа американска комедия.

- Ти да не би да искаше да гледаш това с мен? - с отвращение попита приятелката ми, намръщвайки чудесните си вежди.
- Ами... Не, естествено, - отговорих аз и щракнах бутона за смяна на каналите на дистанционното.

На екрана младеж пъхаше своя член в прекрасен ябълков пай. Перфектно уцелен миг.
ЩРАК!
Появи се лицето на четиридесетгодишния девственик. Аз не издържах и се усмихнах, но забелязвайки враждебния й поглед, веднага с усилие на волята се заставих да се намръщя и поклатих глава.

- Ти си мислиш, че аз съм толкова тъпа и с мен могат да се гледат само такива филми? - попита тя. - Аз харесвам сериозно кино за силни жени! Например гледал ли си "Професия блондинка"?
Не издържах и се захилих с глас.

- Отивам си! - заяви тя и гордо вирвайки брадичка, си взе чантичката.

- Мила, моля те, остани! - помолих я без какъвто и да е ентузиазъм, по-скоро от чиста любезност.

- Не! - отсече тя сърдито и избяга от квартирата.

Осъдително погледнах телевизора.

- Не ме гледай по този начин! - свадливо отбеляза той. - Ти самият прекрасно видя ума й, необременен от висше образование. Именно с нея ли си мечтал цял живот да обсъждаш как е писал Хемингуей или е снимал Хичкок? А и всъщност аз те спасих от неминуем позор! Защото добре познавам моментите, когато ти се мърдат устните, а погледът ти бяга от една страна на друга в търсене на красива фраза. Признай, че те спасих. Признаваш ли?

- Признавам, - отговорих аз на интелигентното постижение на новите технологии. - Ако знаех, че покупката на телевизор с подбор на видео-съдържание в зависимост от емоционалната нагласа ще доведе до мастурбация вместо до чудесен секс, за нищо на света не бих те купил.

- По-добре да онанираш, отколкото да правиш секс с жена, която не обичаш, - безмилостно отбеляза устройството. - Забавлявай се!

На екрана се появиха откровено порнографски сцени.

- По-късно, - прозях се и тръгнах да мия съдовете. Подир мен зазвуча весел рокендрол. Наистина, ако ще върша работа, по-добре да е на фона на забавна музика.

Когато се върнах обратно в хола, на екрана се появи пластмасова луна и звезди. Зазвуча тихата музика от "Лека нощ, деца!".

- Рано е, - изсумтях аз и се отпуснах на дивана. В главата ми започнаха да се появяват имена.

- Елена, - произнесох, размишлявайки на глас.
- Интелектуална и фригидна, - контрира сандъкът.

- Светла?
- Твърде затворена и неискрена.

- Мария?
- Очевидна курва!

- Наталия?
- Твърде проста...

- Олга?
- Твърде сложна.

- Марина?
- Кучка!

- Вера?
- Изобщо не подлежи на обсъждане.

Аз мечтателно въздъхнах. В главата ми преминаваха великолепни картини на нощта, изпълнена с огнена страст.

Теди беше сериозна като сфинкс, но същевременно имаше неземна усмивка, която побираше в себе си цялата радост на света. Ако на света имаше рейтинг на всички най-прекрасни жени от последните шест хилядолетия, то на първо място несъмнено щеше да е тя. Черните й коси бяха събрани в прическа като на египетска царица, а блестящите й очички направо пронизваха душата ми. Тя беше проста, но умна. Дяволски сексуална, но не и развратна. И в момента, когато наливах виното по чашите, телевизорът мълчеше. А аз произнесох някак просто и делнично:

- За теб и този ангел, който ни запозна. Нека крилата му се развяват над нас през цялата тази вечер. А най-добре цял живот.
Тя се усмихна и отговори, въвличайки ме в диалог, който по степен на интерес надминаваше всички, които съм имал преди.

- Хайде да гледаме някой филм? - предложих аз.
- Защо не вземем вместо това да подредим заедно някой пъзел? - предложи тя. И си помислих, че никога досега с никое момиче не съм редил пъзел. Тя щеше да бъде първата.
- Хайде! - радостно се съгласих аз.
Телевизорът мълчеше. Или обиден на нас двамата, или също толкова влюбен като мен, но нещастен в своята електронна същност.